Р Е Ш Е Н И Е № 588 гр.София, 11.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1986/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по протест от прокурор във Видинската окръжна прокуратура против присъда № 99/13.09.2012 год. по въззивно нохд № 176/2012 год. на Видинския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия Г. Й. Д. по обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Г. Й. Д. не е направил възражение срещу протеста и не е изложи л съображения за основателността му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Видинският районен съд с присъда № 357/08.05.2012 год. по нохд № 109/2012 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 03.08.2011 год. в с.К. държал огнестрелно оръжие и боеприпаси – 5 бр.патрони-самоделна изработка и без да има за това надлежно разрешение. На основание чл.339, ал.1, пр.2, т.2 и т.6 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.53, ал.1 НК за веществените доказателства и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Видинският окръжен съд с присъда № 99/13.09.2012 год. по въззивно нохд № 176/2012 год. отменил изцяло присъдата на Видинския районен съд като признал подсъдимия Д. за невинен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и 6 НК и постановил веществените доказателства-пистолет и патрони, да бъдат върнати на подсъдимия. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на посочената дата при извършена проверка в дома на подсъдимия от служители на полицията-свидетелите Д. и Й., е установено, че има огнестрелно оръжие-газ сигнален пистолет с отстранена предпазна муфа, и боеприпаси – 5 бр. самоделно изработени патрони, за които няма разрешение от компетентните органи. Тази фактическа обстановка не е оспорена, а първоинстанционният съд е приел, че са установени всички елементи от състава на престъплението, поради което е постановил осъдителна присъда. Въззивният съд обаче, основавайки се на показанията на свидетеля К., когото е определил като компетентно лице с професионален опит и познания, имащи решаващо значение за изхода на делото, е приел, че не е установена субективната страна на деянието и че обвинението е силно разколебано от установеното от този свидетел, че такова оръжие и боеприпаси е било възможно да си купи всеки поради свободната им продажба без изискване за надлежно разрешително. Тези правни изводи на въззивния съд са резултат от допуснати съществени нарушения при оценката на доказателствените източници. Безмотивно е приел, че показанията на свидетеля К. установяват факти, които е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Не е изложил никакви съображения кои точно от фактите се отнасят до делото и кои са неотносими към предмета на доказване, така, както е подходил първоинстанционният съд. Не е съпоставил показанията със заключението на вещото лице, нито е изложил съображения в подкрепа на решението си да приеме безрезервно абстрактните твърдения за безконтролна и в противоречие със специалния закон търговия с оръжие и боеприпаси, както и защо приема, че подсъдимият е закупил инкриминираните вещи в този период – 1999-2003 год. Последното поначало няма никакво значение – нито на разобличаващо; нито на оправдаващо го обстоятелство. Въззивната инстанция се произнася по фактите и съдът е бил длъжен да изпълни процесуалните си задължения по чл.305, ал.3 и чл.107, ал.3 НПК. Обвинението е за извършено престъпление с изпълнително деяние „държане”, а то е винаги налице, когато няма надлежно разрешение и се намира във фактическа власт на дееца, какъвто е конкретният случай. Самият факт на държането на инкриминираните вещи, които са от вида на поставените под специален контрол, е достатъчен за съставомерността на деянието и затова е без значение начина на възникването му/закупени, подарени и др./, но това обстоятелство като че ли е отчетено като относимо при решаване на въпроса за умисъла.Начинът, по който е мотивирано решението за липса на умисъл поражда съмнение за непознаване на закона след като не са разграничени и са смесени двете форми на изпълнително деяние – „придобиване” и „държане”. Изложените съображения са неясни, противоречиви и може само да се предполага какво е приел съда и въз основа на кои обстоятелства при положение, че за съставомерността на деянието е достатъчна само една от формите, каквато в конкретния случай е „държане” Съдът е допуснал съществено нарушение при оценката на обясненията на вещото лице Д., които е определил като показания, т.е. като дадени от свидетел. Отговорите на въпроси от обсъжданите, определени като колебливи, поначало не могат да бъдат използвани като доказателства. Вещото лице има задължения с оглед поставените му задачи в областта на техниката и е назначено заради необходимостта със своите специални знания след извършване на изследване на веществените доказателства да даде заключение по конкретни въпроси. В наказателния процес е недопустимо едно лице да бъде разпитвано в две процесуални качества едновременно-като вещо лице и като свидетел, а фактическите и правните изводи на съда да са основани на отговори, които са извън компетентността на вещото лице и имат характер на свидетелски показания. Неправилно е становището, изложено във въззивното решение, че свободната продажба на оръжие и боеприпаси от вида на инкриминираните изключва умисъла, както и че доказателствата за притежаване на ловно оръжие въз основа на разрешение от компетентните служби след установени специални знания не могат да бъдат използвани при решаване на въпроса за субективната страна. Деянието е осъществено при действието на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, според който може да се държи оръжие и боеприпаси от вида на намерените в дома на подсъдимия, но след съответното разрешение като никакви други обстоятелства не могат да изключат умисъла. Така че „специалните знания и компетентност” на свидетеля К. не биха могли да имат това решаващо значение, каквото въззивният съд е приел, че имат, още повече, че времетраенето на фактическата власт, каквито данни се съдържат в показанията и които съдът може би е взел предвид, няма никакво значение за съставомерността на деянието. По тези съображения за неправилно приложение на закона присъдата на въззивния съд следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. Доводите на защитата за липса на умисъл за противоправно държане да се преценяват като се има предвид и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от инстанциите по същество, че с това оръжие е стреляно, както и че е пригодено за атипичен боеприпас-манифактурна изработка, факт, който не може да остане незабелязан от лице, притежаващо ловно оръжие, каквото е свидетелят. Въззивният съд е допуснал и друго, съществено нарушение на процесуалните правила, с което е нарушил процесуалното право на защита на подсъдимия. Този извод следва от съдържанието на протокола от проведеното на 13.09.2012 год. съдебно заседание. Защитникът е упражнил правото на пледоария, което е и негово задължение като представител на подсъдимия. Последният обаче също е самостоятелна страна в процеса като независимо от защитника и наред с него има право да се защитава и да вземе участие в пренията. Съдът е длъжен да му предостави възможността да заяви становището си, защото никога не е обвързан от позицията на защитника, вкл. и в случаите, когато има съгласуваност между тях, каквато не е заявена изрично. От изложеното следва, че въззивният съд е упражнил правомощията си по чл.336, ал.1, т.3 НПК, но не е изпълнил процесуалните си задължения според изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК като инстанция по същество да изложи по ясен начин приетата от него за установена фактическа обстановка, да направи задълбочен анализ, съпоставка и оценка на доказателствения материал според изискванията по чл.107 НПК и да изложи подробни фактически и правни съображения. При това положение касационният състав не може да направи несъмнен извод, че новата присъда е израз на вътрешното убеждение, формирано по начина, предписан в чл.14 НПК. Наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК налагат новата присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. Съдът следва да вземе предвид всички доводи и възражения на страните с оглед правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК. Затова и на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 99/13.09.2012 год. по въззивно нохд 176/2012 год. на Видинския окръжен съд, постановена по отношение на подсъдимия Г. Й. Д. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/