Р Е Ш Е Н И Е № 454 София, 09.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесети октомври..... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА.............…и на прокурора.....МАРИЯ МИХАЙЛОВА............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 415 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения П. Х. Т. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 558/2009 г. на П. окръжен съд. Развити са оплаквания, че въззивното решение и присъдата на П. районен съд са постановени при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Алтернативно се иска осъденият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да бъде наложено наказание “глоба”. В съдебно заседание, осъденият поддържа искането и моли да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове установи следното: С присъда № 265/ 29.06.2009 г. по нохд № 2951/07 г. П.т районен съд признал подсъдимия П. Т. за виновен в това, че през м.август 2000 г. до м. януари 2001 г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице присвоил вещи, собственост на “Б.” ЕООД гр. Б. на стойност 16008 лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази, като за улеснение на присвояването извършил и престъпление по чл.311 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.202 ал.1 т.1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и го оправдал за разликата в стойността на присвоеното имущество до 18950 лв. На осн. чл.66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от четири години и шест месеца. На осн. чл.67 ал.3 от НК постановил в рамките на изпитателния срок подсъдимият да изпълнява пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично. С решение № 262/ 23.12.2009 г. по внохд № 558/09 г. П.т окръжен съд отменил присъдата в частта й по чл.67 ал.3 от НК и я потвърдил в останалата й част. Решението е влязло в сила от деня на постановяването му и не е проверявано по касационен съд. Искането е подадено в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е частично основателно. Въпреки, че са релевирани трите касационни основания, доводите в жалбата касаят основно неправилното приложение на материалния закон. Претендира се несъставомерност на деянието като длъжностно присвояване, тъй като от доказателствата по делото не се установява своене на инкриминираните вещи. Подсъдимият и неговият защитник считат, че липсва нормативен акт, уреждащ реда и начина за бракуване на МПС, поради което действията на Т. са законосъобразни, а последващите сделки с процесните превозни средства не доказват обвинението. Върховният касационен съд намира, че приетите за установени фактически положения безспорно сочат на обективните и субективни признаци на престъплението длъжностно присвояване, но не за всички инкриминирани движими вещи. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 НК се изразява в своене от длъжностното лице на повереното му за пазене или управление чуждо имущество. Своенето е фактически въпрос и се изразява в разпоредителни действия с имуществото, които деецът извършва в свой или чужд интерес, в резултат на които се стига до липса на това имущество. Те манифестират промененото му отношение към поверените му вещи, които той вече третира като свои, а не като чужди. Няма спор по делото, че тричленна комисия от служители на фирмата е съставила протоколите от 30.10.2000 г., с които предлага бракуване на процесните превозни средства, както и че тези протоколи са утвърдени от подсъдимия на 03.01.2001 г., който е взел решение за ликвидирането им чрез предаване за вторични суровини. Няма спор, че на 08.01.2001 г. е сключен договор между фирма “Б.” и ЕТ ”А. А.” за продажба на бракувани рейсове, камиони и ремаркета като отпадъчно желязо, както и че процесните превозни средства са фактурирани като вторични суровини, с тегло общо 28450 кг. и стойност общо 1707 лв., както и че двете фактури №№ 1313 и 1314 са съставени от подсъдимия. Няма спор, че сумата е преведена по банков път на 16.02.2001 г. и е постъпила по сметка на “Б.” ЕООД. Към момента на сделката със св. А., нито едно от превозните средства не е снето от отчет в КАТ, нито е отчислено счетоводно от активите на дружеството. Установено е безспорно също, че на 22.02.2001 г. всички продадени като отпадъчно желязо вещи са препродадени от св. А., с посредничеството на подсъдимия, на брат му св. И. Т. за цена 6380 лв., а на 07.05.2001 г. той от своя страна е продал на Й. Т., съпруга на подсъдимия, т.а “М.” и полуремарке с рег. № РА ОО30 Е. Съдът е приел за установено, че тези две превозни средства са били годни за експлоатация, за разлика от т.а “К.” и другите две ремаркета, които са били технически негодни за употреба по предназначение. Върховният касационен съд се съгласява с решението на въззивната инстанция, че тези факти сочат на съставомерните признаци на длъжностното присвояване, но само по отношение на т.а “М.” и полуремаркето. Осъденият Т. е взел решението за продажбата им като вторични суровини, въпреки че са били годни за експлоатация, макар и в недобро техническо състояние. Поначало, бракуването на дадени материални активи не изключва възможността те да бъдат продадени като такива и дружеството да получи цена, по-висока от цената за скрап. Затова касационният състав счита, че присвоителните действия на молителя се изразяват в продажбата на годните превозни средства като скрап, с цел последващото им изкупуване от неговите близки на ниска цена и ползването им по предназначение. Това не се отнася обаче до другите три ремаркета, за които решаваният съд е приел, че действително са били негодни за употреба и поради това правилно са продадени за вторични суровини. Незаконосъобразен е изводът на съда, че за улесняване на присвояването осъдения е извършил престъпление по чл.311 от НК. Предмет на лъжливо документиране могат да бъдат само удостоверителните документи- такива, с които се удостоверява съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа /ППВС №3/82 г./. Двете инкриминирани фактури имат характеристиката на диспозитивни документи, т.к отразяват параметрите на сключения между “Б.” и едноличния търговец А. А. договор за продажба на превозните средства- вид на стоката, тегло, цена, начин на плащане. Фактурите изразяват волята на страните по сделката и са подписани от договарящите се. Те не са удостоверителни документи и не могат да бъдат предмет на престъплението по чл.311 от НК. Затова Върховният касационен съд намира, че извършеното от осъдения следва да се квалифицира като престъпление по чл.201 от НК, а той да бъде оправдан по обвинението за присвояване на т.а.”Камаз”, ремарке № ПЗ 07-39 Е и полуремарке № РА 30-94 Е. Преквалификацията на деянието по основния законов тест налага изменение на решението и в частта по наказанието. Върховният касационен съд намира за основателно възражението, че изключително дългия период на наказателното производство, стоящ изцяло извън поведението на Т.- обвинителният акт е внесен за разглеждане в съда седем години след извършване на деянието- е в ярко противоречие с изискването по чл. 22 ал.1 от НПК и чл.6 ал.1 от ЕКПЧ за решаване на делото в разумен срок. Продължителността на процеса представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55 ал.1 от НК и прави и най-лекото наказание, предвидено в нормата на чл.201 от НК несъразмерно тежко с извършеното от Т.. Затова и на основание чл. 55 ал.2 б.Б, вр. чл.2 ал.2 от НК този съд прие, че следва да се наложи наказание глоба в размер на хиляда лева. При тези съображения и на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 558/2009 г. на П. окръжен съд. ИЗМЕНЯВА решение № 262/ 23.12.2009 г., като преквалифицира престъплението, извършено от подсъдимия П. Х. Т. от такова по чл.202 ал.1 т.1 НК в такова по чл.201 от НК и го оправдава по обвинението за присвояване на т.а. “К.” № ПЗ 49-06 ТВ, полуремарке № РА 30-94 Е и ремарке № ПЗ 0739 Е. ИЗМЕНЯВА решението в частта по наказанието, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.Б вр. чл.2 ал.2 от НК определя на подсъдимия П. Х. Т. наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: