2 гр. д. № 829/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 87 София, 02.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 2 април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 829/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от М. К. Т. касационна жалба срещу решение № 432 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 970/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 306/2004 г. на Костинбродски районен съд и е постановено друго по съществото на спора, с което е допуснато да се извърши делба на недвижим имот, съставляващ УПИ V-1424, в кв. 126 по плана на [населено място], с площ от 1047 кв. м. и построената в него паянтова жилищна сграда на площ от 60 кв. м. при квоти ¼ общо за Б. Б. Г. и К. Б. Г., като наследници на В. К. Д., и ¾ за касаторката М. Т.. Касационните доводи са за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение от 17.01.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него процесуални въпроси за задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение. Ответниците по касация Б. и К. Г. вземат становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че имотът е бил придобит на основание давностно владение от К. и Н. Г. през 1946 г., когато К. Г. се е снабдил с нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, за собственост на имот VІ-115, в кв. 68, по плана на [населено място], с урегулирана площ от 790 кв. м. При съставянето му изводите за придобиване право на собственост са основани само на показанията на свидетелите за осъществявано владение, от което съдът е намерил, че това е единственият придобивен способ, а отразените в титулната част на акта: „наследство и делба” са останали недоказани. Съпругата Надежда е починала на 27.06.1968 г. при действието на СК от 1968 г., влязъл в сила на 22.05.1968 г., поради което придобитият имотът е бил съсобствен в режим на СИО. На основание наследствено правоприемство ищцата В. Д., дъщеря на наследодателите, и сестра й Б. Г. са придобили по ¼ от него, а преживелият съпруг – 2/4 ид. ч., тъй като не получава дял от наследството на съпруга на основание чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. През 1964 г. К. Г. е дарил на дъщеря си В. масивна жилищна сграда, построена в северната част на парцел ІV-749, в кв. 154 по плана на [населено място] и 300/737.5 ид. ч. от дворното място. През 1978 г. за имот пл. № 749 с площ от 1105 кв. м., от които 790 кв. м. урегулирани в парцел ІV-749, са били отредени два парцела: ІV-749 с площ от 504.30 кв. м. и ХІ-749 с площ от 735-70 кв. м. , в кв. 154 по плана на града. С решения по гр. д. № 116/1978 г. е допусната и извършена делба на тези два имота между К. Г. и В. Д., като в дял на В. е поставен парцел ІV-749, в който се е намирала и дарената й жилищна сграда, а в дял на баща й парцел ХІ-749. Делбата е извършена без участието на другата наследницата на починалата съпруга Б. Г., която е била и съсобственица на имота по наследяване, поради което съдът е намерил, че тя е нищожна и не е зачел правните й последици. През 1982 г. К. Г. е продал на дъщеря си Б. Г. поставения му с решението за делба в дял парцел ХІ-749 срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане. Към този момент Г. е била в брак със С. Г.. По данни от скица № 855 от 21.09.2004 г. (л. 12, по гр. д. № 306/2004 г. на Костинбродски РС) бившият имот пл. № 749 е бил заснет в новия план като имот 1424 и за него са отредени два парцела ІV-1424 и V-1424 в кв. 126 по плана на [населено място], вторият от който е предмет на иска. В този смисъл е и у-ние № АБ-У-1621/26.10.2004 г. (л. 27 от цитираното по-горе дело). През 2000 г. Б. и С. Г. са уредили сметките по регулация за УПИ ... и са придобили и придадените към имота 305 кв. м. След смъртта на Г. през 2003 г. наследниците му съпругата Б. Г. и дъщерите му М. Т. и К. Т. са продали имота, предмет на делба, на М. Г., който е бил в брак с И. И. (н. а. № 176 от 01.06.2004 г.), а те са продали имота през 2005 г. на М. К. Т., по време висящността на иска за делба, който е предявен на 30.08.2004 г. При разглеждането на делото пред въззивната инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК отм. в проведеното съдебно заседание на 14.02.2011 г., касаторката М. Т., чрез повереника й адв. Т., е направила възражение, че праводателката Б. Г. и съпругът й са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение, осъществявано от 1982 г., когато с решението за извършване на делбата в техен дял е поставен имота. В подкрепа на това твърдение са допуснати и събрани гласни доказателства. В постановеното решение съдът не е обсъдил тези доказателства и не е формирал правен извод относно релевирания довод за придобиване имота по давност, който е от значение за разрешаване на въпроса дали ищцата В. Д., починала в хода на процеса и заместена от наследниците й Б. и К. Г., нейни синове, е била собственик на ¼ от имота на основание наследствено правоприемство от Н. Г. или е загубила това право, тъй като друг го е придобил. Липсата на мотиви в решението по този довод прави невъзможна проверката за обоснованост и законосъобразност на съдебния акт. Това процесуално нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК отм., а по сега действащия ГПК на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, е от значение за решаващите изводи на съда, а отсъствието му е пречка за постановяване на решение по същество от настоящата инстанция. То е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на решението делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се обсъдят допуснатите и събрани доказателства във връзка с възражението за придобиване право на собственост върху имота на основание давностно владение и изложат мотиви по този релевираният довод. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 432 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 970/2010 г. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: