Р Е Ш Е Н И Е № 330 гр. София, 4 юли 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1006/2012г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения К. С. и на неговия упълномощен защитник за възобновяване на нохд №194/2009г. на Ямболски районен съд /РС/, отмяна или ревизия на обявения по него и влязъл в сила съдебен акт, по реда на възобновяването, предвиден в чл.423, ал.1 от НПК. В депозираното искане се релевират и бланкетни оплаквания за допуснати в съдебната фаза на наказателния процес съществени нарушения при събирането, проверката, анализа и оценката на доказателствата, довели до постановяване на осъдителна присъда, основана на предположения. Поставя се акцент на заличаването на свидетели, разпита на които е бил необходим за разкриване на обективната истина по делото, и на повърхностното обсъждане и превратно тълкуване на приобщения доказателствен материал. Декларира се и прекомерна завишеност на наложеното наказание. В съдебно заседание на 26.06.2012г. осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат изцяло заявените претенции. Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 610 от 25.06.2009г., по нохд №194/2009г., Ямболски РС е признал К. А. С. за виновен в извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК и ангажирана неговата наказателна отговорност, като подсъдимото лице е осъдено на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Съдебният акт не е бил предмет на въззивен инстанционен контрол и придобил юридически стабилитет на 11.07.2009 година. Искането на задочно осъдения за възобновяване на нохд №194/2009г. на Ямболски районен съд /РС/ е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че присъдата е влязла в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при условията на чл.419-425 от НПК, но преценено при съблюдаване на инкорпорираната доказателствена маса и в контекста на действуващото законодателство, сочи на неоснователност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК. Формираното заключение се обосновава категорично при граматическото, логическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, както поради съзнателно използуваното терминологично понятие наказателно производство, така и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си позиция има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура. Представената по делото писмена документация предпоставя изводи, че осъденият С. е участвал лично в досъдебното разследване и същият е бил надлежно уведомен за съдебното производство по №194/2009г. на РС-Ямбол. На 19.06.2008г. срещу К. С. е повдигнало обвинение за извършено на 24.09.2007 година престъпно деяние по чл.286, ал.1 от НК, като след проведени разпити на свидетели и прилагане на относимата писмена документация, на 17.07.2008г. на същия са предявени събраните на досъдебното производство материали и за престъплението внесен обвинителен акт в Софийски РС. След инициирани пред ВКС процедури по чл.43, т.т.1 и 3 от НПК, делото е изпратено по компетентност на РС-Ямбол. Съответният първостепенен съд насрочил образуваното нохд №194/2009г. за разглеждане в открито заседание на 05.03.2009г., което не се състояло, поради направено от явилия се с договорен адвокат подсъдим С. възражение, че не е получил препис от обвинителния акт. Делото е отложено за 09.04.2009г., за която дата надлежно уведомен и при изпълнена процедура по чл.254, ал.1 от НПК /последното удостоверено с връчена на 10.03.2009г. призовка/ К. С. не се явява. Следващото заседание на 28.05.2009г. е възпрепятствано от невъзможността подсъдимият да бъде открит на посочените по делото адреси и да се осигури неговото лично участие в процеса, което предпоставило вземане на мярка за неотклонение в „задържане под стража” и предприемане на оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на местонахождението му. Положените процесуални усилия са обективирани в изискани и предоставени официални справки, от които е видно, че лицето не е намерено на територията на страната и е обявено за общодържавно издирване с телеграма №25604/02.06.2009г. на ГД ”КП” - София.На 25.06.2009г. след преценка на Ямболски РС за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в процеса в отсъствие на К. С. е даден ход на делото, при условията на чл.269, ал.3, т. 2 от НПК, и с участието на упълномощен защитник проведено съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда. На 03.02.2012г. осъденият е задържан, във връзка с привеждане в изпълнение на придобилия юридически стабилитет съдебен акт. Очертаните данни, установяващи процесуално поведение на К. С., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №194/2009г. на Ямболски РС, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, оценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6,т.3, б. ”с” и „d” от ЕКПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6,т.3, б. ”с”и „d”от ЕКПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява важен юридически факт и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират упражняване на правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална информираност. При определени случаи обаче, дори при липса на уведомяване, когато от съвкупната даденост на фактически данни се доказва, че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за обвиненията, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, се изключва възможността му след узнаване на постановената осъдителна присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1 Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в действащата от 27.12.2008г. до 29.11.2011г. редакция/, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. _____________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г., по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г., по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС; решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ, по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г., по делото Хакансон и Стюресон срещу Ш.; решение от 24.03.2005г., по делото С. срещу България; решение от 01.03.2006г., по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г., по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г., по делото Х. срещу Италия. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Конкретиката в настоящия казус, сочеща на надлежното и своевременно уведомяване на К. С. за съдебното производство по №194/2009г., и на последвалата промяна в местоживеенето на лицето, неустановено въпреки проведеното щателно издирване до неговото задържане на 03.02.2012г., се субсумира от лимитираната в нормата алтернатива - укриване на обвиняемия, препятствало участието му в съдебната фаза на процеса. Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че проведеното съдебното следствие и обявяването на присъда по нохд №194/2009г. на Ямболски РС, в отсъствие на К. С. не обосновават ограничаване на правото на защита на осъденото лице от съдебната инстанция, разгледала делото при условията на задочна процедура по чл.269, ал.3, т. 2 от НПК и предпоставят неоснователност на искането за отмяна на атакувания съдебен акт, по регламентирания в чл.423, ал.1 от НПК ред. При осъществения извънреден контрол, Върховният касационен съд, не констатира и бланкетно релевираното от защитата дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган, обективирано в налични пороци при събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствата, довели до осъдителен акт, основан на предположения. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез разказа на свидетелите К. К., М. Д., П. А., Д. Л. и К. Д., и чрез писмения материал, обезпечава с изискуемия се интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на престъплението и авторството му. Безспорно е установено, че на 24.09.2007г. К. С. е депозирал жалба с вх.№13816/04-16663/07г. до Главния прокурор на Р България, съдържаща оплаквания за упражнени от прокурор Н. П. спрямо него неправомерни принудителни действия, изразяващи се в психологически натиск за изтръгване на показания по дело срещу Д. Ж. и в отправена заплаха за възобновяване на водено срещу осъдения наказателно производство, при отказ да свидетелства. По несъмнен начин са доказани и обстоятелствата, сочещи на инициирани от К. С. чрез служебния му защитник - адвокат А. М.-Е. срещи и разговори със служители на сектор „БОП” при ОД на МВР - Б. /К. К. и М. Д./, и с наблюдаващия прокурор, в обсега на които осъденият твърдял факти /присъствие при организираното от Д. Ж. убийство на В. М. и на сключената с А. М. сделка за хероин/, чиито времеви параметри очертавали период от престоя му в затвора, като последното било известно на разследващите органи. Лимитираната чрез коментираните доказателствени източници конкретика, покриваща изцяло включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК фактически данни, обосновава заключение за категорична доказаност на повдигнатото срещу К. С. обвинение и предпоставя липса на необходимост от разпита на свидетелите А. М.-Е., Л. И., Х. Б., М. П. и Д. П., по отношение на които осъденият и неговият договорен адвокат предявяват претенции за изслушване. Видно от приложените на досъдебното производство протоколи, дадените от посочените лица показания описват факти в подкрепа на обвинението, идентични по съдържание с установените в съдебната фаза на процеса /А. М.-Е., Л. И., Х. Б./ или индицират на обстоятелства, недопринасящи за изясняване на фактическата обстановка по делото/М. П., Д. П./, поради което с изрично искане на прокурора и при налично съгласие на защитата процесуалните участници са заличени от решаващия орган. Характеристиките на инкорпорираните чрез дадените пред съда свидетелски показания и чрез писмения материал доказателства-еднопосочност, последователност, житейска правдивост, логичност и кореспондираща връзка помежду им, обяснява и словната лаконичност при обсъждането им в атакувания съдебен акт, неоснователно интерпретирана в аспекта на непълнота на мотиви. Правилно е приложен и материалният закон. За консумиране състава на престъплението по чл.286, ал.1 от НК- набедяване във визираните изпълнителни форми /приписване на престъпление и представяне на неистински доказателства/, е необходимо деецът да съобщи пред надлежен орган на власт за извършено от другиго конкретно престъпно деяние, знаейки че е невинен; или след като срещу определен субект е започнало наказателно производство, да предостави неверни доказателства. Инкриминираното поведение на осъдения се субсумира от обективните и субективни признаци на това престъпно посегателство. С подадената жалба до Главния прокурор, осъществяващ надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на Прокуратурата, оправомощена съгласно действащото към момента процесуално законодателство да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, К. С. обективно е предизвикал проверка от оторизирания орган, насочена към възбуждане на наказателно преследване и ангажиране на отговорността на Н. П. за посегателство против правосъдието по чл.287 НК. Налице е и изискуемата се субективна даденост на лимитирания в чл.286, ал.1 от НК престъпен състав - знанието на дееца, че набеденото лице е невинно. Тази констатация се извежда от заявеното от разпитаните свидетели К. К. и М. Д. за естеството на контактите между прокурор Н. и осъденото лице, конкретиката на водените разговори; от споделеното от лишените от свобода П. А., Д. Л. и К. Д., че не са „видяли, чули и разбрали” техният съкилийник С. да е бил принуждаван да свидетелства; убедително обосноваващи проектирани у К. С. ясни представи за фактическите параметри на инкриминираното деяние и за общественоопасния му характер; и волева насоченост на действията, предопределящи формиран пряк умисъл като форма на вина./ Р209/82г. на 1 н.о., Р 601/88г. на 2 н.о. и Р527/2001г. на 1 н.о. на ВС и ВКС/ По справедливост, при условията на чл.54 от НК, съобразявайки тежестта на престъплението и личността на извършителя, и в съответствие с изискванията на чл.36 от НК, са индивидуализирани и наказанията на К. С. - ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като начинът на изпълнение на основната санкция - строг режим на изтърпяване е предпоставен от предходните му осъждания. Настоящият състав констатира неясноти и неточности в относимата към диференциране на наказателната отговорност на осъденото лице мотивационна част на атакувания съдебен акт. Очертаващи в кумулативна даденост аргументация, обосноваваща лимитиране на санкционните последици при превес на отегчаващите вината обстоятелства и определено към предвидения законов минимум размер на лишаването от свобода, те са неотстраними с отмяна на присъдата и с връщане на делото за ново разглеждане, предвид процесуалния субект, инициирал извънредната съдебна процедура и с оглед на наложеното в негова полза наказание. По изложените съображения и в обсега на предоставената му компетентност, настоящият състав не намира налични основания по чл.423, ал.1 и по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания от осъдения С. съдебен акт на РС - Ямбол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения К. А. С. за възобновяване на нохд №194/2009г. на РС-Ямбол, и за отмяна или ревизия на постановената и влязла в сила присъда № 610 от 25.06.2009 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: