Р Е Ш Е Н И Е №60 гр. София, 14 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори февруари двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 154 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото второ по ред касационно производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас и по жалба на частните обвинители Е. Д., И. и И. И., чрез повереника им адв. С. К. против въззивно решение № 150/12.12.2016 г., постановено по внохд № 5/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В протеста са наведени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Според представителя на държавното обвинение вторият въззивен състав не е изпълнил дадените указания от касационната инстанция в отменителното решение, като не са преодолени установените противоречия между експертните заключения, изготвени въз основа на една съща доказателствена съвкупност, което е от съществено значение за правилното решаване на делото. Посочено е, че спрямо едно от вещите лица, участвали при изготвянето на назначената повторна тройна СМЕ от въззивния съд, са били налице основанията за отвод още повече, че поддържаното от д-р Ч. Ц. становище противоречало на изводите на останалите двама експерти, включени в състава, изготвил заключението. Прокурорът счита, че неправилно е отказано едновременното изслушване в съдебно заседание на експертите по оформилите се противоположни становища. На второ място в протеста е застъпено становището, че в решението не е даден отговор на направените от страните конкретни възражения, като буквално е възпроизведено съдържанието на предходния отменен въззивен съдебен акт, което е довело до поредното игнориране, превратно възприемане и избирателно тълкуване на надлежно установените факти от значение за основните въпроси, свързани с предмета на доказване. Твърди се, че допуснатите нарушения на процесуалните правила са довели до неправилни изводи относно приложението на материалния закон, изразяващи се в оправдаването на тримата подсъдими. В противоречие с всички факти и обстоятелства, включително и с кредитираните от въззивния съд експертни заключения, второинстанционният състав е приел, че подсъдимият М. е извършил необходимите основни действия, които да му позволят да се ориентира в клиничната картина и да изгради свое медицинско заключение относно здравословното състояние на болната. Относно обвиненията на подсъдимите Д. и Д. според прокурора въззивният съд е оставил без коментар обвинението, че двете по време на оперативната интервенция с извършените действия – инструментална ревизия /кюртаж/, а и с бездействията си – не са отстранили целият септичен детероден орган, а само част от него, не са провели адекватно медицинско лечение, с което са провокирали септичния шок, свързан с настъпилия тежък съставомерен резултат. Претендира се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата на частните обвинители също са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Изложените оплаквания са свързани с игнорирането на част от събраните по делото доказателства следствие, на което въззивният съд е приел за несъмнено установено, че подсъдимият М. е дал устно указание за консултация с гинеколог, което обаче не е отразено в саморъчно написаното от него. Според повереника неразбираемо защо въззивният съд е кредитирал заключението на назначената от него повторна тройна СМЕ, а не заключенията на експертизите от досъдебното производство, поради което счита, че апелативният съд не е постановил решението си по свое вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не е достигнал до разкриване на обективната истина. Осъщественото избирателно тълкуване на отделни доказателства и игнорирането на други такива е довело до неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в отричането на съставомерност на извършеното от подсъдимите М. и Д.. Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и след допускането на арбитражна експертиза за изясняване на спорните въпроси делото да бъде решено по същество. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа представения протест и предлага същият да бъде уважен по изложените в него и в жалбата на частните обвинители доводи. Частните обвинители Е. Д., И. и И. И. редовно призовани не се явяват. Повереникът им адв.К. счита, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена. Подсъдимият А. М. лично и чрез защитника си адв.К. считат, че протестът и жалбата на частните обвинители следва да бъдат оставени без уважение, а решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Подсъдимите С. Д. и Н. Д. редовно призовани за съдебно заседание не се явяват. Защитниците им съответно - адв.П. и адв.С. молят да се потвърди протестираното и обжалвано решение по съображенията, подробно изложени в депозираното и прието по делото по реда на чл.351 ал.3 възражение от първия и в пледоариите им пред касационния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 84/19.05.2014 г., постановена от ОС - Бургас по нохд № 127/2011 г. подсъдимите А. Г. М., С. П. П. – Д. и Н. С. Д. са признати за невинни в това, че съответно на 01.02.2008 г. и 02.02.2008 г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия, при условията на независимо съпричиняване и по непредпазливост, да са причинили смъртта на П. Д., настъпила на 03.02.2008 г. и на основание чл.304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.123 ал.1 от НК. На основание чл.190 ал.1 от НК е постановено направените по делото разноски в размер на 11 309,40 лв. да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от ОП - Бургас и по жалба на частните обвинители чрез поверениците им е образувано внохд № 117/2014 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решение № 44/30.07.2015 г. по същото дело е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. По касационен протест на прокурор от АП - Бургас и по жалба на частните обвинители чрез поверениците им с решение № 432/30.12.2015 по н.