Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * правен интерес * установителен иск * договор за банков кредит

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
Гр.С., 16.05.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Т. К.
К. Н.

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 504 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ч., [населено място] срещу решение от 06.02.2012 год., постановено по гр.дело № 6592/2011 год. от Софийския градски съд, с което е обезсилено като недопустимо решение от 16.05.2009 год. по гр.дело № 21275/2003 год. на Софийския районен съд и е прекратено производството по предявените от Г. И. Ч. против Българска народна банка и Държавата установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищецът не е бил в кредитно или приравнено нему правоотношение с [фирма] в нито един период от дейността или съществуването на [фирма] и по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ за признаване за установено, че списъкът на лицата по чл.3 ЗИОНК, в частта му относно съществуващ дълг на [фирма] е в размер на 495055 неденоминирани лева, е с невярно съдържание.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът БНБ оспорва жалбата.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не взема становище по жалбата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими. Първият, като насочен за установяване на несъществуването на правоотношение спрямо лица, за които не се твърди да са страни по правоотношението, както и без да е обоснован правният интерес на ищеца от иска. Вторият, като свързан с други диспозитивни документи и удостоверяващи с обвързваща съда материална доказателствена сила, както и поради издаването на оспорения документ от БНБ по силата на специален закон.
С определение № 412/29.04.2013г. по т.д.№ 504/12г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта на въззивния акт по въпроса: Има ли правен интерес лице, включено в списъка по ЗИОНК, съставен от БНБ, да предяви отрицателен установителен иск, че не е било в кредитно или приравнено му правоотношение с търговска банка, след като банката е била заличена като правен субект, както и да установи, че списъкът по ЗИОНК в частта му за дълга на това лице е с невярно съдържание?

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Настоящият касатор е твърдял в исковата молба, че на основание чл.2 от Закона за информация относно необслужваните кредити синдиците на [фирма] /заличена/ са предоставили на БНБ данни за съществуващ негов дълг и същият е включен в списъка на лицата с необслужвани кредити. Според ищеца същият не е бил страна по кредитно или друго приравнено нему правоотношение, като предоставената информация за съществуващ дълг на [фирма] е с невярно съдържание. Включването в списъка поради предоставената невярна информация причинила на ищеца и на семейството му имуществени и неимуществени вреди, затруднила стопанската му дейност и накърнила правото му на свободна стопанска инициатива и на еднакви правни условия за стопанска дейност.

По силата на чл.97, ал.1 ГПК /отм./ - чл.124, ал.1 ГПК от 2007г. всяко лице може да предяви иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.
Включването на едно лице в списъка на лицата с необслужвани кредити по силата на специалния Закон за информация относно необслужвани кредити предполага съществуването на кредитно правоотношение на това лице с БНБ, Д. или търговска банка – чл.1 на закона. Съгласно П..единствен на ДР на ЗИОНК необслужван кредит е този, по който към датата на влизане в сила на закона има просрочени плащания със забава над 6 месеца и тези суми не са изплатени в 30-дневен срок от тази дата. В този смисъл, включването в списъка отразява и неизпълнение на задълженията на лицето, намиращо се в кредитно правоотношение.
Съставянето на списъка има информативно значение, като законодателят не е предвидил налагането на конкретни санкции по отношение на лицата с необслужвани кредити. Специалният бюлетин се изпраща на Главна прокуратура, МВР, НАП, митническите органи и НС /чл.3, ал.3 от ЗИОНК/, на чиято преценка е предоставено използването на информацията. Независимо от това характерът на информацията би могъл да има негативни последици по отношение на лицето, включено в списъка.
Правото да се установи несъществуването на правоотношение е обусловено от правен интерес, който следва да се преценява конкретно. Правен интерес е налице, когато установяването на несъществуващото обстоятелство би могло да се ползва в друг процес, и същото е обуславящо за допустимостта и основателността на заявеното право или на съдебно предявената претенция. Правен интерес е налице и когато са накърнени основни права, като правото на чест и достойнство, от което за лицето може да са настъпили вреди. С право на обезщетяване на вредите разполага пострадалия, но по отношение на прекия причинител.
В случая, ищецът твърди, че не е съществувало кредитно правоотношение с търговска банка, която е заличена, поради което не би могъл да реализира отговорността си спрямо лицето, посочило го като кредитополучател с необслужван кредит. В този смисъл защитата на накърнените права на ищеца не би могла да се реализира по друг ред, освен с установяване на несъществуването на правоотношение, което е послужило като основание за включването му в документ, съдържащ обстоятелства с позорящ го характер. По отношение на установяването, че даден документ е с невярно съдържание, допустимостта на иска произтича от нормата на чл.97, ал.3 ГПК /отм./ - чл.124, ал.4 ГПК от 2007г., като приетото от съда относно документа ще се ползва от ищеца в евентуален друг процес. При така предявените искове неверността на документа /списъка на лицата с необслужвани кредити/ е обусловена от основателността на иска за установяване на несъществуването на правоотношение, поради което същите са допустими.
Всички изложени от въззивния съд аргументи досежно отговорността на конституираните ответници и доказването на твърдените обстоятелства са по съществото на спора.

По тези съображения по поставения въпрос съставът на ВКС приема: Лице, включено в списъка по ЗИОНК, съставен от БНБ, има правен интерес да предяви установителен иск, че не е било в кредитно или приравнено му правоотношение с търговска банка, след като банката е била заличена като правен субект, както и да установи, че списъкът по ЗИОНК в частта му за дълга на това лице е с невярно съдържание.

С оглед на отговора на поставения правен въпрос въззивното решение, с което обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявените установителни искове, е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото по спора.

На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 06.02.2012 год., постановено по гр.дело № 6592/2011 год. от Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.