Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                              № 209                                        София, 12 май 2009 година                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                         Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на  13 април две хиляди и девета година, в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                          КАПКА КОСТОВА     при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.д. №  161/09година                                           Касационното производство е образувано по под протест на Апелативна прокуратура-гр. Пловдив срещу въззивна присъда № 19/ 03.02.09г., постановена по в.н.о.х.д. № 652/08 година на Пловдивския апелативен съд. В протеста е релевирана процесуална незаконосъобразност на атакувания акт. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста.   Върховният касационен съд, като взе предвид становището на страните, провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 90 / 27.11.2008г. по н.о.х.д. № 1208/06г на Окръжен съд-гр. Пазарджик и постановена нова, с която е признат за невинен подсъдимия Т оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.4,във вр. с ал.3 НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на С. за извършено престъпление по чл.255, ал.4, във вр. с ал.3, вр. с ал.1,т.1 и т.2, във вр. с чл.26,ал.1, с чл.2,ал.2 НК и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 1 000 лв. Протестът на Апелативна прокуратура-Пловдив е основателен. Въззивният съд не е изложил убедителни съображения, в изпълнение на процесуалните си задълженията по чл.305,ал.3 НПК и не е даден аргументиран отговор на доводи, свързани с оценка на доказателствения материал. Във въззивната жалба е оспорена материално-правната законосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, но поставените въпроси, не са били предмет на цялостна оценка при проверката на атакувания съдебен акт. Не са изяснени всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК. Апелативният съд не е извършил подробен анализ на събрания доказателствен материал, при спазване разпоредбата на чл.107,ал.3НПК, не са обсъдени внимателно показанията на свидетелите и разгледани съвкупно с установеното от писмените такива. Въззивната инстанция е последна по установяване на фактите и касационната-не може да приема нови, различни фактически положения, а само следи за правилното приложение на закона. Но в случаите, при които тази непълнота при изясняване на фактическа обстановка, е ограничила процесуалните права на страните, подлежи на преценка от настоящата инстанция. Фактическите и правни изводи на Апелативния съд са изградени на базата на непълен и противоречив доказателствен материал, което безспорно води до извода за наличие на процесуални нарушения, опорочаващи атакувания съдебен акт. Съобразно приетите от Апелативния съд факти, по повод несъответствие между декларираните от С. доходи и извършените от него разходи, била възложена данъчна ревизия № 789/13.08.2004год. и №1366/12.11.2004год. на началник отдел”Д” при ТДД-Пазарджик, извършена от свид. Р. Л. и С. Г. В съответствие с чл.109,ал.8 ДПК/отм./ от подсъдимия са поискани писмени обяснения, справки и документи за установяване произхода на неговите доходи, като С. заявил, че паричните постъпления от чужбина са дарение от неговите родители. Липсва прецизен фактически и правен анализ на тези обстоятелства. Вън от всякакво съмнение подсъдимият е получавал парични суми от чужбина, но неизяснен е останал въпросът за произхода им. Подсъдимият е местно физическо лице по смисъла на чл.6 от Закона за облагане доходи на физически лица и за него съществуват задълженията за деклариране на облагаеми доходи по чл.41 от посочения закон. Неубедителни са доводите на въззивната инстанция че получените от С. парични суми не представляват „облагаеми доходи” с „неустановен произход” по чл.10 т.18 от ЗОДФЛ/отм./ и представляват данъчна основа за облагане, съобразно чл.109,ал.1,т.2 и т.5 и ал.4 ДПК/отм./. Изцяло е игнорирано несъответствието в показанията на свидетелите С, Н. С. , Ф. Б. , относно финансовите възможности на родителите на подсъдимия, точния размер на сумите, които те са „дарили” на своя син и начина, по който са пристигнали в страната ни, с оглед неизпълнената изцяло съдебна поръчка, изпратена до компетентните органи на С. В хода на административно производство С. не е успял да обори фактическите констатации, залегнали в данъчно-ревизионния акт и същият е влязъл в законна сила. Действително, съгласно чл.108,ал.8 ДПК/отм./, фактическите констатации по акта се считат за верни до установяване на противното, съществена отлика от основния принцип в наказателния процес по чл.16 НПК. Но Апелативният съд, позовавайки се на презумцията за невиновност, изцяло е игнорирал процесуалните си задължения по чл.13 НПК и не е взел необходимите мерки за осигуряване разкриване на обективната истина. Право и задължение на представителя на обвинението е да докаже по убедителен начин, че подсъдимият през инкриминирания период е реализирал доходи, подлежащи на деклариране и за да избегне именно заплащане на данъчни задължения, не е подал декларация. Но това не освобождава съда от необходимостта да събере, провери и оцени комплексно доказателствената съвкупност, по свой почин да събира доказателства за установяване на всички правнозначими по делото факти и обстоятелства, защото оправдателната присъда също не може да почива на предположения. Изводите на съда, относно правната квалификация на извършеното, не са изведени на база на категорични и несъмнени доказателства, за липсата на обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.255,ал.4 НК. По изложените съображения касационният състав счита, че въззивният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото-на връщане за ново разглеждане на Апелативния съд от стадия на съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото, е необходимо с предвидените от процесуалния закон способи да бъдат установени всички правнорелевантни факти и обстоятелства : произхода да доходите, установяване по несъмнен начин дали са дарение от родителите на С. , забраната за парични преводи от С. обхваща ли и изнасяне на суми-кеш през границата на страната, доходите на родителите на С. и възможностите им да превеждат такъв размер валута, от къде са сумите, които подсъдимият е внасял в България и декларирал при влизането си в пределите на страната.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивна присъда № 19/ 03.02.2009г.,постановена по в.н.о.х.д. № 652/08г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: