О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 01.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1082/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. С. Т., чрез процесуалния му представител адв. П.Р. срещу определение № 3774/29.12.2014г. на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 2828/2014 г., с което е потвърдено определение №15249/29.10.2014 г. по гр.д. 11230/2014 г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на КМЧМ, доколкото в конкретния случай са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/Регламента/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Компетентен ли е българският съда да разгледа трудов спор в случаи, в които и двете страни по делото са чуждестранни лица и при какви условия е допустимо това, като се е позовал на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК във връзка с произнасяне на Варненския районен съд по гр.д. № 11231/2014г., без да представя препис от постановения съдебен акт; 2. Приложими ли са в случая разпоредбите на чл. 24 от Регламента, с които е уредено мълчаливо учредяване на компетентност на съда ?; 3. Във връзка с чл. 24 от Регламента, трябва ли българският съд да администрира и връчи исковата молба за отговор на ответниците, да даде възможност на същите да вземат становище относно компетентността на съда или да вземат отношение по съществото на спора, като по този начин учредяват мълчаливо компетентността на съда, пред който са се явили. По отношение на всички формулирани въпроси жалбоподателят се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба „А. м. и.т и..”(А.) и „Б. ш. л.” не са подали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от А. С. Т., гражданин на Г., срещу „А. М. и. и../А./”, регистрирано на М. о. и „Б. ш. л.”, регистрирано в М., за заплащане на сумата от 5422,20 щатски долара, представляваща дължими трудови възнаграждения за периода 20.05.2014 г.- 20.07.2014 г. включително.
С определение от 29.10.2014 г. Варненски районен съд е прекратил производството като е приел, че спорът не е подведомствен на български съд. За да постанови крайния си акт, съдът е посочил, че е налице трудовоправен спор с международен елемент, тъй като ответниците по предявения иск са чуждестранни юридически лица, ищецът е грузински гражданин, мястото на изпълнение на трудовите задължения на ищеца е кораб, плаващ под панамски флаг, извън териториалните води на Република България,поради което преценката за подведомствеността на спора се определя съгласно чл. 17 КМЧМ.Според тази разпоредба трудови дела с международен елемент са подведомствени на българските съдилища, когато работникът или служителят обичайно полага своя труд в Република България. За да достигне до крайния си извод за липса на компетентност да разреши повдигнатия правен спор, съдът се е позовал и на сключения трудов договор между страните.В т. 25, от същия е постигнато съгласие относно приложимото законодателство при спорове във връзка с договора, като това е законодателството на страната по регистрация на работодателя.
С обжалваното определение въззивния съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е посочил, че за международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на ЕС/ЕО/, двустранен договор със страна, която не е членка на ЕС, от международна конвенция или от КМЧП. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, компетентността на съда се урежда от КМЧП и доколкото не са налице предпоставките по чл. 17 от кодекса, производството правилно е прекратено като неподсъдно на български съд.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Първият поставен въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е общ и абстрактен и не визира конкретен правен извод на въззивния съд, обусловил крайното му разрешение.
Вторият и третият от поставените въпроси са от значение за формирането на решаващата воля на съда и са от значение за спора. Макар жалбоподателят е да посочил специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, по повдигнатите въпроси е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Определение № 217/07.04.2015 г. по ч.гр.д. 522/2015 г. и Определение № 254/15.04.2015 г. по ч.гр.д. 1047/2015 г., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК,поради което обжалването следва да се допусне на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 3 КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. Такъв международен акт се явява Регламент /ЕО/ № 44/2001г., който съгласно чл. 288 от Д. е акт с общо приложение и като такъв е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки. Същото следва и от чл. 1,ал. 2 от Кодекса за търговското корабоплаване.
Съгласно чл. 2 от регламента, при условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. Съгласно чл. 3 срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава-членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2 - 7 от глава ІІ. Съгласно чл. 24 от регламента извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 22. Съгласно чл. 26, когато срещу ответник с местоживеене в една държава-членка е предявен иск в съд на друга държава-членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен ако компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.
В случая ответното дружество „Б. Ш. Л.” има местоживеене, по смисъла на Регламента, в страна на държава – членка на ЕС – М., където са седалището и адресът му на управление по устав, съгл. чл.60 от регламента. Правилото на чл.2 от регламента не изисква друг тип връзка на делото с територията на държава – членка, освен местоживеене на ответника. Ищецът може да е гражданин или с местоживеене както в държава – членка, така и в трета страна/Регламентът „Б. І”, коментар от авторски колектив, изд. 2012 г./. В регламента се съдържа специална уредба на международната компетентност по определени спорове, произтичащи от индивидуални трудови договори /какъвто е процесния/ – чл.18 -21, когато се предполага, че една от страните е в значително по –слаба позиция от другата и се нуждае от по–голяма степен на защита. Основна идея е да се защити по –слабата страна /работникът или служителят/, като й се даде възможност да предяви иска си пред благоприятен за нея национален съд, дори когато работодателят – ответник е с местоживеене в друга държава – членка. Наред с възможностите на работника за избор на съд в хипотезите по чл.18 и 19, стои и възможността по чл.24, раздел 7 от регламента за мълчаливо учредяване на международна компетентност на съда на държавата – членка, пред която е предявен искът. Ако ответникът по делото с международен елемент не оспори своевременно компетентността на съда на държавата членка, която не следва от регламента, се приема, че мълчаливо е формирана воля за учредяване на международна компетентност, с мълчаливия избор на страните. И. по чл. 24 от регламента е особено проявление на автономията на волята на страните в рамките на международния граждански процес. Автономията на волята на страните е ограничена от разпоредбата на чл. 22 от регламента, уреждаща изключителната международна компетентност на съдилищата на държавите –членки по граждански и търговски дела с международен елемент / презгранични последици/. Изключителната компетентност по чл.22 от регламента не може да бъде дерогирана по волята на страните. Правилата за определяне на международната компетентност по чл.8 - 21 от регламента обаче не представляват ограничение за мълчаливо учредяване на компетентност. Ответникът има възможността да се позове на липса на международна компетентност на съда на държавата –членка за разглеждане на конкретния спор. От съображения за процесуална икономия се приема, че ако липсва такова възражение и двете страни намират избрания с мълчаливия им избор съд за еднакво приемлив и удобен. Според преобладаващото тълкуване на регламента, чл.24 от него се прилага единствено в случай, че една от страните по делото има седалище или местожителство в юрисдикционното пространство на Съюза / както е в процесния случай/. В тази връзка, в чл.26 от регламента е предвидено изискване за служебна проверка на компетентността на сезирания съд, а именно: когато срещу ответник с местоживеене в една държава членка е предявен иск пред съд на друга държава –членка и ответникът не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен.
Ответното дружество „А. М. и. и. е регистрирано в Р.М. о., но ищецът е навел твърдения, че дружеството е представлявано от [фирма], дружество със седалище и адрес на управление в Република България по силата на договор за посредничество при наемане на екипаж от 01.02.2011 г. В Регламента се съдържа специална уредба на международната компетентност по определени спорове, когато се предполага, че една от страните е в значително по-слаба позиция от другата и се нуждае от по-голяма степен на защита. Такива са споровете произтичащи от индивидуални трудови договори. Международната компетентност по спорове относно индивидуални трудови договори е предмет на специална уредба в Регламента, която е подчинена на принципа на защита на по-слабата страна по договора - работника или служителя. Такава е възможността, предвидена в чл.18 ,пар. 2, според която работникът или служителят може да предяви иск срещу работодател, който няма местоживеене в държава членка, но негов клон, агенция или друго представителство се намира на територията на ЕС.
Във връзка с изложеното, частната жалба е основателна. В случая ответното дружество „Б. ш. л.” е с местожителство в една държава – членка – М., а искът е предявен в съда на друга държава – членка – Република България. Спорът не е от посочените в чл. 22 от регламента, за които е предвидена изключителна компетентност. Затова българският съд не следва да се обявява служебно за некомпетентен, преди да връчи препис от исковата молба и приложенията й на ответника и да изчака явяването му /отговора по чл.131 ГПК/. Българският съд следва да приеме, че му е учредена мълчаливо международна компетентност по чл.24 от регламента, ако ответникът се яви и не оспори компетентността му. Българският съд следва да прекрати производството, ако ответникът се яви и оспори компетентността му или ако не се яви пред съда.
Що се отнася до ответното дружество „А. М. и. и.”, за да се произнесе дали е компетентен да разгледа делото съдът е следвало да вземе предвид всички релевантни данни, а именно: има ли дружеството представителство у нас, което води до извода, че българския съд е компетентен да разгледа трудовия спор или макар да няма такова се касае за хипотеза на мълчаливо формирана воля за учредяване на международна компетентност, при която и двете страни намират избрания съд за еднакво приемлив и удобен. Съдът ,за да прецени дали е налице някоя от двете хипотези, които обосновават при различни предпоставки компетентността на българския съд, е следвало да прецени всички данни, в тази насока-налице ли е представителство на чуждото дружество на територията на страната и ако няма такова не е ли постигнато между страните мълчаливо съгласие за избор на съд. Като е прекратил служебно производството по делото непосредствено след подаване на исковата молба, без да е преценил горните данни и без да е осъществил процедура по размяна на книжа по чл.131, ал.2, т.5 от ГПК, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна.
Следва да се подчертае, че постигната уговорка в сключения трудов договор относно компетентния съд и приложимото право при разглеждане на трудови спорове не може да дерогира изначално приложението на Регламента. Съгласно чл. 21 от Регламента разпоредбите на раздела относно компетентността при индивидуални трудови договори могат да се дерогират само със споразумение за предоставяне на компетентност, което е сключено след възникването на спора или което допуска работникът или служителят да заведат дело в съдилища, различни от тези, указани в настоящия раздел. Следователно изводите на съда относно липсата на компетентност на това основание също са неправилни и подлежат на отмяна.
С оглед гореизложеното делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за преценка на релевантните относно подсъдността обстоятелства посочени в мотивите на настоящото определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3774/29.12.2014г. на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 1082/2015г.
ОТМЕНЯ определение № 3774/29.12.2014г. на Варненски окръжен съд по ч.гр.д.№ 2828/2014г. и потвърденото с него определение № 15249/29.10.2014 г. по гр.д.№ 11230/2014 г. на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|