д. № 1426/2015 г. по описа на ВКС, III н.о. е отменен горепосоченият въззивен съдебен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. С решение № 150/12.12.2016 г., предмет на настоящата касационна проверка, отново изцяло е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. В протеста и в жалбата на частните обвинители са релевирани идентични касационни основания, които са мотивирани със сходни доводи, което позволява съвместното им разглеждане в настоящото производство. Вторият въззивен състав в изпълнение на указанията, дадени в предходното - отменително решение на ВКС, в разпоредително заседание е назначил повторна тройна СМЕ с вещи лица – акушер-гинеколог, коремен хирург и съдебен лекар. След конкретизиране на персоналния състав на експертите на страните не е предоставена възможност да изразят становище относно участието на определените вещи лица с оглед наличието на основания за отвод спрямо всеки един от тях. Още в първото по делото заседание, което обаче е проведено след представяне на заключението по назначената експертиза, прокурорът и поверениците са поискали отвод на д-р Ч. Ц.. Искането е мотивирано с оглед обстоятелството, че той се е представил единствено като Началник отделение по миниинвазивна и роботизирана хирургия към Онкологична клиника при УМБАЛ – Плевен, но заема и длъжността доцент в катедра „Акушерски грижи” към факултет „Медицински грижи” на МУ – Плевен, където ръководител на катедрата до октомври 2015 г. е бил доцент д-р С. С., а след тази дата до настоящия момент включително - доцент д-р Надежда Х.. Двамата лекари са участвали в изготвянето на заключението на повторна петорна СМЕ, назначена и изслушана от първоинстанционния съд. Видно от предходното касационно решение вещото лице д-р С. е проявил „недопустима пристрастност”, която „предпоставя приложението на чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.29 ал.2 от НК”. На тази основа вторият въззивен състав е счел, че не са налице основания за отвод на д-р Ц. и е приел изготвеното заключение. Доколко са налице или отсъстват основания за отвод, изразяващи се в наличието на служебна зависимост между единия от експертите /д-р Ц./ и другите двама /д-р С. и д-р Х./, участвали в предходната експертиза, следва да се прецени в случая, като се вземат предвид и самите - анализирани от втория въззивен състав заключения, които са диаметрално противоположни при установената безспорна фактическа обстановка и които се явяват в основата на дължимия отговор от съда по въпросите относно вината и отговорността на подсъдимите. В тази връзка съдът взема предвид, че назначените на досъдебното производство първа група СМЕ – една основна и четири допълнителни, са категорични, че не са спазени медицинските стандарти при проследяване на следродовия период на пострадалата жена от осъществилите наблюдението, прегледите и лечението лекари; не са назначени нужните изследвания, което е възпрепятствало правилното диагностициране и вземането на своевременни и адекватни мерки за заболяването; извършената от гинекологичния екип на 02.02.2008 г. инструментална ревизия на матката, съпроводено с отстраняването само на десния яйчник и дясна тръба, вместо пълното й отстраняване, е провокирало септичен шок и допълнително е усложнило тежкото състояние на П. Д.. Според последващата петорна СМЕ /втора експертиза/, за чието назначаване предходният касационен състав е изразил недоумение, тъй като не са били налице визираните в чл.153 от НПК предпоставки и в чийто състав сред петте вещи лица са доцентите – д-р Х. и д-р С., изходното огнище на инфекцията не е матката, а фаринксът /устната кухина/. т.е. стрептокок, образуващ гной, чието обичайно място на вгнездване в организма е гърлото, откъдето по кръвен и лимфен път се е разпространил и е поразил всички органи. Според вещите лица подсъдимият А. М. не е отказал да хоспитализира пострадалата, защото той, неоткривайки данни за остър хирургичен корем, устно е назначил консултация и преглед при гинеколог, каквито пациентката е пожелала да осъществи при избран от нея специалист извън болницата. Експертите формират единодушно и становището си, че П. Д. преди началото на операцията е била в септичен шок, от който е настъпила смъртта й, същият не е бил предизвикан от хирургичната интервенция на гинеколозите С. П. - Д. и Н. Д., като отстраняването на матката в случая би било грешка, тъй като при терминалната фаза на шока, в която се е намирала пострадалата, настъпва разстройство в кръвосъсирването и предвид голямата кръвозагуба при хистеректомията, пациентката е щяла да почине на операционната маса, т.е. липсва причинна връзка между действията на подсъдимите и леталния изход, който бил сигурен и неизбежен. Назначената от първия въззивен състав тройна СМЕ /трета – т.нар. „арбитражна”/ с цел да преодолее съществуващите противоречия в горните експертизи според предходния касационен състав, чието становище се явява обвързващо и за настоящия, е дала „уклончиви, недостатъчно ясни и непълни отговори на поставените въпроси”, включително и относно вида на инфекцията и причината за смъртта на младата двадесет и три годишна жена. За изясняване на противоречията и съществените различия във второто въззивно производство е назначена посочената в началото - повторната тройна СМЕ /четвъртата по ред/, в която е възпроизведено становището относно огнището на сепсиса от т.нар. втора експертиза. В мотивите на обжалвания съдебен акт /л.34 абз.3/ апелативният съд изрично е посочил, че с оглед касационното решение, не кредитира експертните становища по повторната петорна и по тройната /трета – „арбитражна”/ съдебно - медицински експертизи. Следствие на това при формирането на вътрешното убеждение относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, пред втория въззивен състав, при установената безспорна фактическа обстановка са останали на практика две - противоположни и взаимоизключващи се заключения – едното, от които назначено на досъдебното производство, а второто – в хода на въззивното следствие от самия втори състав на апелативния съд. При излагане на дължимата аргументация относно основанията за кредитирането на възприетото заключение, съответно за отхвърлянето на изготвеното на досъдебното производство, съдът единствено е съпоставил двете становища, като е приел наличието на вътрешни противоречия в групата заключения от досъдебното производство, които били преодолени в повторната експертиза. Това се явява и основаната причина въззивният състав да възприеме и кредитира заключението на назначената от него в хода на проведеното съдебно следствие заключение - на четвъртата СМЕ. Настоящият състав намира този извод най-малкото за твърде преждевременен, тъй като на практика в решението формално е пресъздадено съдържанието на експертизите, те са съпоставени по между им, но това не е онзи анализ и оценка, които законът възлага на съда при надлежно формиране на неговото вътрешно убеждение. Направената оценка се явява твърде селективна и крайно неубедителна, тъй като съдът не притежава специални знания за преодоляване на установените противоречия между двете групи експерти. Видно от мотивите на обжалваното решение /л.23 от същото/ въззивният съд е приел за установено, че при прегледа на пострадалата на 01.02.2008 г. подсъдимият д-р М. й е „указал, че задължително следва да бъде извършена консултация с лекар – гинеколог и гинекологичен преглед”, но П. Д. отказала. Този факт – изведен само от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелката П. С. /л.312 – 313 том 1 от съдебното производство пред ОС - Бургас/, която е работела като медицинска сестра в „Спешен център” на УМБАЛ – Бургас към инкриминирания момент, противоречи изцяло на отразеното от самия д-р М. в попълнената саморъчно от него бланка /т.нар „зелен картон”/ след извършения преглед. От друга страна, с оглед настъпилата смърт на пострадалата този факт не би могъл и няма как да бъде проверен, т.е. не е изпълнено и второто указание на касационната инстанция от предходното решение, а именно - изводите по фактите да почиват на вярна интерпретация на доказателствените средства. Изложеното по-горе налага въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд от стадия на съдебното заседание, тъй като не са изпълнени указанията, дадени в предходното касационно решение. С оглед предмета на доказване по делото - при обвинение по чл.123 от НК, касаещо медицинска практика, и предвид необходимостта от специални знания, според касационния състав е необходимо на първо място съвместното изслушване на двете групи експерти за преодоляване на съществуващите противоречия в приетите заключения, а ако това не се постигне следва на основание чл.153 от НПК да бъде назначена повторна петорна СМЕ експертиза, която наред с поставените вече въпроси даде отговор и на неизяснените такива до момента - могло ли е при събраните и приложени по делото доказателства да се констатират промени във вътрешните органи на пострадалата, ако да – от кой момент е могло да се диагностира това; кога най-рано е започнал установеният като основна причина за настъпилата смърт сепсис и от кой момент е имал прояви, които биха могли да бъдат установени, до кой момент най-късно е могло да бъде преустановено действието на възпалителния процес, т.е. е било обратимо състоянието на пострадалата, какви действия е следвало да предприемат подсъдимите за овладяване състоянието на пациентката и осъществени ли са те. При определяне на персоналния състав на медиците въззивният състав следва да предостави възможност на страните да вземат предварително становище относно наличието на отводи спрямо тях. Всякакъв друг подход според касационния съд би довел до неправилност и непълнота на взетото решение, което поражда основателни съмнения във всяка от страните относно справедливостта му. Едва след това следва да се извърши самостоятелен, пълноценен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, като се прецизира фактическата обстановка в съответствие с доказателствения материал и се отговори на направените от страните възражения. За отстраняване на допуснатите нарушения се налага ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, поради което и на основание чл.354 ал.5 изр.1 вр. с ал.3 т.2 и т.3 вр. с ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 150/12.12.2016 г., постановено по внохд № 5/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд от стадия на съдебното заседание Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: