Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * задатък * договорна неустойка * обезщетение за ползване * разпореждане с обща движима вещ * предварителен договор * договор за покупко-продажба


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 865

гр.София 23.12.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети декември две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : В. Й.
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Юлия Георгиева , като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1831 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. П. срещу въззивно решение № 144 от 30.06.2009г. по гр.д.№ 760/2008г. на Р. окръжен съд /Р./, Гражданско отделение, с което е отменил решение № 48 от 14.05.2008г. на Р. районен съд /Р./ по гр.д.№ 6151/2007г. в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 3 200 лева, представляваща двойния размер на изплатения задатък, и в частите, с които са уважени частично насрещните искове за договорна неустойка в размер на 250 лева със законна лихва от 24.01.2008г. до окончателното й изплащане, и за сумата 1 015 лева обезщетение за неоснователно ползване на имот за периода от 01.06.2005г. до 01.01.2008г. със законна лихва от 24.01.2008г. до окончателното изплащане и разноски и вместо него е постановил друго решение, с което е осъдил Ц. С. П. да заплати на Николай Т. Н. сумата 3 200 лева, представляваща двойния размер на изплатен задатък заедно със законна лихва от 12.07.2007г. до окончателното плащане, и сумата 161 лева разноски съобразно уважената част от исковете; отхвърлил е исковете на Ц. С. П. против Николай Т. Н. за заплащане на 250 лева неустойка и за 1 015 лева обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 01.06.2005г.-01.01.2008г. със законна лихва от 24.01.2008г. до окончателното плащане. Оставено е в сила решението на Р. в частта, с която е отхвърлен иска на Николай Т. Н. за връщане на платената на отпаднало основание сума от 900 лева със законна лихва от 30.05.2005г. до окончателното плащане.
Решението е допуснато до касация с определение № 307 от 15.03.2010г. на основание чл.280,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси от значение за разрешаване на иска с правно основание чл.93,ал.2 от ЗЗД : може ли изправната страна да иска задатъка в двоен размер, ако договорът, по който той е даден, не е развален и каква част
от правата по чл.93,ал.2 от ЗЗД, възникнали за повече от един съконтрахент, има поотделно всеки един от тях и каква е отговорността на всеки един от съпрузите, чиято е тежестта за двойния размер на задатъка.
Задатъкът е парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение. От така изведеното определение на правната фигура на задатъка и от ясния текст на разпоредбата на чл.93,ал.2 от ЗЗД е видно, че задатъкът има гаранционна и обезщетително-наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска в двоен размер, даденият от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. Това право обаче изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъка. Следователно изправната страна може да упражни правото си да иска в двоен размер, получения от неизправната страна задатък, след като сключения между страните договор е развален. Ако сключеният между страните договор не е развален, създадената облигационна връзка продължава да обвързва страните и изправната страна не може да иска в двоен размер, получения от неизправната страна задатък.
Правото на изправната страна по чл.93,ал.2 от ЗЗД да иска получения от неизправната страна задатък възниква при неизпълнение на задълженията на длъжниците и последващо разваляне на сключения между страните договор. Понеже източник на правата и задълженията на страните е сключеното между тях съглашение, последните могат свободно да определят съдържанието му стига то да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. При възникване на правото за връщане на дадения задатък в двоен размер за повече от един съконтрахент, частта на всеки един кредитор от общото вземане се определя от уговореното в договора, а ако последният не съдържа релевантни уговорки, размерът на частта на всеки един от съконтрахентите се определя от закона. Последният въздига в общ принцип на действащото право разделност на вземанията и дълговете, която означава, че всеки кредитор може да претендира от всеки един от длъжниците само своята част от вземането съответно своята част от дълга. Кредиторът има право да иска и да получи изпълнението на всичко дължимо, когато между кредиторите е уговорена активна солидарност. При тази солидарност всеки от кредиторите може да претендира и събере цялото вземане, а и длъжникът/длъжниците могат да престират на всеки един от солидарните съкредитори. Източник на активната солидарност е само правна сделка, за разлика от пасивната солидарност, която може да произтича от сключен договор и от закона.
От съществуващият при възникване на спорното правоотношение законов режим на общност върху придобитите през време на брака вещи и права върху вещи следва, че съпрузите извършват съвместно действия на разпореждане с общи недвижими вещи. От така установената от закона имуществена общност върху вещите и съвместното разпореждане от двамата съпрузи с общи недвижими вещи следва, че за съпрузите се поражда солидарна отговорност на задълженията, възникнали от съвместно разпореждане с общите вещи. Тази солидарна отговорност на съпрузите обхваща и задължението им за заплащане на обезщетение за вреди, възникнали от неизпълнение на задължение да продадат своя обща недвижима вещ, включително и на задължението за връщане на получения при сключване на предварителния договор за продажба задатък, който се дължи след отказ и неизпълнение на обещаната от тях продажба.
В обжалваното решение на Р. е прието, че събрания с исковата молба „договор за получаване на капаро във връзка с покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в[населено място], [улица], окръг В.” е сключен преди и във връзка с договор по чл.19 от ЗЗД от 14.12.2004г., които са неразривно свързани и отношенията на страните следва да се разглеждат, като окончателно уредени с предварителния договор за продажба, с който е поето задължение за сключване на окончателен договор за продажба на процесния имот заедно с трети лица на страната на продавача и купувача. Купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената в размер на 2 500 лева, част от която в размер на 1 600 лева е получена от продавачите като задатък при сключване на предварителния договор, а остатъка от 900 лева е платен в срок с разписка № 6/3. Поради отказ на продавача и съпругата му да сключат обещания договор за продажба, Р. е осъдил продавача /касатор/ да заплати двойния размер на дадения задатък в размер на сумата 3 200 лева. Отхвърлен е обаче иска на купувача с правно основание по чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата от 900 лева, платена от него остатък от продажната цена по съображения, че липсват твърдения и данни за разваляне на предварителния договор. Отхвърлени са насрещния иск за неустойка, защото задължението на купувача за плащане на остатъка на цената е изпълнено точно и насрещния иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, защото не е установено ответникът по него да е ползвал вещта след извършване на договорения ремонт на покрива и да е препятствал ищеца по този иск да ползва процесната вещ.
Решението на Р. окръжен съд /Р./ се обжалва само от Ц. С. П. в частта, в която той е осъден да заплати на Николай Т. Н. сумата 3 200 лева, представляща двойния размер на изплатения задатък със законна лихва върху него и разноски в размер на 161 лева съобразно уважената част от исковете и в частта, в която е отхвърлен насрещния иск на Ц. С. П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 01.06.2005г. до 01.01.2008г. в размер на сумата 1 015 лева със законна лихва. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно, моли се то да се отмени, отхвърли иска по чл.93 от ЗЗД, уважи се иска за заплащане обезщетение в размер на 1 015 лева за лишаване от ползване на имота за периода от 01.06.2005г. до 01.01.2008г. с лихва от 24.01.2008г. и се присъдят разноски по делото.
В останалата част решението на Р. е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са частично основателни.
По делото е безспорно установено, че на 14.12.2004г. в[населено място] между Ц. С. П. и М. К. П. в качеството им на продавачи и Николай Т. Н. и Д. Т. Н. в качеството му на купувачи е бил сключен писмен договор, с който продавачите са се задължили да продадат на купувачите жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 28 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м. заедно с отстъпеното право на строеж върху тези сгради, построени в парцел V, кв.56 по плана на[населено място], област Враца за сумата 2 500 лева, от който 1 600 лева са получени от продавачите при подписване на този договор, а остатъка от 900 лева ще бъде платен до края на месец януари 2005г.. В точка 3 от този договор е записано, че купувачите купуват при равни права, а в точка 4 е уговорено, че купувачите влизат в пълно владение на имота на 30.05.2005г., като на същите са предадени ключове от къщата за извършване на ремонт. В този договор е посочено, че между страните е подписан и отделен договор за дадения задатък. Последният озаглавен „договор за получаване на капаро във връзка с покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в[населено място], улица Е. № 7, окръг В. е събран по делото. Обсъжданият договор също е подписан на 14.12.2007г. между Ц. С. П. и в качеството му на продавач и Николай Т. Н. в качеството му на купувач. В това споразумение inter alia е посочено, купувачът е предоставил на продавача капаро в размер на 1 600 лева, уговорено е задължение на продавача да освободи жилището до 30.05.2005г. и е отбелязано, че ключовете от жилището се предоставят на купувача при получаване на платеното от него капаро с цел извършване на ремонт.
Обсъдените договори са свързани и уреждат задълженията на страните за сключване на окончателен договор за продажба на описаните сгради заедно с отстъпеното право на строеж върху мястото. Първоначалният ищец Николай Т. Н., който е купувач по договора е изпълнил задължението си за плащане на уговорената и дължимата от него цена в срок. Дължимият от него остатък от цената, той е превел на продавача на 25.01.2005г. видно от разписка за пощенски запис № 6/3. Това означава, че първоначалният ищец Николай Т. Н. е изправна страна по сключения между страните предварителен договор за продажба. Неизправна страна по този договор е първоначалния ответник и продавач Ц. С. П., който не е изпълнил задължението си да продаде обещаната от него процесна недвижима вещ. Първоначалният ищец в качеството си на изправна страна по предварителния договор за продажба е имал право да развали същият и реално е упражнил правото си за разваляне на предварителния договор с подаване на исковата молба по делото. Понеже първоначалния ищец се е задължил да купи половината или ½ ид. част от процесния имот, той има вземане само за половината от двойния размер на получения от продавачите задатък от 1 600 лева. Двойният размер на получения задатъка е 3 200 лева, а половината от него е 1 600 лева. Предявяният от Николай Т. Н. срещу Ц. С. П. иск с правно основание по чл.93,ал.2 от ЗЗД е частично основателен. На основание чл.93,ал.2 от ЗЗД Ц. С. П. следва да се осъди да заплати Николай Т. Н. половината от двойния размер на получения по предварителния договор задатък в размер на сумата 1 600 лева със законна лихва върху тази сума, считано от 12.07.2007г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер искът с правно основание чл.93,ал.2 от ЗЗД на Николай Т. Н. срещу Ц. С. П. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Насрещният иск на Ц. С. П. срещу Николай Т. Н. с правно основание по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 01.06.2005г.-01.01.2008г. е неоснователен и следва изцяло да се отхвърли. Ответникът по този насрещен иск видно от сключения между страните предварителен договор е получил владение върху имота от 30.05.2005г.. Тези права на владелец на ответника по насрещния иск са приравнени на правата добросъвестния владелец по отношение ползване на вещта и получаване на добиви които тя е дала, до предявяване на иск за връщането й. Насрещният иск е предявен в съда на 23.01.2008г. до този момент, който покрива и периода на търсеното обезщетение ответникът не дължи обезщетение за ползване на ищеца по този иск.
Съобразно изложеното обжалваното решение на Р. окръжен съд следва да се отмени в частта, в която Ц. С. П. е осъден да заплати на Николай Т. Н. на основание чл.93,ал.2 от ЗЗД над дължимата от него сума от 1 600 лева до размер на присъдената сума 3 200 лева с присъдената законна лихва върху разликата между двете суми. Вместо това следва да се постанови друго решение, с което се отхвърли иска на Николай Т. Н. срещу Ц. С. П. с правно основание по чл.93,ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата 1 600 лева до размер на присъдената сума от 3 200 лева със законна лихва върху тази разлика. С оглед изхода на спора решението на Р. окръжен съд следва да се отмени и в частта, с която Ц. С. П. е бил осъден да заплати на Николай Т. Н. разноски над сумата 82 лева до присъдените разноски от 161 лева.
Искания за присъждане на разноски в настоящето касационно производство се правят и от двете страни. Общият размер на платените разноски в настоящето касационно производство от касатора са 192,50 лева, а от ответника по касацията 200 лева. Съобразно изхода на делото касаторът по компенсация следва да се осъди да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 101,88 лева.
Така мотивиран и на основание чл.293,ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, четвърто отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 144 от 30.06.2009г. по гр.д.№ 760/2008г. на Р. окръжен съд, Гражданско отделение в частта, в която Ц. С. П. е осъден да заплати на Николай Т. Н. на основание чл.93,ал.2 от ЗЗД над дължимата от него сума от 1 600 лева до размер на присъдената сума от 3 200 лева с присъдената законна лихва върху разликата между двете суми и в частта, в която Ц. С. П. е осъден да заплати на Николай Т. Н. разноски над сумата 82 лева до присъдената сума 161 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на НИКОЛАЙ Т. Н. ЕГН [ЕГН] с адрес на пълномощника му адвокат П. П.,[населено място], улица Лукашов № 10, ет.3, офис № 309 срещу Ц. С. П. ЕГН [ЕГН] от[населено място], улица Кръстец № 59А, ет.1 с правно основание по чл.93,ал.2 от ЗЗД за заплащане на двойния размер на получения задатък по предварителен договор за продажба за разликата над сумата 1 600 лева до размер на присъдената сума от 3 200 лева със законна лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА Ц. С. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на НИКОЛАЙ Т. Н. ЕГН [ЕГН] разноски по компенсация за настоящата касационна инстанция в размер на сумата 101,88 /сто и един лева и осемдесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.