6 Р Е Ш Е Н И Е № 80 София, 07.06.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав : Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Елена Арнаучкова при секретаря Ина Андонова след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 86/2020г. по описа на ВКС и, за да се произнесе, взе предвид следното Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 19086 от 23.10.2019г., подадена от „Балкан МК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощници адв. А. К. и адв.А. М., срещу решение № 2077 от 09.08.2019г., постановено по възз.т. д. № 1648/2019г. по описа на Софийския апелативен съд, ТК, 13 състав.С него е потвърдено решение № 5624/11.12.2018г., постановено по т.д.№ 70/2018г. по описа на ОС - Благоевград, в обжалваната част, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Балкан МК“ ЕООД иск за признаване за установено, че „Риск инженеринг“ АД му дължи, солидарно с главния длъжник „Риск инженеринг-Д“ ЕООД, сума за размера над 424 000 евро до пълния предявен размер от 1 794 000 евро, дължима по заповед за изпълнение № 638/15.02.2018г., издадена по ч.гр.д. № 181/2018г. по описа на РС - Гоце Делчев, както и досежно присъдените в тежест на касатора съдебно-деловодни разноски в общ размер 35 640 лева. Оплакванията на касатора са за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон и при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Претендира за неговата отмяна и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който положителният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде уважен в пълния предявен размер с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски. Постъпил е писмен отговор, вх.№ 22645/12.12.2019г., от ответника по касация „Риск инженеринг” АД, ЕИК[ЕИК], с който е възразил по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение, претендира за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. С определение № 59/08.02.2022г. е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материално-правен въпрос: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг (последната вноска)?, предвид констатираното от касационния съд противоречие между произнасянето на въззивния съд и задължителната постановка на Тълкувателно решение от 21.02.2022г. по тълк.д.№ 5/2019г. на ОСГТК на ВКС. В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК е даден отговор на поставения материално-правен въпрос, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. За да се произнесе по наведените касационни оплаквания, съставът на касационният съд съобрази следното: На 28.10.2014г. между „Балкан МК“ ЕООД, като цедент, и „Риск инженеринг – Д“ ЕООД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, с нотариална заверка на подписите, въз основа на който цесионерът „Риск инженеринг – Д“ ЕООД се е задължил да заплати на цедента „Балкан МК“ ЕООД цената на прехвърлените вземания в общ размер 2 544 000 евро, като задължението на цесионера е разсрочено и последна месечна вноска е платима през месец януари 2018г.На 04.11.2014г. между „Балкан МК“ ЕООД и „Риск инженеринг“ АД е сключен договор за поръчителство, също с нотариална заверка на подписите, с който „Риск инженеринг“ АД се е задължило да отговаря солидарно с „Риск инженеринг – Д“ ЕООД за всички дължими суми по договора за цесия от 28.10.2014г. в 6-месечен срок от падежа на главното задължение, като, съгласно чл.2 от договора за поръчителство, поръчителят отговаря за изпълнението на главното задължение и след падежа, ако кредиторът предяви иск за изпълнение срещу главния длъжник в срок до 6 месеца от падежа на главното задължение. На 12.02.2018г. „Балкан МК“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници „Риск инженеринг – Д“ ЕООД и „Риск инженеринг“ АД, въз основа на договора за цесия и договора за поръчителство с нотариална заверка на подписите, за дължимия остатък по договора за прехвърляне на вземания от 28.10.2014г. в общ размер 1 794 000 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 181/2018г. по описа на РС - Гоце Делчев, по което на 15.02.2017г. срещу солидарните длъжници на посоченото основание за посочената сума са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но срещу заповедта за изпълнение са постъпили в срок възражения по чл.414 ГПК от двамата длъжници.В законния срок, на 20.04.2018г., е подадена искова молба от заявителя „Балкан МК“ ЕООД срещу солидарните длъжници „Риск инженеринг – Д“ ЕООД и „Риск инженеринг“ АД, с която е предявен, по реда на чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, положителен установителен иск за оспореното вземане в заповедното производство по чл.417 ГПК. В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът-поръчител „Риск инженеринг“ АД е въвел възражение по чл.147, ал.1 ЗЗД, като е поддържал, че след получаване от ищеца на последното плащане на 15.02.2017г.е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора за цесия и, считано от 15.03.2017г., е започнал да тече 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД, след което е прекратено поръчителството, както и възражение за нищожност на клаузата на чл.2 от договора за поръчителство, поради противоречието й с императивната разпоредба на чл.147 ЗЗД. От заключението на СИЕ по делото е установено, че последната погасителна вноска по договора за цесия е от 17.02.2017г.и с нея е погасено частично задължението за м.януари 2016г. и, така, към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 12.02.2018г. са останали дължими по договора за цесия, както следва:останалата част от вноската за м.януари 2016г., както и, в пълен размер, останалите вноски за периода февруари 2016г.- януари 2018г. или сума в общ размер от 1 794 000евро. Предвид дадения отговор на поставения по делото материално-правен въпрос, се приема за основателно касационното оплакване, че са неправилни, поради нарушение на материалния закон, изводите на въззивния съд за прекратяване на поръчителството на „Риск инженеринг“ АД за вноските, чийто падеж е настъпил преди повече от 6 месеца, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно досежно месечните погасителни вноски за периода януари 2016г.-юли 2017г. в общ размер 1 370 000 евро. Следва да се приеме, че, независимо от уговореното погасяване на главното задължение по договора за цесия на отделни месечни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за прекратяване на поръчителството на „Риск инженеринг“ АД не е започнал да тече от съответните падежи на отделните анюитетни вноски, а е започнал да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг.С оглед уговореното в договора за цесия, че последната месечна погасителна вноска е платима през месец януари 2018г., към подаване на заявлението по чл.417 ГПК от кредитора „Балкан МК“ ЕООД срещу главния длъжник и срещу поръчителя на 12.02.2018г. шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл.Основателно е и касационното оплакване за неправилност и на изводите на въззивния съд за нищожност на договорната клауза на чл.2 от договора за поръчителство, тъй като същата изцяло възпроизвежда разпоредбата на чл.147 ЗЗД.Ето защо, са неправилни и изводите за прекратяване на поръчителството на „Риск инженеринг“ АД досежно погасителни вноски за периода януари 2016г.-юли 2017г. в общ размер 1 370 000 евро, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Поради изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, вкл. в частта, с която са присъдени разноски в тежест на касатора, и постановено друго, с което предявеният от касатора иск по реда на чл.422 ГПК да бъде уважен, като бъде признато за установено, че „Риск инженеринг“ АД дължи, солидарно с „Риск инженеринг – Д“ ЕООД, парично вземане за размера над 424 000 евро до пълния предявен размер от 1 794 000 евро или за погасителните вноски за периода януари 2016г.-юли 2017г. в общ размер 1 370 000 евро, за които е издадена заповед за изпълнение № 638/15.02.2018г., издадена по ч. гр. д. № 181/2018г. по описа на РС - Гоце Делчев. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените пред касационния съд разноски, както следва: заплатена първа вноска от адвокатски хонорар в размер на 34 492.38лв. с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2019г. и фактура № [ЕГН]/ 17.10.2019г.; заплатена втора вноска от адвокатски хонорар в размер на 11 497.46лв. с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2019г. и фактура № [ЕГН]/ 26.04.2022, ДТ за допускане до касационно обжалване в размер на 30лв. и допълнителна ДТ в размер на 53 589.74 лв. или разноски в общ размер 99 609.58лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, доказани с представения договор за правна защита и платежни документи. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати и разноските на касатора пред въззивния съд в размер на 53 589.74 лв. за ДТ и 38 245 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 18.01.2019г., както и, солидарно с „Риск инженеринг – Д“ ЕООД, разноските, които последното дружество е осъдено да заплати с първоинстанционното решение0 в размер на 70 176лв. за ДТ за заповедното производство, в размер на 70 176лв. за ДТ за исковото производство, разноските за експертиза в размер на 300лв. и за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 46 500лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на I т.о., Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2077 от 09.08.2019г., постановено по възз.т. д. № 1648/2019г. по описа на Софийския апелативен съд, ТК, 13 състав, с което е потвърдено решение № 5624/11.12.2018г., постановено по т. д.№ 70/2018г. по описа на ОС – Благоевград, в обжалваната част, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Балкан МК“ ЕООД иск за признаване за установено, че „Риск инженеринг“ АД му дължи, солидарно с главния длъжник „Риск инженеринг-Д“ ЕООД, сума за размера над 424 000 евро до пълния предявен размер от 1 794 000 евро, дължима по заповед за изпълнение № 638/15.02.2018г., издадена по ч.гр.д. № 181/2018г. по описа на РС - Гоце Делчев, и са присъдени в тежест на „Балкан МК“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в общ размер 35 640 лева. ОТМЕНЯ решение № 2077 от 09.08.2019г., постановено по възз.т. д. № 1648/2019г. по описа на Софийския апелативен съд, ТК, 13 състав, и в частта, с която е осъдено „Балкан МК“ ЕООД да заплати на „Риск инженеринг“ АД разноски пред въззивната инстанция в размер на 30 000лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Риск инженеринг“ АД ЕИК,[ЕИК], дължи на „Балкан МК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], солидарно с главния длъжник „Риск инженеринг-Д“ ЕООД, парично вземане за размера над 424 000 евро до пълния предявен размер от 1 794 000 евро или погасителните вноски и за периода януари 2016г.-юли 2017г. в общ размер 1 370 000 евро, по заповед за изпълнение № 638/15.02.2018г., издадена по ч.гр.д. № 181/2018г. по описа на РС - Гоце Делчев. ОСЪЖДА „Риск инженеринг“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Балкан МК“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], направените разноски пред касационния съд в общ размер 99 609.58лв.(деветдесет и девет хиляди шестстотин и девет лева, 58ст.), направените разноски пред въззивния съд в размер на 53 589.74лв.(петдесет и три хиляди петстотин осемдесет и девет лева, 74 ст.) за ДТ и 38 245лв.(тридесет и осем хиляди двеста четиридесет и пет лева) за адвокатско възнаграждение, както и, солидарно с „Риск инженеринг – Д“ ЕООД, разноските, които последното дружество е осъдено да заплати с решение № 5624/11.12.2018г., постановено по т. д.№ 70/2018г. по описа на ОС - Благоевград, в размер на 70 176лв.(седемдесет хиляди сто седемдесет и шест лева) за ДТ за заповедното производство, 70 176лв.(седемдесет хиляди сто седемдесет и шест лева) за ДТ за исковото производство, 300лв.(триста) за експертиза и 46 500лв.(четиридесет и шест хиляди и петстотин лева) за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: