О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 21.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,
ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две
хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина
Генчева Василка
Илиева
изслуша докладваното от
съдията Цачева ч.гр. д. № 1319 по описа за 2008 год., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 274,
ал. 3, т.2 ГПК.
С определение № 143 от 09.04.2008 г. по ч. гр. д. № 99/2008 г. на Габровски окръжен съд е допуснато на основание чл. 396 ГПК обезпечение на иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК, предявен от М. М. П. и Х. Х. И. , двамата от гр. Г. срещу А. Д. О. от гр. С. и С. В. Б. от гр. Г. чрез налагане обезпечителна мярка спиране изпълнението по изпълнително дело № 2* на частен съдебен изпълнител З. В. с рег . № 734 с район на действие Окръжен съд гр. Г. при внасяне на парична гаранция от 5000 лева от молителите по обезпечението – ищци по делото.
Срещу определението на Габровски окръжен съд от 09.04.2008 г. по ч. гр. д. № 99/2008 са постъпили частни жалби вх. № 1* от 18.04.2008 година, подадена от М. М. П. и Х. Х. И. и жалба вх. № 1* от 29.04.2008 г., подадена от С. В. Б.
Частните жалби са постъпили в срок, редовни са и са процесуално допустими съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.
В частна жалба вх. № 1* от 18.04.2008 година, подадена от М. М. П. и Х. Х. И. са изложени оплаквания срещу определението за допускане на обезпечение в частта му, с която е определена парична гаранция в размер на 5000 лева. Поддържа се, че представените по делото писмени доказателства обосновават в достатъчна степен извод за вероятната основателност на иска, поради което определянето на парична гаранция е незаконосъобразно, както и че размерът на гаранцията е неоправдано завишен с оглед обстоятелството, че в хода на делото е било проведено принудително изпълнение, при което сградите в имота са унищожени до основите им. Посочено е основание за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът в кои случаи обезпечението следва да се допуска при парична гаранция е съществен; че съществен е и въпросът подлежи ли на промяна размерът на определената гаранция при изменение на обстоятелствата, при които е постановена – провеждането на изпълнителни действия, имащи за резултат увреждане на имота, след като обезпечителната мярка е наложена именно с оглед запазване на целостта му.
В частна жалба вх. № 1* от 29.04.2008 г., подадена от С. В. Б. са изложени оплаквания срещу въззивното определение в частта му, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2* П. се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ без да се сочи кой е съществения процесуален въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт с оглед постановяването му при отсъствие на обезпечителна нужда, тъй като принудителното изпълнение е проведено.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно определение на Габровски окръжен съд от 09.04.2008 г. по ч. гр. д. № 99/2008 г. Поставените за разглеждане с касационна жалба вх. № 1* от 18.04.2008 година процесуални въпроси – в кои случаи съдът постановява внасянето на парична гаранция, за размера на паричната гаранция и начина на определянето и при допускане на обезпечение на иска са съществени, а точното приложение на закона при разрешаването им е от значение за развитието на правото.
Разгледани по същество частните жалби против въззивното определение са неоснователни предвид следните съображения:
С искова молба вх. № 487 от 08.02.2008 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 315/2008 г. М. М. П. и Х. Х. И. , двамата от гр. Г. са предявили срещу А. Д. О. от гр. С. и С. В. Б. от гр. Г. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК за признаване на установено, че са собственици на складове за резервни части със застроена площ от 350 кв. м. и 336 кв.м., ведно с правото на строеж върху имота, върху който са застроени, съставляващ пл. № 5* в кв.12 по плана на гр. Г.. К. придобивно основание се твърди покупка на складовете чрез проведен търг по Наредба за търговете, приета с ПМС № 105 от 1992 г. на Министерски съвет на Република България, за удостоверяване на което са приложени тръжните документи, в т.ч. протокол за провеждане на търг от 27.05.2003 г. и фактура за изплащане на стойността на обектите. Твърди се и че въз основа на решение по гр.д. № 1510/2003 година на Габровски районен съд, ответниците А са се снабдили с изпълнителен лист срещу АД “Т”, което дружество е осъдено да им предаде терена от 1210 кв.м., в който са застроени процесните складове, както и да премахне сградите и да разчисти останките им; че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 2* на частен съдебен изпълнител З. В. с рег . № 734 с район на действие Окръжен съд гр. Г.. Заявено е искане за допускане обезпечение на иска чрез спиране на принудителното изпълнение по образуваното изп. дело № 2* определение № 143 от 09.04.2008 г. по ч. гр. д. № 99/2008 г., Габровски окръжен съд е допуснал обезпечение на иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК чрез налагане обезпечителна мярка спиране изпълнението по изпълнително дело № 2* при внасяне на парична гаранция от 5000 лева от ищците по делото. Съдът е приел, че предявеният иск е процесуално допустим; че е налице обезпечителна нужда, тъй като премахването на складовете застрашава претендираното право на собственост ищците, а обезпечителната мярка спиране на принудителното изпълнение е оправдана предвид характера на обезпечителната нужда.
В хода на инстанционното производство е било проведено принудително изпълнение, като складовете, както и находящата се между тях сграда са били съборени до основи.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно определение е законосъобразно. За да допусне обезпечение на иска съдът е изследвал всички предпоставки, обуславящи основателността на молбата за обезпечение – висящ исков процес, вероятна основателност на иска, обезпечителна нужда и съответствие на нуждата с исканата обезпечителна мярка. Предявеният от ищците иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК за установяване на собственост върху складовите помещения, находящи се в имот пл. № 5* в кв.12 по плана на гр. Г. е допустим; правата по решението при евентуалното му уважаване не биха могли да бъдат осъществени при провеждане на принудително изпълнение, изразяващо се в премахване на процесните сгради и разчистване на останките им – налице е обезпечителна нужда; определената обезпечителна мярка осигурява осъществяването на правата по решението, а представените писмени доказателства и внасянето на гаранция в определения размер обуславят вероятната основателност на иска.
Релевираните в частна жалба вх. № 1* от 18.04.2008 година, подадена от М. М. П. и Х. Х. И. оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 391, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК (чл. 310, ал.1, б. “а” и б. “б” ГПК отм.) обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението и ако искът е подкрепен с писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява от съда въз основа на представени от ищеца писмени доказателства, а ако не разполага с такива от представянето на гаранция, която е както индиция за сериозността на предявения иск, така и обезпечение на интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност на иска. Преценката на съда за вероятната основателност може да бъде формирана и въз основа на кумулативно наличие на предпоставките по чл. 391, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК - съгласно чл. 391, ал.2 ГПК (чл. 310, ал. 2 ГПК отм.) съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случаите когато искът е подкрепен с писмени доказателства. В случаите, когато представените от ищеца документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска; когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за вероятна основателност на иска, съдът допуска обезпечението при внасяне на парична гаранция, както правилно е процедирал въззивният съд в обжалваното определение. Размерът на гаранцията се определя от съда с оглед функцията и на обезпечение на бъдещия иск за вреди от материално неоправданото обезпечение, т.е. с оглед евентуалните вреди, които би понесъл ответникът от неоправданата намеса в правата му сфера. Ето защо стойността на имотите, върху които ищецът претендира право на собственост е без значение за определяне размера на гаранцията – размерът на вредите, които биха настъпили за ответника при отхвърляне на иска е съизмерим не със стойността на складовете, а с пропуснатите ползи за периода, в който не е могъл да упражнява фактическа власт върху имота, поради това, че складовете не са били премахнати. Определената гаранция в размер на 5000 лева е съизмерима с размера на евентуални бъдещи вреди за ответниците, поради което въведените в жалбата оплаквания са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията, въведени с частна жалба вх. № 1* от 29.04.2008 г., подадена от С. В. Б. С премахване на надземната част на складовете нуждата от обезпечение на иска не е отпаднала, предвид възможността да бъдат възстановени върху съществуващите основи при евентуалното уважаване на предявения иск.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Габровски окръжен съд от 09.04.2008 г. по ч. гр. д. № 99/2008 година.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* постановено от на Габровски окръжен съд на 09.04.2008 г. по ч. гр. д. № 99/2008 година, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК, предявен от М. М. П. и Х. Х. И. , двамата от гр. Г. срещу А. Д. О. от гр. С. и С. В. Б. от гр. Г. чрез налагане обезпечителна мярка спиране изпълнението по изпълнително дело № 2* на частен съдебен изпълнител З. В. с рег . № 734 с район на действие Окръжен съд гр. Г. при внасяне на парична гаранция от 5000 лева от молителите по обезпечението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: