Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * правомощия на въззивната инстанция * доклад по делото

Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр. София, 02.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на единадесети май в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
при секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3791 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалвано е допуснато решение № 143/ 22.06.2016 г. по гр. д. № 91/ 2016 г., с което Габровски окръжен съд, потвърждавайки решение № 39/ 09.03.2016 г. по гр. д. № 954/ 2015 г. на Севлиевски районен съд, отхвърля исковете да се признае за установено по отношение на Г. И. С. и С. Д. С., че А. И. Б. по придобивна давност е собственик на един имот в [населено място].
Решението е допуснато до касационно обжалване при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по въпроса за задълженията на въззивния съд при обосновано оплакване в жалбата за постановяване на първоинстанционното решение при допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада.
Касаторът А. И. Б. се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на чл. 269, вр. чл. 146, вр. чл. 154 ГПК и поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС вр. чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Претендира разноски.
Ответниците Г. и С. С., ответници и по касация, възразяват, че решението е правилно. Претендират разноските в касационното производство.
Исковете касаторът предявява в защита на своето право на собственост върху имота, който твърди, че е придобил при оригинерния способ на чл. 79, ал. 1 ЗС чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в 30-годишен период.
Ответниците по касация са оспорили иска с основното възражение, че имотът е придобит по време на брак с договор за покупко-продажба по н. а. № 17/ 21.06.2001 г. от лицата, на които е бил реституиран по ЗСПЗЗ, представлява имуществена общност и от сключване на договора го владеят. Евентуално са възразили, че е новообразуван имот, предмет на заповед № 309/ 20.07.2006 г., която областният управител на Г. издава на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ; заповедта не е влязла в сила, а незавършената административна процедура по ЗСПЗЗ е пречка за осъществяване на оригинерния способ, въведен с иска (чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ).
Касаторът не е оспорил въведените твърдения, че имотът е включен в предмета на договора за покупко-продажба, за него е провеждана административната процедура по ЗСПЗЗ, а ответниците са в брак към договора за покупко-продажба.
Следователно отнесеният правен спор е предполагал първата инстанция с доклада по делото да признае за безспорно, че имотът е включен в предмета на договора за покупко-продажба, че ответниците по касация са в брак към сключване на договора, а за имота е провеждана процедура по възстановяване на права по ЗСПЗЗ. С доклада е следвало да се постави в тежест на касатора да докаже, че административната процедура по реституция по ЗСПЗЗ е приключила не по-късно от 17.09.2005 г., като първата инстанция е следвало да отчете предвиденото в чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, законовият срок на придобивната давност от чл. 79, ал. 1 ЗС и датата на предявяването на исковете 18.09.2015 г. С доклада по делото е следвало да се постави в тежест на ответниците по касация да проведат обратното доказване на презумпцията от чл. 69 ЗС и да докажат своите твърдения, че имотът попада в предмета на заповедта по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не такова обаче е съдържанието на доклада. В първото открито съдебно заседание първата инстанция е препратила към своя проекто-доклад (чл. 140 ГПК), а с него са били възпроизведени твърденията на страните по исковата молба, респ. писмения отговор, както и съдържанието на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 79, ал. 2 и на чл. 70, ал. 1 ЗС (последните две - без връзка с правния спор). Добавено е, че всяка от страните е длъжна да докаже своите твърдения.
С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени. Развити са мотиви, че събраните (гласни) доказателства сочат на осъществявано от касатора владение, но нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изключва неговата релевантност, защото и към приключване на устните състезания административната процедура по ЗСПЗЗ за имота не е завършена. Последният извод първата инстанция базира на заповед № 309/ 20.07.2006 г., с която на основание чл. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти в местността, в която имотът попада и на удостоверение от 04.02.2016 г., с което [община] е засвидетелствала, че тази заповед е била обжалвана и частично не е влязла в сила. Удостоверението не засвидетелства връзката на процесния имот с предмета на заповедта, респ. с обжалваната нейна част.
Във въззивната жалба касаторът се позовава на непълния доклад и представя констативен нотариален акт № 110/ 04.09.1997 г. с твърденията да доказва, че към датата, на която е съставен са признати права по реституция по ЗСПЗЗ в реални граници в полза на лицата, продали имота на ответниците по касация.
С определението по чл. 267 ГПК въззивният съд отказва да приеме нотариалния акт. Мотивира се с преклузия на твърденията и на доказателственото искане на касатора.
С въззивното решение оплакванията в жалбата са квалифицирани като неоснователни, а първоинстанционното решение е потвърдено с мотивите, че процесният имот е новообразуван, а незавършената административна процедура по ЗСПЗЗ е пречка за осъществяването на оригинерния способ.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос.
Неговият отговор е в т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г ОСГТК на ВКС: В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи да даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие на доклада и дадените указания. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а това означава, че настоящият касационен състав следва да възприеме като свой този отговор на повдигнатия въпрос.
По касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е основателно касационното оплакване за извършено от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че доклад по делото всъщност липсва. Извършеното от първата инстанция възпроизвеждане на твърденията на страните и на съдържанието на приложимата материално-правна норма (само чл. 79, ал. 1 ЗС) не отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК. Указанията на първата инстанция, че всяка от страните следва да докаже своите твърдения, не отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че когато докладът по делото отсъства, а релевантните факти първата инстанция не е доизяснила, преклузията от предвиденото в чл. 147 ГПК не произтича. Въззивният съд е бил длъжен да приеме представения констативен нотариален акт (арг. от чл. 266, ал. 3 ГПК). Установимите чрез него факти са релевантни, а по тях доказателствената тежест е на касатора. При липса на спор, че процесният имот е бил обект на реституция, оригинерният способ от чл. 79, ал. 1, ЗС е осъществим, само ако административната процедура по ЗСПЗЗ е завършена към или след 21.11.1997 г., когато влезе в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Чрез представения към въззивната жалба нотариален акт № 110/ 04.09.1997 г., съставен при условията на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.), са установени права на реституция по ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ответниците по касация. Описано е и решение № 889/ 20.11.1991 г. на О. С. като документ, послужил за съставянето на нотариалния акт. В определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е бил длъжен да изиска административната преписка, по която е издадено решение № 889/ 20.11.1991 г. от О. С. и да укаже на касатора, че следва да ангажира съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с административната преписка, по която е издадено решение № 889/ 20.11.1991 г. и събраните по делото писмени доказателства, да отговори на задачата, дали процесният имот попада върху имот, собствеността върху която е възстановена в стари (реални) граници, а на ответниците по касация – че на експертизата могат да поставят и задачата, дали имотът е включен в предмета на заповед № 309/ 20.07.2006 г. на областния управител на Г. по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. ЗСПЗЗ допуска в една и съща местност да са разположени имоти, които не са обобществявани, други с реституирани права в стари (реални) граници по ЗСПЗЗ и новообразувани (обект на заповед по чл. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Фактите са от съществено значение за решаването на спора, а са останали неизяснени поради извършеното от въззивния съд съществено процесуално нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК и несъобразяване с т. 2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да върне делото за извършването на тези (нови) съдопроизводствени действия от друг състав на въззивния съд.
Въпросът за разноските по делото, включително тези пред настоящата инстанция, е производен от решението по същество. Чл. 294, ал. 2 ГПК го поставя в компетентност на въззивния съд.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 143/ 22.06.2016 г. по гр. д. № 91/ 2016 г. на Габровски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Габровски окръжен съд, който е длъжен да постанови определението по чл. 267 ГПК съобразно дадените по-горе указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.