Р Е Ш Е Н И Е
№ 27/22.06.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в открито заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
при участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 239 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. М. – лично и като законен представител на двете си малолетни деца – Р. А. М. и Г. А. М. , против решение № 11564 / 06.07.2020 г. по гр.д.№ 3572/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3075/25.04.2019 г. по гр.д.№ 2510/2017 г. на Софийски градски съд, като правен резултат са отхвърлени предявените от касаторите против ЗАД „ ДаллБогг Живот и Здраве„ АД искове, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за разликата над присъдените по 60 000 лева на всеки от ищците и до претендираната от първия сума от 200 000 лева , а за втория и третия – за разликата до претендираната от всеки сума от 250 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на съпругата на първия и майка на останалите двама - П. М., настъпила в причинна връзка с ПТП от 27.06.2016 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД - досежно определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и чл. 51 ал. 2 ЗЗД, досежно приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – поради непоставен предпазен колан и самопоставяне в риск, приемайки да пътува с неправоспособен водач. Не споделят становището на съда, че обстоятелствата, относно изцяло поетите от преживелия съпруг родителски задължения по отношение на двете малолетни деца – близнаци, след смъртта на съпругата му и тяхна майка, са без значение при определяне размера на застрахователното обезщетение, както и че същото следва да се определи на база на обичайно търпими вреди, доколкото не са доказани такива с по-голяма от обичайната тежест при такъв вид загуба. Считат, че ако съдът е смятал за надлежно установяването на негативна промяна в развитието на малолетните деца, в причинност със загубата на тяхната майка, с експертно заключение, а не чрез свидетелски показания, е следвало да назначи такава експертиза служебно. Не са отчетени възрастта на пострадалата и тази на ищците, в аспект на дълготрайното бъдещо съпреживяване на загубата. Само формално са посочени, като съобразим критерий, нивата на застрахователно покритие към релевантния за преценката на размера момент. Касаторите се позовават на съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички доказателства, вкл. на свидетелските показания в тяхната цялост, цитирани избирателно. Изрично се акцентира на несъобразени от съда, но доказани, психически страдания на ищците от смъртта на тяхната съпруга, респ. майка, дълбочината и интензитета на емоционалните им такива и несъмнено очакваната бъдеща продължителност на същите, с оглед възрастта им. Досежно приетото от съда съпричиняване, поради непоставен предпазен колан, касаторите се позовават на недоказана от комплексната съдебно-техническа и медицинска експертиза ефективност на колана, дори да би бил поставен, в смисъл, че претърпяната увреда би настъпила и при надлежно поставен такъв, в който аспект не е съобразен конкретния механизъм на ПТП, а съдът е основал извода си на предположения. Оспорва се и приетото съпричиняване, поради бездействие на пострадалата, поставило я в риск, тъй като при полагане на нормалната дължима грижа за собствената си сигурност е могла да узнае, че водача на увреждащото МПС е бил неправоспособен. Страните намират необоснован извода на съда, че въз основа единствено на продължителното познанство между пострадалата и делинквента и видимия му физически недъг, у същата е следвало да възникне основателно съмнение за правоспособността му, независимо от факта, че често е управлявал МПС и дори търгувал с коли.
Ответната страна – ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” – оспорва касационната жалба. Намира, че справедливия размер на обезщетението следва да отчита конкретното финансово – икономическо състояние на касаторите, стандарта им на живот и социалния им статус, тъй като е призвано да репарира вреди, а не да води до неоснователно обогатяване. Акцентира на доказателствата за полагани грижи по отглеждането на децата, както приживе на П. М., така и след смъртта й – от нейната леля и съпругът й. Счита за обосновано съобразяването на обичайно търпими, при родствени връзки от рода на процесните , емоционални болки и страдания, в съответствие със съдържанието на събраните доказателства, спрямо които дори така определените обезщетения се явяват завишени. Споделя съображенията на съда за основателност на възражението за съпричиняване, в двата му аспекта.
С определение № 60619/15.11.2021 г. касационното обжалване е допуснато по въпросите : Допустимо ли е приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД да се основава на предположения относно причинността между поведението на пострадалия / действие или бездействие / и вредоносния резултат ? и Наличието на видим физически недъг у неправоспособен водач на автомобила, причинил ПТП, достатъчно ли е да обоснове извод, че пострадалият сам се е поставил в риск, приемайки да пътува със същия, доколкото не е положил усилия да разбере притежава или не лицето правоспособност да управлява МПС, предвид този му недъг ? Допълнителния селективен критерий е удовлетворен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с решение по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС – по първия въпрос и със същото и ППВС № 17/1963 г. по втория.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.290 ал.2 и чл.293 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :
Ищците са предявили искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение в размер от 250 000 лева за всеки от тях, за неимуществени вреди, търпими от смъртта на П. М. - съпруга на А. М. и майка на малолетните Р. М. и Г. М., в причинна връзка с ПТП от 27.06.2016 г., настъпило по вина на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. В исковата молба се навеждат доводи, че приживе семейството на пострадалата е живеело в любов и разбирателство, а отношенията между съпрузите са били основани на доверие и взаимопомощ. Твърди се, че съпрузите били много привързани един към друг и почти неразделни, а децата били много привързани към своята майка, която е отдавала почти цялото си време за да се грижи за тях, възпитала е в тях любознателност и чувство за отговорност. Благодарение на грижите й децата - на по 5 години – вече можели да четат и пишат. Ищецът А. М. преживява тежко загубата, споделя чувство за празнота и отчаяние, отказва да приеме смъртта на съпругата си и дори изпитва вина, че той е жив, а малолетните му деца са обречени да растат без незаменимата майчина любов и ласка и ще имат трудно и непълноценно детство, а и живот. Децата все още не осъзнават адекватно загубата на родителя си, изпитват тревожност,особено вечер, очакват майка си - да се върне, да ги прегърне и приспи. Посочва се, че са водени на детски психолог, но във връзка с предприемане на начин да им се съобщи за смъртта на майка им, за което ищецът първоначално не е имал нужните сили.
Ответникът – ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве„ – е оспорил исковете, вкл. / съобразно обхвата на касационните доводи / - размера на дължимото обезщетение, като прекомерно завишен. Оспорва наличието на тежко съпреживяване на загубата и твърдяната приживе силна духовна, физическа и емоционална връзка между съпрузите. Противопоставено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата П. М., поради непоставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и предприемане на пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
Първоинстанционният съд е уважил исковете до размер на 150 000 лева за всеки от ищците. Счел е за неоснователно възражението за съпричиняване от пострадалата, като се е позовал на обясненията на вещите лица от допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, че и с поставен предпазен колан П. М. не е имала никакви шансове да оцелее при настъпилите деформации на автомобила. Отречено е и второто основание за приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД , тъй като ответникът не е доказал пълно и главно, че пострадалата е знаела за неправоспособността на водача на увреждащото МПС, но въпреки това е поела риска да пътува в управлявания от него автомобил .
Въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил исковете за разликата над размера от 60 000 лева за всеки ищец, като е определил справедлив размер на обезщетението от 120 000 лева и приел за доказано съпричиняване на всяко от противопоставените от застрахователя основания, до размер на 50 %.
За да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставен предпазен колан, съдът е съобразил, че фаталната за живота на пострадалата травма е настъпила извън автомобила, а ако същият е бил поставен, не би я получила, оставайки в него. Счел е за установено, че ищцата се е намирала в дясната част на автомобила и най-вероятно е изпаднала след първия удар в лявата му част, преди притискането. Приел е за значим факта, че при този механизъм на ПТП други двама пътници са запазили живота си, вкл. пътникът на предна дясна седалка, както и че, доколкото вещото лице – автоексперт не е могло да конкретизира локализацията и обема на деформациите на автомобила, не е обоснован извода му, че оставайки в автомобила с поставен предпазен колан пострадалата не би имала шансове да оцелее. Така на практика съдът е изходил от липса на категорични данни за факти, от значение за формиране и на противоположния извод – че пострадалата със сигурност би оцеляла с поставен предпазен колан, въпреки настъпилите деформации, за което тежестта на доказване – с цел пълно и главно установяване на причинност между непоставения предпазен колан и леталния изход – е на ответното застрахователно дружество. Съпричиняването, изразяващо се в поемане на риск при пътуване в МПС управлявано от неправоспособен водач, съдът е мотивирал с неполагане от загиналата на нормалната дължима грижа да узнае, че водачът на автомобила, когото познава, с оглед физическия му недъг, не притежава необходимата правоспособност, независимо дали често фактически управлява МПС / арг. от т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС /.
По първия правен въпрос :
Относно приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, основана на Постановление № 17/18.11.1963 г. по гр.д.№ 18/63 на Пленума на ВС, вкл. цитираното от касатора решение по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, според която съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, подлежаща на пълно и главно доказване , в тежест на страната позоваваща се на същото. Принос е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие - на пострадалия, както и причинната връзка между същото и вредоносния резултат. Когато последният би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен.
По втория правен въпрос : Във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД , предпоставила и приемането на ТР № 1/ 23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, като може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. В мотивите към т. 7 на ТР е прието, че преценката дали поведението на пострадалия е рисково и дали е допринесло за увреждането се извършва индивидуално във всеки конкретен случай. Предприето пътуване с водач, по отношение на който пострадалият знае или е имал възможността да узнае, при проявена нормална дължима грижа, наличието на рисково обстоятелство, в причинност с което е настъпила увредата, обосновава обективен негов принос спрямо вредоносния резултат. Между поетия и реализирания риск следва да има идентичност.
От така възприетото може да се обоснове извода, че наличието на видим физически недъг у водача на МПС, при това само ако този недъг е обусловил и настъпването на ПТП, само по себе си не би могло да обоснове принос на пострадалия, ако от конкретното проявление на физическото увреждане / естеството на засягане на физиологичните и двигателни функции / и при проявена нормална дължима грижа за собствената му сигурност пострадалият не е могъл основателно да предположи, че увреждането е от естество да застраши безопасното управление на автомобила. Самият законодател е подходил диференцирано към физическите увреждания. В приложение № 1 към Наредба № 3/ 11.05.2011 г. за изискванията за физическата годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване физическа годност на водачите от различните категории са посочени заболяванията и състоянията, при които се налагат ограничения за получаване на свидетелство за управление на МПС. Видно от списъка са въведени три режима – забранителен за отделни състояния и заболявания, разрешителен за други и по индивидуална преценка за всеки отделен случай – при трети. Не може да се вмени в тежест на лице, пътуващо с водач на МПС, притежаващ физически недъг, единствено и само предвид наличието му да формира основателно съмнение за съществуващ риск, след като не е видимо засегната способността му да борави пълноценно с уредбите на автомобила, да контролира движението на същия и да се ориентира в пътната обстановка. Ако последното е налице, притежанието на свидетелство за управление на МПС от водача и знанието на последното обстоятелство от пострадалия не би изключило само по себе си наличието на принос от вида самопоставяне в риск, доколкото физическото състояние търпи промени и е обективно невъзможна гаранция, че би било надлежно преценено от компетентните за това органи към всеки един момент.
По основателността на касационната жалба :
Възражението за съпричиняване във всеки от двата аспекта се явява недоказано. В протокола за ПТП е посочено единствено ,че пострадалата е заемала задна, но неясно коя, седалка в автомобила / свидетелските показания и експертизи от досъдебното производство не са част от преценимия в спора доказателствен материал /. Вещите лица от комплексната САТМЕ приемат за вероятно, но не и сигурно , да е заемала задна дясна седалка. Безспорно се установява, че предвид изхвърлянето й след удара извън автомобила същата не е била с поставен предпазен колан, като е намерена на 4 метра от превозното средство, зад мантинелата. Относно механизма на ПТП е установено, че първият удар е получен странично вляво на лекия автомобил, в колоната между двете врати и причинил деформации, след което автомобилът се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, като е последвал втори удар с резервоара на влекача на товарния камион, с който е реализиран сблъсъка и удар в задната част на автомобила с мантинелата, като в крайната фаза от движението му е останал притиснат между мантинелата и товарния камион. Според комплексната САТМЕ, след първия удар центробежните сили са изхвърлили тялото на П. М. през задното стъкло на автомобила, но при разпит в съдебно заседание от 29.01.2019 г. е уточнено, че се касае за вероятност това да е станало в резултат на първия удар. Деформациите на автомобила са преценени от вещото лице Е. като значителни и с възможност да биха причинили на пострадалата значителни по тежест увреждания и ако би останала в автомобила, с поставен предпазен колан. В същото съдебно заседание, обаче, вещо лице Е. е посочило, че конкретните деформации на автомобила не са констатирани и само от видимото му състояние след удара преценява, че пострадалата е нямала шанс да оцелелее, оставайки в същия. Категорично е заявено, че при заклещването на автомобила между товарния камион и мантинелата П. М. е била извън автомобила, но не и че деформации на същия са настъпили единствено в този момент / в този смисъл следва да се съобрази, че подобна констатация заключенията не съдържат, а подвеждащо се навежда с въпроса на процесуалния представител на ответника /. Независимо от видимо тежките деформации, обаче, двама от пътувалите в същия автомобил са оцелели. Установява се, че водеща за леталния изход е причинената от притискане гръдна травма . Без каквито и да било данни, още по-малко категорични, в подкрепа на подобен извод, вещо лице Шаранова заявява противоречиво : веднъж , че това притискане вероятно е станало извън автомобила, а последващо – че вероятно починалата я е притиснало нещо от автомобила и мантинелата. Еднозначно, обаче, всяко от вещите лица е заявило невъзможност категорично да посочи би ли настъпил летален изход и ако пострадалата, придържана от предпазен колан, бе останала в автомобила, следователно – и невъзможност с категоричност да потвърди, че леталният изход би бил избегнат, при поставен колан, задържал тялото вътре, при неяснота относно конкретното място на пострадалата, независимо от оцелели от ПТП пътници,вероятно дължащо се именно на заеманите от тях места. В тази връзка от значение е пояснението на вещо лице Е., че при този механизъм на ПТП – на иницииращ и последващи странични, спрямо оста на автомобила, удари и разположени странично деформации, предпазният колан не би имал решаваща роля , тъй като е ефективен при челен удар.
Видно е, с оглед така събраните доказателства, че изводът на въззивния съд, за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен от починалата П. М. предпазен колан , е неправилен. След като при този механизъм на ПТП коланът би имал функцията единствено да задържи тялото в автомобила, не и да го предпази от страничните деформации, за категорично установяване на принос би бил необходим и категорично обоснован извод, че е могла да оцелее при тези деформации, какъвто липсва, а и е невъзможен, поради неустановеност на конкретно заеманото от пострадалата място в автомобила и липса на данни за конкретното съдържание на деформациите, само визуално установими да са тежки. При така установената фактическа обстановка, изхождайки от безспорното местонахождение на трупа – извън автомобила - и заявената от вещо лице Е., ограничена в случая ефикасност на предпазния колан - единствено да задържи тялото вътре в автомобила, непоставянето му би предпоставило принос само в случай на категорично установяване, че водещата за леталния изход травма е настъпила извън автомобила, безспорни доказателства за което не са събрани.
Неоснователен е и извода за съпричиняване, поради самопоставяне в риск, с оглед видимия физически недъг на водача на МПС. По делото / изключая събраните в досъдебното производство свидетелски показания и експертни заключения, които не са част от годния за преценка доказателствен материал / няма данни какво е било заболяването и в какво конкретно се е проявявал физическия недъг, засягал ли е двигателни или други функции на лицето, от значение при управлението на МПС и конкретната степен на засягане била ли е от естество да породи основателно съмнение у пострадалата в способността на водача да управлява МПС безопасно. Още повече, че от свидетелските показания се установява, че делинквента И. И. от години управлява МПС.
Следователно, приетото за справедливо обезщетение в размер от 120 000 лева неправилно е намалено с 50 % , на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД , след като не се установява категоричен принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Правилна, като съответна на събраните доказателства – пестеливи откъм съобразими за съдържанието на връзката на ищците с починалата факти и преобладаващо оценъчни свидетелски показания - е преценката на въззивния съд за справедлив размер на обезщетението от по 120 000 лева. Предвид това, правилно е съобразено съдържание на обичайни, нормално търпими болки и страдания от загуба при конкретния вид родство. Обективното затруднение на преживелия съпруг по отглеждането на децата няма съдържанието на търпима емоционална болка и душевно страдание в пряка причинност със загубата на съпругата, а е в причинност с изпълнението на морален, родителски дълг , при обективно изменение на обстоятелствата. С исковата молба не са заявени факти, за установима промяна в психическото здраве на децата, като обусловено от узнатата загуба на тяхната майка и нейното съпреживяване, а воденето им на психолог е посочено за предприето с цел да бъдат подготвени за това съобщение. Поради това и за съда по начало не е имало задължение служебно да назначи експертиза, за установяване на промени в психиката им в причинност със загубата на родител, поради необходимост от специални знания за това.
С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от ищците искове, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ , за разликата над присъдените всекиму 60 000 лева и до размера от 120 000 лева. Съобразно уважена спрямо отхвърлена част от касационната жалба, на процесуалния представител на касаторите следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв. и съобразно чл. 7 ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възнаграждение в размер на 6 435 лева. С оглед отхвърлена част от касационната жалба следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт на ответното дружество, в размер от 300 лева, съобразно чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 11564/06.07.2020 г. по гр.д.№ 3572/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от А. И. М. – лично и като законен представител на малолетните Р. А. М. и Г. А. М., искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ , за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на съпругата на първия и майка на останалите двама - П. Т. М., настъпила при ПТП от 27.06.2016 г., по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ответника ЗАД „ ДаллБогг : Живот и здраве„ лек автомобил, за разликата над 60 000 лева и до размера от 120 000 лева по всеки иск, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве„ да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ на всеки от ищците – А. И. М. , Р. А. М. и Г. А. М. - допълнително обезщетение от 60 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата на първия и майка на останалите двама - П. М., настъпила при ПТП от 27.06.2016 г. , по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите , автомобил, ведно със законната лихва върху същото, считано от 26.01.2017 г. до окончателното му изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11564/06.07.2020 г. по гр.д.№ 3572/2019 г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ ,на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК, да заплати на процесуалния представител на ищците – Л. Г., АК- П., [населено място], [жк], [жилищен адрес] на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за процесуално представителство в касационна инстанция в размер на 6 435 лева.
ОСЪЖДА А. И. М. – лично и като законен представител на Р. А. М. и Г. А. М. , да заплати , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , на ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в касационна инстанция , в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|