Р Е Ш Е Н И Е
№ 50134
София, 10.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1966/2021 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 291 от 17.05.2021 г. по в. т. д. № 2458/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, в частта, с която след отмяна на решение № 1117 от 30.07.2020 г., постановено по т. д. № 2125/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, като краен резултат е отхвърлен предявеният от Столична община против „Арт елит“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД - за заплащане на сумата 39 333.69 лв., представляваща част от невъзстановен аванс по договор № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017 г., прекратен със споразумение от 12.06.2018 г., както и искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.06.2018 г. до датата на исковата молба – 15.10.2019 г., над размера на сумата от 266.90 лв., поради уважаване на възражението за прихващане на ответника със сумата от 45 103.62 лв., от които 27 837.62 лв. – направени разходи за проектиране, платени на проектанта „Архитектурно ателие Узунов“ ЕООД, и 17 266 лв., платени на „Андреев и Ко“ ООД за поръчана, изработена и доставена дограма за санирането на жилищен блок № 4 в[жк],[жк], [населено място].
С определение № 444 от 13.07.2022 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на въведеното от касатора самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът счита за безспорно доказана исковата претенция за връщане на сумата, съставляваща авансово плащане по договора от 24.10.2017 г. Същевременно твърди, че в резултат на неправилно прилагане на материалния закон и незачитане на основанието за прекратяване на договор от 22.05.2017 г., съдът е формирал погрешни правни изводи за основателност на възражението за прихващане. Отделно от това, в жалбата се сочи, че последният договор е прекратен на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като за това обстоятелство насрещната страна е уведомена и чрез публикувано в профила на купувача писмо от 13.06.2018 г., но неправилно въззивният съд е счел, че изпълнителят по договора „Арт елит“ ЕООД не е бил надлежно информиран за прекратяването на посоченото облигационно правоотношение. Не се оспорва констатацията на апелативния съд за изричната договореност между страните, че всички документи, съобщения и други книжа, както и комуникациите и плащанията между страните ще се извършват на изрично определени адрес и банкови сметки, но твърди, че това по никакъв начин не се отразява на валидността на извършеното връчване на писмото от 13.06.2018 г., по аргумент от чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗОП. Оспорва се и правилността на извода на съда, че е налице едностранен отказ от договора по съображения, че отказът не предполага виновно поведение на другата страна, докато в настоящия случай вината на дружеството е несъмнена – „Арт елит“ ЕООД не е изпълнило свое задължение да поддържа валидна гаранция в нарушение на чл. 29, ал. 2 от сключения договор. Касаторът счита за погрешен и извода на въззивния съд, че следва да се извърши прихващане между вземанията на Столична община и „Арт елит“ ЕООД, доколкото Столична община не се е ползвала по никакъв начин от изработеното от „Арт елит“ ЕООД по разваления договор. Касационният жалбоподател не е представляван в проведеното на 12.10.2022 г. публично съдебно заседание, нито е заявил становище по съществото на спора.
В постъпил по делото писмен отговор от ответника по касационната жалба – „Арт елит“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е изразено мотивирано становище за неоснователност на касационните оплаквания, поддържано както в откритото съдебно заседание на 12.10.2022 г., така и в депозираната писмена защита. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, включително и проведената съдебно-техническата експертиза, е приел, че претендираната на отпаднало основание сума в общ размер от 45 276.19 лв. - невъзстановен аванс от 20 % по договор от 24.10.2017 г., прекратен по взаимно съгласие със споразумение от 12.06.2018 г., е дължима съгл. т.4 от споразумението, във вр. с чл. 20 от договора. Решаващият съдебен състав подробно е мотивирал становището си за неоснователност на релевираните от ответника по иска възражения за нищожност на споразумението поради нарушение на добрите нрави и на Закона за обществените поръчки, респ.за неговата унищожаемост по чл. 27 ЗЗД във вр. с чл. 29 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела за установено, че частично изпълнените от ответника строителни и монтажни работи, актувани с Акт обр. 19 от 13.10.2017 г. на стойност 124 677.24 лв., са изцяло заплатени от възложителя, без приспадане на получения аванс от 20%. Изтъкнала е, че при прекратяване на договора за изработка по взаимно съгласие, на изпълнителя се следва възнаграждение за изпълненото до момента на прекратяването, като ответникът не е доказал изпълнение на други СМР, на стойност над актуваните и заплатени, за да му се следва сума над тази, преведена въз основа на Акт обр. 19.
