О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е                                                                 № 561                                            София 30.09.2009 г.                                            В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година в състав:                                         Председател :   БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                                      Членове :  КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                 МАРИО ПЪРВАНОВ            при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №454/2009 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. У., с. К., област Варна, подадена от пълномощника и адвокат К, срещу определение №198 от 19.05.2009 г. по гр.дело №180/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила определение №445 от 11.02.2009 г. по гр. д. №80/2009 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото като недопустимо. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали искът по чл.64, ал.1, т.1 СК за прекратяване на осиновяването при унищожаемост поради липса на съгласие от майката на осиновяваната е допустим, след като вече осиновяването е прекратено на основание чл.65, ал.1 СК, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираният по-горе въпрос отговаря на тези критерии. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съобразно разпоредбата на чл.64, ал.1, т.1 СК осиновяването се прекратява от съда при унищожаемост поради нарушения на чл. 49, чл. 50, чл. 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 53г, ал. 1 до 5, чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2, 3 и 5 СК. Във всички тези случаи макар и да се касае до нарушения на закона при извършване на осиновяването обаче прекратяването поради унищожаемост няма обратно действие, а действие за в бъдеще. Това следва от уредбата на унищожаемостта като едно от основанията за прекратяване и от изричната разпоредба на чл.67 СК, според която действието на осиновяването престава с прекратяването му. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че след като процесното осиновяване вече е прекратено с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.65, ал.1 СК, то жалбоподателката няма правен интерес да иска прекратяването му и на друго основание, включително и това по чл. чл.64, ал.1, т.1 СК. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение №198 от 19.05.2009 г. по гр.дело №180/2009 г. на Варненския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №198 от 19.05.2009 г. по гр.дело №180/2009 г. на Варненския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.