Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 13 февруари 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 924/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. И. С. срещу въззивно решение № 201/ 07.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. №123/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 - ти възз. състав. В жалбата и в писмено допълнение към нея се излагат твърдения за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК, като се сочат подробни доводи в тяхна подкрепа. Алтернативно се претендира за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или за намаляване размера на наложените наказания. Срещу касационната жалба на подсъдимия е подадено писмено възражение от частните обвинители М. В. Л. и С. В. Л., чрез техния повереник - адв. Б., в което се излагат съображения относно правилността и законосъобразността на постановения въззивен съдебен акт. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитниците на подс. С. поддържат касационната жалба и изложените в нея доводи. Акцентират на липсата на доказателства за причинно - следствена връзка между произшествието и настъпилата впоследствие смърт на пострадалия. Според тях въззивният съд неправилно оценил доказателствената съвкупност, като не съобразил, че видимостта на водача към пешеходеца е била затруднена, поради което подсъдимият обективно не е имал възможност и достатъчно време да го възприеме, да реагира и да избегне удара с него. С оглед на това защитниците пледират за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Правят и алтернативно искане за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК и съответно намаляване размера на наложените наказания. Прокурорът от ВКП е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Според него предходните инстанции са събрали всички необходими доказателства, установяващи авторството на деянието, причинно - следствената връзка между ПТП и настъпилата впоследствие смърт на пострадалия, както и относно видимостта на водача към пострадалия по време на произшествието. На това основание прокурорът пледира за оставяне на касационната жалба без уважение, а обжалваното въззивно решение в сила. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват пред касационния съд. Представляват се от повереника си адв. Б., който е на становище за оставяне в сила на въззивното решение, поради неоснователност на жалбата на подсъдимия. Подсъдимият Д. И. С. поддържа жалбата си, като в предоставената му последна дума моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда от 21.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 3869 / 2020 г., по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Д. И. С. е признат за виновен в това, че на 19.10.2019 г., около 19,00 часа, в [населено място], по [улица]с посока от [улица]към [улица], преди кръстовището с [улица], при управление на МПС – л. а. „БМВ“, модел „Х5“, с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца В. Л. /настъпила на 04.11.2019 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“/, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е оправдан по обвинението да е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗДвП. Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимия и неговите защитници пред Софийски апелативен съд. С въззивно решение № 201/07.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 123/2022 г., САС, НО, 3 – ти въззивен състав е потвърдил изцяло присъдата на СГС, като е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на САС разноските, направени във въззивното производство, а на частните обвинители разноските за процесуалното им представителство пред въззивния съд. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е процесуално допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Твърденията, изложени в процесуалния документ, с който е сезиран касационния съд, са на първо място за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Това твърдение се обосновава с довода, че мотивите на присъдата възпроизвеждали изцяло фактическата обстановка така, както е описана в обвинителния акт. По този начин били нарушени принципите за непосредственост, безпристрастност, непредубеденост, както и правото на справедлив процес, което е задължавало първостепенният съд да се отведе от разглеждане на делото. Въззивният съд не счел за основателни направените от защитата в тази връзка възражения, въпреки че приел фактически положения, свързани с механизма на ПТП и причиняване на телесните увреждания на пострадалия, различни от описаните в обвинителния акт и в първоинстанционната присъда. В мотивите на последната не бил извършен доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства, такъв бил осъществен за първи път от въззивния съд, поради което реално делото било решено от една съдебна инстанция. Посоченото възражение не държи сметка за естеството на въззивната проверка. Съгласно разпоредбата на л. 314 от НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени от страните. При това въззивният съд има правомощието по своя инициатива да събира всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, като на тяхна основа може да приема фактически положения, различни от установените от първостепенния съд. Въззивният съд отговорно и професионално е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК, като наред с проверката на първоинстанционната присъда е събрал по свой почин, в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, допълнителни доказателства, за изясняване на съществени факти и обстоятелства, които е счел, че са от значение за правилното решаване на делото. В мотивите на въззивното решение ясно и недвусмислено е посочил, кои от фактите, установени от първостепенния съд, приема и кои се установяват допълнително от доказателствата, събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Анализирал е всестранно, подробно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност, събрана по делото, като е изложил собствените си изводи относно фактите, включени в предмета на доказване. Между тях и установените от първостепенния съд не са налице съществени различия, както настояват касаторите. Реално въззивният съд е установил допълнителни обстоятелства, които само изясняват и допълват фактите, включени в обвинението. Те не водят до качествена промяна на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и в мотивите на първоинстанционната присъда. Всъщност основното недоволство на касаторите е от приетите от въззивния съд фактически положения, свързани с механизма на произшествието, момента, в който пешеходецът е бил видим за водача, както и възможността последният да предотврати удара. Възразява се и срещу приетото от контролирания съд за това, че между травмите получени от пострадалия при произшествието и неговата смърт е налице пряка причинно – следствена връзка. Твърди се, че изводите на въззивния съд, по отношение на тези обстоятелства, не се основават на събраните по делото доказателства. Така изложените възражения реално оспорват обосноваността на обжалваното въззивно решение, която не е от категорията на касационните основания, предмет на касационен контрол. Касационният съд не е оправомощен да анализира самостоятелно събраната по делото доказателствена съвкупност, да й дава нова оценка, да приема в резултат на това различни фактически положения от установените от предходните инстанции и на тази основа да осъжда или оправдава подсъдимия. Правомощията на касационната инстанция са насочени към проверка на това доколко доказателствената и аналитична дейност на съдилищата по фактите е осъществена при спазване на наказателнопроцесуалните норми, регулиращи и гарантиращи правилността на процеса на формиране на вътрешното им убеждение. Извършеният в този аспект касационен контрол на обжалваното въззивно решение дава основание за извод, че при събирането, оценката и анализа на доказателствената съвкупност, проверяваният съд стриктно е изпълнил задълженията си, произтичащи от процесуалния закон. Изводите си относно: мястото на което се е намирал пострадалият пешеходец, преди да предприеме пресичане на [улица]на кръстовището с [улица]; местоположението на автомобила на подсъдимия в този момент; светлинните сигнали на светофарната уредба за всеки един от тях; видимостта на подсъдимия към пешеходеца при движението на последния по пътното платно и липсата на препятствия за тази видимост; мястото на удара и частите от автомобила, с които е ударен пострадалия; разположението му след това върху платното за движение и действията на водача по оказване на помощ, въззивният съд е изложил изключително подробно и детайлно в мотивите на решението си / л. 4 -11 от възз. реш./. Посочил е доказателствените материали, от които е извел своите заключения относно посочените факти – протокол за оглед и албум със снимки към него; видеозапис, заснет с камера, разположена на местопроизшествието, приобщен по делото по предвидения за това ред; показанията на свидетелите С., Ч. и Н., очевидци на инцидента; заключението на КМАТЕ, заедно с допълнителните разяснения на експертите, изложени пред въззивния съд. Посочените доказателствени източници са интерпретирани вярно, според действителното им съдържание, като заключението на контролирания съд за това, че същите еднопосочно установяват значимите за делото факти е резултат на прецизния им отделен и съвкупен анализ, осъществен при стриктно спазване на принципите на правната и формалната логика. Това обосновава правилността и законосъобразността на извода на въззивния съд, че за времето на целия си престой на пътя от стъпването му на платното за движение, преминаването на двете ленти на платното за насрещно /спрямо автомобила на подсъдимия/ движение, пресичането на разделителната двойна непрекъсната линия, преминаването на лявата лента в платното за движение на автомобила на подсъдимия до удара на пешеходеца, последният е бил видим за водача. Контролираният съд е обсъдил и съответно отговорил на всички възражения на защитата, свързани с видимостта на водача към пешеходеца, като правилно е преценил, че не е имало каквито и да било прегради / други автомобили, пешеходци и т. н./, които да са я препятствали. Убедително е защитил тези свои изводи, позовавайки се изцяло на събраната по делото доказателствена съвкупност. Законосъобразно е определил и момента, от който пострадалият е представлявал опасност за движението, с която подсъдимият е бил длъжен да съобрази поведението си като водач. Изложил е добре аргументирани изводи и за предотвратимостта на удара. В касационната жалба отново се сочат същите възражения, като не се излагат нови съображения различни от вече обсъдените от контролирания съд. Настоящият съдебен състав изцяло приема аргументите на въззивния съд / л.12 – л. 15 от възз. реш./, с които е отхвърлил посочените възражения, поради което не намира за нужно да ги повтаря. На следващо място, извода си за това, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат от травмите, които е получил при транспортното произшествие, въззивният съд е извел след задълбочена и всеобхватна оценка на медицинската документация, изготвена по отношение на здравословното състояние на пострадалия при постъпването му в УМБАЛСМ „Пирогов“, непосредствено след ПТП, както и тази за проведеното лечение след повторното му приемане в същата болница, документацията от болница „С.“, в която е бил настанен за времето от 30.10.2019 до 03.11.2019 г., заключенията на СМЕ на труп и на КСМЕ. По отношение на причинно – следствената връзка между получените от пешеходеца при произшествието наранявания и настъпилата в по - късен момент негова смърт, контролираният съд е събрал доказателства и в хода на проведеното от него въззивно съдебно следствие, като е допуснал и приел допълнителна СМЕ, изготвена от в. л. Г.. Заключението на същата подробно е анализирано от предходната инстанция в съвкупност със заключенията на СМЕ на труп и КМАТЕ, приети от първостепенния съд. Изложеният пространен и професионално извършен анализ на посочените експертни заключения / л. 15 – л. 18 от възз. реш./ изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. Основателно са отхвърлени възраженията на защитата за предубеденост на в. л. Шаранова, изготвила СМЕ на труп и участвала в извършването на КМАТЕ. Обстоятелството, че д - р Ш. работи като съдебен медик в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ по никакъв начин не поставя под съмнение нейната обективност и безпристрастност. Няма данни същото вещо лице да е в каквито и да било отношения с подсъдимия, пострадалия или техни близки, което да е повлияло върху обективността на експертното й становище. Експертът Шаранова отговорно е изпълнила служебните си задължения, като изчерпателно е посочила в писмените експертни заключения, защитени от нея в съдебното заседание, всички телесни увреждания на пострадалия, установени при извършената му аутопсия, включително и такива, които не са отбелязани в медицинската документация, изготвена във връзка с лечението му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Основание на въззивния съд правилно да отхвърли възраженията на защитата относно участието на вещото лице Шаранова е дало и потвърждаването на нейните експертни констатации от в. л. Г.. В заключенията на всички изготвени по делото експертизи еднозначно е посочено, че при ПТП пострадалият е получил съчетана травма – закрита черепно – мозъчна, гръдна, коремна и на крайниците. Тази съчетана травма е причинила усложненията – белодробна емболия, тромби в десния крак, множество ерозии и кръв в стомаха, оток на белите дробове и мозъка, в резултат на което е настъпила сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност, а оттам и смъртта на пострадалия. Изяснени са били по експертен път: ролята на съпътстващите заболявания на В. Л. и предишни негови травми, като обосновано е прието, че липсва връзка между тях и настъпилата му смърт / л. 17 от възз. реш./; какво е било състоянието на пострадалия при изписването му от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“/ такова, което не се нуждае от реанимационно лечение/ и по време на престоя му в болница „С.“; възможността пострадалият да е получил мозъчен оток и счупвания на лявата и дясната срамни кости не при ПТП, а при тридневния му престой в болница „С.“, като същата аргументирано е отхвърлена от експертите. Вещото лице Шаранова /още едно от основанията да не се споделят твърденията на защитата за нейната необективност и незаинтересованост/ е била категорична, че нараняванията, с оглед установените при аутопсията обективни характеристики на смъртоносните увреждания, са получени от пострадалия при ПТП, а не при престоя му в болница „С.“. Експертното й мнение и обяснението й за наличието на по - големия обем увреждания, констатирани след смъртта на починалия – целенасоченото търсене на такива при аутопсията, възможността те да са се появили в по-късен момент от приемането на лицето в болницата, с оглед естеството им, както и ангажирането на лекуващия екип предимно с животозастрашаващите травми, категорично е потвърдено и от експерта Г.. Всичко това е дало основание на въззивния съд да кредитира експертните заключения на СМЕ на труп, КМАТЕ и допълнителната СМЕ и да приеме наличието на пряка причинно - следствена връзка между причинените при ПТП на 19.10.2019 г. увреждания на пострадалия и настъпилата му на 04.11.2019 г. смърт. В този смисъл твърденията на касаторите за нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата, довели до неверни фактически изводи, са неоснователни. При постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което не е налице заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. При правилно установените факти законосъобразно въззивният съд е приел, че обективно подсъдимият е имал възможност да възприеме опасността /пешеходеца, неправомерно пресичащ платното за движение извън района на пешеходната пътека/ от достатъчно разстояние, което му е давало възможност да изчака докато пострадалият достигне до края на пътното платно и след това да потегли бавно от стоп – линията при светването на зелен сигнал за движение в неговата посока или след потеглянето да спре, така, че да избегне удара с пешеходеца. Като не е изпълнил това свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, водачът виновно, при форма на вината небрежност, е причинил телесни увреждания на пострадалия, довели като пряка и непосредствена последица до неговата смърт. Твърденията за несправедливост на наложените наказания касаторите обосновават с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които според тях не са били съобразени от въззивната инстанция. Прегледът на обжалваното въззивно решение води до извод за неоснователност на тези възражения. Въззивната инстанция е извършила прецизен анализ на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, извън съставомерните, които имат пряко отношение към индивидуализацията на наказанията. Отчетени са от двете предходни съдебни инстанции трудовата ангажираност, чистото съдебно минало на дееца и оказаното от него съдействие на близките на пострадалия по време на лечението му, които несъмнено характеризират подс. С. като личност с ниска степен на обществена опасност, морално ангажирана към проблемите на останалите членове на обществото. Съпричиняването на деянието от страна на пострадалия, пресичащ извън района на намиращата се в близост пешеходна пътека, също правилно е съобразено като обстоятелство смекчаващо отговорността на дееца. Наличието им дава основание за определяне на наказание при значителен превес на смекчаващите фактори, както законосъобразно са счели предходните съдилища, налагайки санкция лишаване от свобода малко над минимално предвиденото от законодателя за посочения вид престъпление. Обосновано е прието, че наличието на множество санкционирания на подсъдимия по административен ред за допуснати от него нарушения на правилата за движение, повечето от които за такива, свързани със скоростта, извършени в един продължителен период от време, характеризират подсъдимия като системен и недисциплиниран водач на МПС. Еманация на това негово поведение е престъпната проява, за която се води настоящото наказателно производство, довела до настъпването на най – тежкия престъпен резултат - смъртта на пострадалия. Именно това обстоятелство не позволява да бъде направен извод, че и най - лекото предвидено за престъплението наказание се явява несъразмерно тежко, за да се обоснове приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Недисциплинираното поведение на подсъдимия като водач на МПС аргументира и необходимостта от отстраняването му от участие в движението като такъв за един по - дълъг период от време, а именно за срока, определен от предходните инстанции. Индивидуализираните от тях санкции по вид и размер са съобразени с принципите за законоустановеност и справедливост на наказанието, поради което настоящият съдебен състав не намира основание за тяхната корекция в желаната от касаторите насока. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на касационни основания обуславя оставянето в сила на въззивното решение. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 201/ 07.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. №123/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 - ти възз. състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.