10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
Гр. София, 07.04. 2025г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Кацарска т.д. № 2180 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. А. Т., чрез процесуалния й представител – адв. Р. Д., с искане за прогласяване нищожността на решение от 09.02.2024г. по арб.дело №118/2028г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд, и при условията на евентуалност – отмяната му на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА.
Ищцата Т. Т. твърди, че с атакуваното арбитражно решение, за което узнала при връчването му на 22.02.2024г., е признато за установено спрямо нея, по иск, предявен от „Лено“ АД, че клаузата на чл. 2.4, буква „е“, т.ii от договор за бизнес кредит с клиентски номер № 8315/26.08.2022г. е валидна, и че тя е платила в полза на ответника сумата от 28 898,18 евро, с левова равностойност 56 519,92 лв., на годно правно основание. Ищцата твърди, че е сключила договора в качеството си на ЕТ „Арт студио – Т. Т.“, но и в лично качество като солидарен длъжник, като било отбелязано, че е за бизнес кредит с максимален размер от 40 000 евро за оборотни средства. Сочи, че е получила сумата от 71 349,03 лв., а съгласно удостоверение за размера на дълга към 24.03.2023г. задължението й по кредита възлизало на сумата от 75 120,12 евро, която е изплатила. Поддържа, че в дължимата по удостоверението сума са включени 28 898,18 евро, представляващи - други дължими такси. Твърди, че била подала искова молба и по нея образувано пред ОС – Пловдив гр.д. № 2587/2023г. с искане за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 2.4, буква „е“, т.ii от договор за бизнес кредит с клиентски номер № 8315/26.08.2022г. и осъждане на ответника да върне описаните суми, но независимо от това и въпреки заявено от нея възражение пред арбитъра, било образувано абритражното дело и постановено по него атакуваното решение. Излага, че е налице основанието по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като твърди, че арбитражното решение е по спор, който не подлежи на разрешаване от арбитраж. Поддържа, че тя има качеството потребител, тъй като е сключила договора като съдлъжник в лично качество, обезпечила го е с ипотека върху собствен имот, а се е регистрирала като едноличен търговец само за целите на договора, по искане на ответника, не е осъществявала търговска дейност, и по този начин се е целяло заобикаляне на законовите разпоредби за защита на потребителя при кредит. Наред с горното поддържа, че арбитражната клауза е недействителна, защото липсва конкретизация относно арбитражния съд, имало няколко изброени, налице е противоречие, и това водело до неразбираемост на волята на страните, а воля за конкретен арбитраж не била обективирана ясно и недвусмислено. С оглед горното твърди, че липсва валидно арбитражно споразумение, което обуславя липса на компетентност на сезирания арбитражен съд. Сочи, че това води и до несъобразяване при образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура със споразумението между страните. С оглед изложените съображения претендира прогласяване на решението за нищожно и при условията на евентуалност - отмяната му. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира уважаването им и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът „ЛЕНО“ АД оспорва иска като неоснователен по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 27.12.2024г. чрез процесуалния си представител – адв. С. В. - М.. Изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ГПК, ограничаващи валидността на арбитражното споразумение, тъй като ищцата при сключване на договора е действала в качеството си на едноличен търговец и няма качество на потребител. Твърди, че сключеният между страните договор представлява двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, както с оглед на наименованието си / договор за бизнес кредит/, така и с оглед на цялостното съдържание, и че заемната сума е отпусната за оборотни средства за търговска цел на заемополучателя, а ищцата е кандидатствала за кредит именно в качеството си на ЕТ, видно от представеното по делото „Искане“. Излага подробни съображения в подкрепа на защитната си теза, като посочва каква е основната търговска дейност на ЕТ, вписана в ТР – ръчна изработка на картини и сувенири. Сочи, че ищцата съгласно констативен протокол от 07.03.2024г., съставен от помощник – нотариус при нотариус Ц. Баровска, въз основа на проверка на сайта на галерия Annika, изработвала и продавала собствени творчески картини онлайн, т.е. според него развива търговска дейност. Претендира отхвърляне на исковете по подробно изложените мотиви. В проведеното открито съдебно заседание поддържа оспорването на исковите претенции чрез процесуалния си представител адв. К., както и по доводите, изтъкнати в писмената защита от 26.03.2025г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и събраните по делото доказателства, приема следното:
Арбитражното производство е започнало по искова молба от 19.09.2023г., подадена от „Лено“ АД до Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд, с искане да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 2.4, буква „е“, т.ii от договор за бизнес кредит с клиентски номер № 8315/26.08.2022г. е валидна, и че Т. А. Т. е платила в полза на ответника сумата от 28 898,18 евро, с левова равностойност 56 519,92 лв., на годно правно основание.
Пред арбитражния съд е подаден отговор от Т. Т., в който тя е оспорила допустимостта и основателността на исковата молба, заявила е доводи за нищожност на клаузата, а в проведеното заседание пред АС, след представяне на доказателства за предмета на гр.д. № 2587/2023г. на ОС - Пловдив, е поискала прекратяване и/или спиране на абритражното дело. Арбитражният съд е провел заседание на 25.01.2024г. в посочения състав – арбитър Г. В., на което са присъствали процесуални представители на страните, като отказал прекратяване, респ. спиране на производството.
С постановеното решение на АС от 09.02.2024г. е прието, че спорът е арбитрируем, като е посочено, че с оглед целта на договора и съдържанието му, ищцата не е действала в качеството на потребител. Съдът е приел, че искът е допустим и е налице правен интерес от предявяването му поради правната възможност с оглед твърденията на Т. Т., че клаузата е недействителна, да поиска връщане на платената от нея сума като недължимо платена. Арбитражният съд е приел, че клаузата е валидна, като размерът на дължимата такса бил ясно определяем. Счел е, че уговорената клауза за такса за предсрочно погасяване в размер от 19,5 % не е недействителна, тъй като периодът за погасяване на кредита е 180 месеца, т.е. заемодателят щял да получи лихви за 15 години, при договорена годишна лихва от 20%, то същата възлизала на значителна сума, и уговорената такса била „напълно адекватна, честна и отговаряща на обичайната търговска практика“. С така изложените мотиви е уважил изцяло исковете. Видно от приложеното по арбитражното дело съобщение, решението е връчено на ответницата на 22.02.2024г.
По делото се установява, че на 26.08.2022г. е сключен представения договор с клиентски № 8315, между ЕТ „Арт студио – Т. Т.“ като кредитополучател, Т. А. Т. като солидарен и ипотекарен длъжник, и „Лено“ АД, по силата на който е уговорено предоставяне на лихвоносен обезпечен кредит с максимален размер на главницата до 40 000 евро за оборотни средства. В раздел 2.1 „б“ е уговорено на какви етапи ще се усвоява кредита, като сумата от 1922,71 евро се удържа при подписване на договора като такса за юридическо и административно обслужване. Уговорено е удържане на суми за оценка на имуществото на кредитополучателя и за заплащане на описаните задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци съгласно справки за задължения към Община Пловдив. Остатъкът според посоченото се превежда по описаната сметка до три дни от представяне на документи за учредяване на обезпеченията. В чл. 2.3 от договора са уговорени лихви – фиксирана от 20% и неустойки. В спорната клауза на чл. 2.4, буква „е“, т.ii от договора е предвидено, че при предсрочно погасяване на кредита, освен всички дължими суми за главница, лихви и неустойки, кредитополучателят ще заплати и такса за предсрочно погасяване в определения размер от всички вноски, които кредитополучателят би дължал съгласно погасителния план, като същата е 19,5% - при предсрочно погасяване през първата година от сключване на договора за кредит; 14,5% - през втората, 9,5% - през третата, 4,5 % - през четвъртата и 0% - при предсрочно погасяване след четвъртата година от сключване на договора за кредит. В чл. 6.8 с от договора е посочено, че страните се споразумяват, че спорове между тях може да се разрешават чрез арбитраж, като компетентни са: Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд, Арбитражен съд при стопанска асоциация Пловдив и Арбитражен съд Пловдив.
Не се спори и се установява от представеното платежно нареждане за превод, че от „Лено“ АД е преведена по посочената сметка на ищцата Т. А. Т. сумата от 71 349,03 лв. по процесния договор, а с нареждане за превод от 21.03.2023г. от „Пощенска банка“, ищцата е заплатила на „Лено“ АД сумата от 75 120,12 евро, която е цялата дължима по удостоверението от 27.02.2023г. за размера на задълженията по кредита, включващи главница - 40 000 евро, редовна лихва - 4693,98 евро, заличаване на ипотека – 650 евро и две такси – съответно 28 898,18 евро –по т. 2.4, /в/ii и 927,96 евро по т.4.4 /в/i.
С отговора ответникът е представил искането за отпускане на кредита, в който ищцата е посочила, че е самоосигуряващо се лице, с образование по козметика и дерматология, и че кредитът е за търговска дейност – изработка на картини и сувенири. Посочила е, и че има активни кредити – един в банка и един във финансова институция.
Установява се от приложените преписи, че по искова молба с вх. №29495/29.09.2023г. от ищцата е заведено дело за установяване недействителността на договора, респ. на клаузата на т. 2.4, /е/ ii от договора за заем и осъждане на ответника да върне надплатени суми. По същото е образувано гр.д. №2587/2023г. на ОС – Пловдив, което е прекратено с определение №1360/22.05.2024г. поради уважен отвод за местна неподсъдност, и изпратено на Софийски градски съд, пред който е образувано гр.д.№ 7871/2024г. на СГС, 1 - 10 състав, спряно с определение №16385/18.10.2024г. на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
Прието е за безспорно между страните и се установява от справките по публичния Търговски регистър, представени по делото, че ищцата е вписана като едноличен търговец ЕТ „Арт студио – Т. Т.“ с вписване № 20220816093345, т.е. на 16.08.2022г. и заличена с вписване 20230828105850 – на 28.08.2023г. Вписаният предмет на дейност е бил – ръчна изработка на картини и сувенири от стъкло, керамика, порцелан; изработване на картини – стъклопис, витражи, пана, реставрация, аерография, търговия в страната и чужбина, организиране на арт панаири, изложби и биеналета на изкуството, както и на всяка друга дейност, незабранена със закон. От ответника са представени самите заявления за вписване и заличаване на едноличния търговец, като в нито едно от тях не е отразена причина за искането.
От показанията на свидетелката на ищцовата страна - Н. К., се установява, че през август 2022г. ищцата имала нужда от парични средства, тъй като майка й била оперирана от злокачествено заболяване и тя била останала без работа, за да я гледа. Свидетелката присъствала на разговор по телефона на Т. с жена от фирма „Лено“ АД за отпускане на кредит, проведен на включен високоговорител, като сочи, че й казали, че понеже няма достатъчно доходи, за да получи кредит, трябва да си отвори едноличен търговец и да ипотекира имот. Свидетелката е придружила Т. до офиса на фирмата за сключване на договора, но не е присъствала поради недопускането й от охраната. Поддържа, че знае, че регистрираният едноличен търговец не е извършвал никаква дейност, а причината за регистрацията било изискването на фирма „Лено“ АД във връзка с кредита. Сочи, че майката на ищцата починала през март 2023г. и през август ищцата Т. заличила едноличния търговец от Търговския регистър. Свидетелката излага, че за да погаси кредита, Т. продала собственото си жилище. Свидетелката сочи, че по професия Т. е козметик, а рисува като хоби.
При така установеното по делото, настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение приема следното:
Молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена от страна в арбитражното производство, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА (депозирана е на 20.05.2024 г., при връчване на решението на 22.02.2024 г.), поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По поддържаното основание за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, нищожни са арбитражните решения, постановени по спорове, неподлежащи на решаване от арбитраж, каквито са споровете, по които страна е потребител – чл. 19, ал. 1 ГПК. „Потребител“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 ЗЗП е физическо лице, което получава стоки/услуги, непредназначени за търговска/професионална дейност или сключва договор извън рамките на своята търговска/професионална дейност. В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В ДР на ЗЗП параграф 13 "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която е дефинирано понятието „потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл за тълкуването на понятието потребител са решенията на СЕС по дело С-570/2021г., дело С-110/14г., С-485/21г. и др. Съгласно тези актове, националният съд с оглед всички обстоятелства по делото / целта на договора, обстоятелствата, при които е сключен, а не само формално с оглед вида на договора и неговото съдържание/, следва да провери дали страна по същия може да бъде определена като потребител. С оглед практиката на СЕС потребителската защита не е ограничена от преклузиите по ГПК, съдът следи служебно, а потребителят може да се позове на тази нищожност и в случаите, когато е изпълнил доброволно задълженията си съобразно договора.
По делото се установи, че финансовата услуга по договора е предоставена и е получена от физическото лице Т. Т., като се установи от свидетелските показания, че преди сключване на договора за кредит, на ищцата й е било вменено като задължение от кредитодателя „Лено“ АД да се регистрира като едноличен търговец, с цел отпускането на заема. Горното се потвърждава от датите на регистрацията й като ЕТ и сключването на договора за кредит, както и от показанията на свидетелката К., която отразява преки впечатления от проведения разговор, който макар и по телефона, е чула, тъй като ищцата била на високоговорител. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, обективирана в решение № 1012 по дело № 1853/1994г., решение № 478 по дело № 1399/1993г., V г.о., определение № 389 по ч.гр.д. № 269/1996г., V г.о., решение № 855 по гр.д. № 123/2003г., II г.о., определение № 3709 по ч. гр. д. № 1654/2008г., V г.о., решение № 437 по гр. д. № 70/2011г., III г.о., решение № 80 от 26.07.2012г. по т.д. № 287/2011г., I т.о., ТК, решение № 26 от 24.07.2018г. по т. д. № 1853/2017г., I т.о., определение № 33 от 20.01.2020г. по ч.т.д. № 2565/2019г., I т.о., определение № 1998 от 06.07.2023г. по ч.гр.д. № 1574/2023г., IV г. о. и др.), че физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец не са различни правни субекти. Признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Следователно, регистрирането на ищцата като ЕТ не е променило персоналитета й, а само е разширило нейната правоспособност. Формалната регистрация на ищцата като ЕТ, извършена за нуждите на кредитирането, посочването на това нейно качество при сключването на договора за кредит, както и наименованието на договора („за бизнес кредит“) не са достатъчни да обусловят извод, че не се касае за договор, сключен с потребител. Доводите на ответника, че с кредита ищцата е целяла развиване на търговска дейност и го е ползвала с оглед предмета на дейност като регистриран ЕТ не могат да бъдат споделени. Представеният констативен протокол от нотариус, установяващ предлагане към една единствена дата - 07.03.2024г. на картини, създадени от ищцата в посочената галерия, не е релевантен, както с оглед периода на отпускане и ползване на кредита / август 2022г. – март 2023г./, а също и поради това, че удостоверява еднократен акт на предлагане на нейни произведения. По делото не се установи, че ищцата е упражнявала системно и като професионална дейност предлагането за продажба на свои арт произведения, а че рисуването и творенето са й хоби, като основната й професия е съвсем друга – козметик. Не се установи чрез ангажираните доказателства, че предоставеният кредит е използван от ищцата за търговски или професионални цели, напротив същият с оглед показанията на свидетелката е послужил за покриване на медицински разходи и други лични задължения. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че това не се установявало поради липса на приложени документи във връзка с разходването на сумите, тъй като покриването на медицински разходи не е задължително да бъде с нарочен документ. Доводите на ответника, че ищцата имала и предходна дейност като едноличен търговец, а именно като ЕТ „А.- Т. Ш.“, регистриран в периода 1992г.-2012г. също са неотносими, още повече, че се отнася за период, повече от десет години преди сключване на процесния договор. Налага се от цялостния анализ на събраните по делото доказателства – преводът на заемната сума по личната сметка на ищцата, преките свидетелски показания за изискването от служител на ответника с цел отпускане на кредит ищцата да се регистрира като ЕТ, категоричен извод, че при сключването на договора ищцата не е действала в рамките на своя търговска или професионална дейност, а като потребител и договорът е сключен за потребителски цели. Ето защо, като заемател по договора, ищцата има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно разрешеният с атакуваното арбитражно решение спор е потребителски и на основание чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем. Постановеното по него арбитражно решение е нищожно, а на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА нищожността му следва да се прогласи по предявения от ищцата иск. С оглед на този резултат и поради това, че нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА, не следва да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение, респективно защитните възражения на ответното дружество в тази връзка.
Предвид изхода на спора на ищцата следва да се присъдят разноски за настоящото производство, които включват сумата от 500 лв. – заплатена държавна такса. Предвид изричното искане и като взе предвид, че съгласно представения договор за правна помощ на ищцата с адв. Р. Д., предоставената такава е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. поради затруднено материално положение, следва в полза на процесуалния представител на ищцовата страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2000 лв., което се явява справедливо и обосновано по размер с оглед осъществената процесуална защита.
Ищцата е частично освободена от държавна такса за разликата над сумата от 500 лв. до пълния дължим размер от 2 230,80 лв., т.е. сумата от 1730,80 лв., която на основание чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде възложена на осъденото лице - ответника.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о.
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражно решение от 09.02.2024г. по арб. дело №118/2028г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК, „ЛЕНО“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], ул.“Калофер“ №1, ет.5, да заплати на Върховния касационен съд, с адрес – [населено място], бул.“Витоша“ №2, сумата от 1730,80 лв. / хиляда седемстотин и тридесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за производството, над частично внесената от ищцата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „ЛЕНО“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], ул.“Калофер“ №1, ет.5, да заплати на ищцата Т. А. Т., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], ул.“Никола Войводов“ № 2, ет. 1 – адв. Р. Д., сумата от 500 лв. / петстотин лева/ - съдебно-деловодни разноски, представляващи заплатена част от държавната такса за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв., „ЛЕНО“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], ул.“Калофер“ №1, ет.5, да заплати на процесуалния представител на ищцата Т. А. Т. – адв. Р. Д., със съдебен адрес – [населено място], ул.“Никола Войводов“ № 2, ет. 1, сумата от 2000 лв. / две хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.