С оглед основателността на исковите претенции по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника за прихващане на главницата и лихвата за забава с негови вземания по друг договор за изработка в размер на 27 837.62 лева – обща сума по две фактури, заплатени на „Архитектурно ателие Узунов“ ЕООД за изработка на архитектурните проекти, и за сумата 17 266 лв., заплатена по две фактури на „Андреев и Ко“ ООД за изработка на ПВЦ дограма.
В мотивите към решението е констатирано, че извършеното от първата инстанция прихващане с гаранцията за добро изпълнение в размер на 5 942.50 лв., не е предмет на въззивното производство, а последното е висящо само в частта, с която търговското дружество – изпълнител по договора е осъдено да заплати на общината сумата от 39 333.69 лв.- главница и 6 036.83 лв. - лихва за забава.
За да уважи възражението за прихващане, съдът е приел за безспорно, че между страните е сключен договор за изработка от 22.05.2017 г., след проведена обществена поръчка по ЗОП, касаеща блок 4 в[жк]в[жк], по който ответникът-изпълнител е извършил множество правни и фактически действия: възлагане на проектирането на подизпълнител – „Архитектурно ателие Узунов“ ЕООД, на което е заплатил обща сума от 27 837.62 лв.; представяне на изготвените проекти на възложителя за одобрение и издаване на разрешение за строеж; обследване на жилищната сграда и извършване на конкретни замервания на дограмата на всеки един от обектите в нея; поръчка на така измерената дограма на „Андреев и Ко“ ООД, от когото била изработена и доставена част от поръчаната ПВЦ дограма. За безспорни са приети и фактите, че общината, въпреки че е одобрила изготвените архитектурни проекти, не е издала разрешение за строеж, което е абсолютна предпоставка за изпълнение на договора и отпочване на същинския строителен процес, както и, че договорът не е бил изпълнен, а Столична община – район „Подуяне“ на 19.04.2019 г. е сключила договор със същия предмет, но с друг изпълнител – „Кота 2001“ ООД.
Въззивният съдебен състав не е възприел становището на първата инстанция за разваляне на договора от 22.05.2017 г. по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, основано на писмо на кмета на СО-район Подуяне от 13.06.2018 г. до управителя на ответното дружество, в което е посочено, че на основание чл.20, т.2.2. прекратява действието на договора, поради виновно неизпълнение на чл.29, ал.2, а именно, че изпълнителят не е поддържал валидността на представената гаранция. Изведен е извод, че действията и бездействията на ищцовата община са довели до фактическото отстраняване на изпълнителя от обекта и до обективна невъзможност той да изпълни договора, поради което и на основание чл.268 ЗЗД Столична община дължи на ответника-изпълнител сумата 27 837.62 лв. – направени разходи за проектиране, платени на проектанта „Архитектурно ателие Узунов“ ЕООД, както и сумата 17 266 лв., платена на „Андреев и Ко“ ООД за поръчана, изработена и доставена дограма за санирането на жилищен блок № 4 в[жк], [населено място]. Затова, съдът е уважил съдебно предявеното възражение за прихващане, приемайки, че вземанията на изпълнителя изцяло погасяват главницата от 39 333.69 лв. и част от лихвата за забава в размер на 5 769.93 лв., като след частичното погасяване на лихвата за забава остава дължим от изпълнителя остатък от 266.90 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че изводът на въззивната инстанция относно основанието за преустановяване на облигационната връзка между страните, възникнала въз основа на договор от 22.05.2017 г., по силата на който Столична община – Район „Подуяне“ е възложила, а „Арт Елит“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, се е задължило да извърши проектиране и строителство за обновяване на [жилищен адрес] ж.к.“Левски-Г, [населено място] по „Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, е очевидно неправилен. Независимо от представеното по делото писмо от 13.06.2018 г. от възложителя до изпълнителя, част от доказателствения материал по делото, с дословно цитирано съдържание в мотивите към въззивното решение, в което ясно е посочено основанието за прекратяване на този договор – виновно неизпълнение на конкретна договорна клауза – неподдържане на валидността на представената гаранция от изпълнителя, както и липсата на изрично оспорването на това писмо от ответника, решаващият състав е застъпил становището, че СО не е заявила фактическо твърдение за развалянето на договора поради виновно неизпълнение на договорни задължения от ответника, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. За извода, че решението в тази част е очевидно неправилно, е без значение допуснатата от съдията-докладчик в определението по чл.288 ГПК непрецизност - чрез посочване и на основанието за преустановяване на облигационната връзка между страните по договора от 24.10.2017 г.
Отделно от горното, въззивният съдебен състав е застъпил становище, че развалянето на договора от 22.05.2017 г. по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД е извън предмета на доказване, което е основано на конкретни процесуални действия на пълномощника на ищцовата община. Обосновката на този извод изобщо не съответства на данните по делото, тъй като в първото по делото публично заседание пред СГС, при отделяне на спорното от безспорното, с оглед обективираните в съдебния протокол становища на страните, първостепенният съд е приел за безспорни следните факти: изготвянето на архитектурните проекти, предаването им на възложителя, приемането без забележки, както и прекратяването на договора с представеното в същото съдебно заседание от пълномощника на ищеца писмо от 2018 г. С това определение по чл.146, ал.1, т.4 ГПК е коригиран проектът за доклад, обявен за окончателен на стр.4 от същия протокол от 21.02.2020 г. Действително, становището на първата инстанция, с което е обявено, че определени правнорелевантни и доказателствени факти не се нуждаят от доказване, не ги прави доказани. То може да бъде оттеглено в последващ момент, като се допусне и изменение на доклада по делото, в частта му по чл.146, ал.1, т.4 ГПК, евентуално по чл.146, ал.1, т.5, ал.2 и ал.3 ГПК. С процесуална възможност да оттегляне/промяна на становището относно факти, обявени за ненуждаещи се от доказване, следва да разполага и въззивната инстанция, в зависимост от посоченото в сезиращата я жалба, и при съответно прилагане на задължителните указания, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, такива процесуални действия не са извършени от въззивния съдебен състав, поради което липсва надлежно внесена промяна в предмета и обсега на доказване, очертани от доклада по делото. Липсата на своевременно извършени такива действия от въззивната инстанция, вкл. и с оглед защитата на страните в процеса, препятства възможността едва с решението да бъде игнорирано становището на първостепенния съд, с което определени обстоятелства са отразени като ненуждаещи се от доказване.
Посочените в предходния абзац процесуални нарушения на въззивната инстанция са довели до неправилност на изведените изводи за липса на предпоставките по чл.87, ал.1 ЗЗД и за приложимост на чл.268 ЗЗД – едностранен отказ на възложителя от договора поради основателна причина, в резултат на което незаконосъобразно са зачетени последиците от преустановяване на договорната връзка на второто посочено основание, съответно – уважаването на съдебно предявеното възражение за прихващане.
Изложените съображения налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София от фазата на подготвителното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстрани и нередовността на искането по възражението за прихващане /т.2 от отговора на исковата молба/, изразяваща се в неточно посочване на договора, на който са основани претендираните насрещни вземания на ответното дружество. Заявеното от процесуалния пълномощник на това дружество в съдебно заседание пред ВКС, че се касае за техническа грешка, не може да бъде преценявано от настоящия състав, нито да бъде допусната корекция /независимо от наличното съответствие с твърдяните обстоятелства, на които е основано това защитно средство/.
При новото разглеждане на делото, съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във ВКС, на основание чл.294, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 291 от 17.05.2021 г. по в. т. д. № 2458/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав в обжалваната от Столична община част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|