О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 79 гр. София, 18.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 1289 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4197/16.02.2022 г. на С. А. Н., чрез адвокат М. К., срещу определение № 67 от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. № 85/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено определение № 82 от 5.01.2022 г. по гр. д. № 20378/2021 г. на Районен съд – Пловдив в частта за оставяне без уважение молбата на Д. Т. Д. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу С. А. Н. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба и давност на идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 617 кв. м, и от построените в имота сгради (подробно описани), заедно с всички други подобрения и трайни насаждения в имота, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 102/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Р., с район на действие ОС - Пловдив, като вместо това е допуснато обезпечение на горепосочения иск за собственост чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 102/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Р., с район на действие ОС - Пловдив. Въззивният съд е приел в постановения от него акт, че първоинстанционният съд е сезиран от Д. Т. Д. с обективно и кумулативно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК (положителен установителен иск за собственост) и по чл. 34 ЗС (за делба на съсобствени имоти). Ищецът твърди, че е съсобственик на посочените в исковата молба недвижими имоти при посочените квоти, придобити по силата на продажба и давностно владение по време на брака му с Ж. Д.. Заявява, че процесните имоти са били предмет на производство по делба, в което са участвали единствено ответниците Ж. С. Д., Р. С. А. и М. С. Т.-А., като делбата е нищожна, поради неучастието в нея на ищеца. Делбата била извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан и по образуваното в тази връзка изп. д. № 102/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Р. имотите били възложени с влязло в сила постановление за възлагане на С. Н., като предстои въвод във владение, насрочен на 10.01.2022 г. Д. Д. е направил искане за допускане обезпечение на предявените искове чрез спиране на посоченото изпълнително дело. За да допусне исканото обезпечение, Окръжен съд – Пловдив е приел, че предявеният по делото положителен установителен иск за собственост срещу С. А. Н., купувач по публичната продан и придобил съсобствеността върху процесния имот по силата на влязло в сила постановление за възлагане, е допустим. Изложил е съображения, че публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права и ако длъжникът не е собственик на продавания имот, то и купувачът няма да стане собственик (чл. 496, ал. 2 ГПК). Законодателят е уредил способа за защита срещу влязло в сила постановление за възлагане - исков ред, но не е ограничил формата на искова защита. Позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан. Съдът е посочил, че доколкото предстои въвод във владение по отношение на процесния имот, за да осигури успешния изход на бъдещото принудително осъществяване на спорното право, то е налице обезпечителна нужда, тъй като без нея за ищеца ще бъде затруднено или невъзможно да осъществи правата си по решението. Жалбоподателят намира атакуваното от него определение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като счита, че предявеният срещу него иск не е вероятно основателен, както и че с него се цели установяването на едно субективно право, поради което липсва интерес от исканото обезпечение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС и конкретно – с определение № 717/29.12.2011 г. по ч. гр. д. № 688/2011 г., ІІІ г. о. Излага, че при постановяване на определението си Окръжен съд - Пловдив не е отчел факта, че по отношение на жалбоподателя е налице влязло в сила постановление за възлагане, легитимиращо го като носител на правото на собственост до неговата отмяна. Визирал е, че предявеният срещу него иск представлява положителен установителен иск, а не ревандикационен такъв, поради което същият не подлежи на обезпечаване. От Д. Д. е постъпил отговор на частната касационна жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. В случая жалбоподателят, макар да се е позовал на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това цитираната от него практика на ВКС е неотносима към настоящия казус, доколкото предмет на делото, по което е било постановено определение № 717/29.12.2011 г. по ч. гр. д. № 688/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., не е спор за собственост на недвижим имот, по отношение на който е насрочен въвод от съдебен изпълнител, а нищожността на договор за учредяване на ипотека. Ето защо и по цитираното дело съдът е заключил, че не е налице обезпечителна нужда, а исканата обезпечителна мярка е неподходяща. Същевременно атакуваното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушаване на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. В тази връзка настоящият съд следва да отбележи, че установителните искове не са изключени от приложното поле на чл. 389 ГПК, а напротив – съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове. Нуждата от обезпечаване не е и непременно свързана с опасността ответникът да осуети изпълнението. Такава е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. В обезпечителното производство не се осъществява целената с иска защита, а то я подготвя и осигурява, както и осуетява възможността на ответника да създаде пречки за ефективното осъществяване на последиците от решението, като те могат да бъдат от най-различно естество. При определянето на подходящия вид обезпечителна мярка съдът следва да изхожда от вида на иска и целта на обезпечението, като преценката за наличието на тези изисквания е в правомощията на съда във всеки конкретен случай и касае правилността на постановения съдебен акт, която, обаче, не е предмет на настоящия етап на производството. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване на атакуваното определение. На ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски от настоящия съд на основание т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 67 от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. № 85/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено определение № 82 от 5.01.2022 г. по гр. д. № 20378/2021 г. на Районен съд – Пловдив в частта за оставяне без уважение молбата на Д. Т. Д. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу С. А. Н. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба и давност на идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 617 кв. м, и от построените в имота сгради (подробно описани), заедно с всички други подобрения и трайни насаждения в имота, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 102/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Р., с район на действие ОС - Пловдив, като вместо това е допуснато обезпечение на горепосочения иск за собственост чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 102/2020 г. по описа на ЧСИ Р. Р., с район на действие ОС - Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.