Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е


№ 36
гр. София, 18.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3334 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. С. против решение № 852/05.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 876/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище чрез процесуалния си представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 829/15.11.2019 г. .
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е до кой момент от процеса пред първоинстанционния съд може да се направи искане по чл.238, ал.1 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:
Съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника, когато той не оспорва предявения иск (не го признава, но и не го оспорва) и така е преклудирана възможността му да осъществи защитата си по същество чрез предявяването на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения с изтичането на срока за отговор на исковата молба. На следващо място ответникът трябва да не се е явил и в първото заседание по делото (без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие), което изключва възможността му да участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл. 143 и 145 ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл. 146 ГПК, т. е. преклудирана е и възможността му да представя и сочи доказателства. На последно място ответникът трябва да е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Неприсъствено решение срещу ответника се постановява, когато искът е вероятно основателен, тъй като в исковата молба са посочени всички факти, които пораждат претендираното право или изключват, съответно погасяват отричаното право и са представени или посочени допустимите доказателства за това. Когато не са налице тези предпоставки и съдът откаже да постанови неприсъствено решение срещу ответника, ищецът, който не може да се възползва от настъпилите преклузии, тъй като не е готов в самото заседание да изпълни дадените на него указания на съда, може да оттегли предявения иск и така да се предпази от неблагоприятно за него решение. Тълкуването на нормата на чл.238, ал.1 ГПК, с оглед горните предпоставки, води до извод, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде направено в първото по делото съдебно заседание,на което ответникът не се е явил, като съдът дължи произнасяне по направеното искане, в същото съдебно заседание. Липсата на своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение в първото по делото съдебно заседание, води до липса на задължение на съда да се произнесе с определение по направено в последващ момент /в хода на устните състезания/ искане за постановяване на неприсъствено решение, както и до постановяване на такова.
По касационната жалба, съдът приема следното:
Съдът е приел, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран, като е прието, че представеният протокол № 51//06.12.2013г. не представлява такъв документ. Това е акт по смисъла на чл. 58 ал. 6 от КС, но не и индивидуалния административен акт, установяващ характера на злополуката като трудова. При липсата на разпореждане по чл. 60 от КСО, съдът е споделил изводите на ВРС за неоснователност на иска.
Горните изводи на съда са правилни и законосъобразни. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 ал.1 КТ,тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст.Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред,тъй като е предвиден специален административен ред,който не може да бъде игнориран.Предвидената в чл.57 и сл.от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране,разследване и квалифициране на злополуката като трудова,детайлизирана в Наредба за установяване, разследване,регистриране и отчитане на трудовите злополуки,обусловя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл.200 КТ.Липсата на разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.
Въпреки дадената възможност и указания в тази насока от страна на съда - с разпореждане № 29680/26.07.2018г. по гр.д. № 11270/2018г. на 18-ти състав на ВРС възможност и втори път с определение № 1476/29.01.2019г. по същото дело с изготвения проект на доклад, ищецът не е представил разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО, поради което правилно и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен. Представеното разпореждане с касационната жалба не следва да бъде обсъждано като доказателство по делото, доколкото пред касационния съд не могат да се представят доказателства във връзка с основателността на предявения иск.
С оглед отговора на правния въпрос, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е направено несвоевременно – в хода на устните състезания по делото, поради което съдът не е дължал произнасяне с определение по така направеното искане, както и не е дължал постановяване на неприсъствено решение. За пълнота следва да се отбележи, че с оглед липсата на разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО, представено пред първоинстанционния съд, то и предявеният иск не е бил вероятно основателен към онзи момент, поради което дори и при направено своевременно искан за постановяване на неприсъствено решение, то не е била налице и една от предвидените законови предпоставки за това – искът да е вероятно основателен.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като по делото липсват доказателства за сторени от ответника по касационната жалба съдебни разноски за настоящото производство.
Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 852/05.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 876/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.