3 Р Е Ш Е Н И Е № 54 СОФИЯ, 15.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 883/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Х. Б. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 146 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 1090/2004 г. на Димитровградския районен съд. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са му били известни и с които не е могъл да се снабди своевременно. Сочи комбинирана скица № 867 от 07.08.2012 г., издадена от отдел “УТКР” при [община], удостоверение № 235 от 02.08.2012 г., издадено от [община], опис- декларация по емлячна партида № 50-183 относно подлежащите на групиране в кооперативни блокове имоти на Б. Г. И. и опис на имотите на Б. Г. И., изготвен от ТКЗС- [населено място]. Ответникът по молбата за отмяна П. К. И. изразява становище че молбата е недопустима, евентуално- неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 146 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 1090/2004 г. на Районен съд Димитровград са отхвърлени предявените от Х. Б. Г., Т. А. П. и В. А. П. против [община] и П. К. И. установителни искове за собственост на недвижим имот – нива с площ 550 кв.м в м. ”К.” в землището на [населено място], представляваща част от нива, цялата с площ 1.52 дка, съставляваща имот пл.№ 4685 по регулационния план на [населено място], нанесена в скица № 3 с червен цвят по т. 1,2,3,4,5 и 6, попадаща в имот с идентификатор 21052.1015.270 по кадастралната карта на [населено място], както и за прогласяване нищожност на договор за отстъпено право на строеж, сключен на 25.07.2000 г. между [община] и П. К. И. и за прогласяване нищожност на нотариален акт № 49, т.І, дело № 230/2000 г. по описа на нотариус с рег. № 398, с който П. К. И. е признат за собственик на павилион за кафе - аператив и закуски, целият с площ 71 кв.м, находящ се в имот с идентификатор 21052.1015.270. С решение № 318 от 01.12.2011 г. по в.гр.д. № 690/2011 г. на Хасковския окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено. Прието е, че решението от 12.03.2001 г. на ПК- Д., на което ищците основават претендираното право на собственост, постановено след успешно провеждане на производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, не е достатъчно да ги легитимира като собственици на процесния недвижим имот, тъй като същите не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че праводателят им Б. И. е бил собственик на възстановената земеделска земя преди образуването на ТКЗС. Съдът е обсъдил е и представената по делото записка за вписване на спогодителен протокол за подялба от 27.07.1946 г., от която се установява, че братята Б. и Д. Г. И. са получили в общ дял нива с площ 2.9 дка в м. ”Г. К.” при граници: Д. Г., мера и К. Х., но е приел, че въз основа на това доказателство не може да се направи извод, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот към момента на неговото отчуждаване, тъй като липсват доказателства за това двамата братя да са извършили делба помежду си и кой какъв дял е получил. Липсват данни и при отчуждаването през 1951 г. от кой собственик е бил отчужден имота, част от който е спорният имот, по какъв ред, за какви нужди и пр. Обстоятелството, че в разписния лист към плана от 1951 г. имот пл.№ 4685 е бил записан на името на Б. Г. И. е преценено от въззивния съд като недостатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. С молбата за отмяна молителят е представил Записка за вписване от 30.07.1946 г. на нотариуса при Х. областен съд, с която е вписан спогодителен протокол от 29.07. 1946 г., постановен по гр.д. № 154/1946 г. по описа на Х. околийски съд, с който е утвърдена спогодбата между Б. Г. И. и Д. Г. И., с която двамата разпределят помежду си недвижим имот - нива от 2.8 дка в м. ”К.- тарла” при граници: мера, Т. Г. и Д. В., като Б. Г. И. получава в свой дял 1.5 дка от нивата при граници на отделената част: мера, Т. Г. и Д. Г.. Останалата част от нивата с площ 1.3 дка е дадена в дял на Д. Г. И.. От представения с молбата препис от опис - декларация на полските имоти на Б. Г. И., подлежащи на групиране в кооперативни блокове, емлячна партида № 50-183, е видно, че под № 10 е декларирана нива от 1.5 дка в м.”Фабриката”, при граници: Д. Г., Т. Г. и общинска мера. Същият имот фигурира и в представеното копие от Опис на имотите на Б. Г. И. при ТКЗС- Д.. Тези писмени доказателства сочат на факти и обстоятелства, които са от значение за изхода на делото, но не са били известни на съда при постановяване на въззивното решение. Предвид обстоятелството, че се касае за писмени доказателства, съставени близо 50 години преди разглеждане на делото без участието на молителя, които са били съхранявани в Държавен архив, с основание може да се приеме, че молителят е бил в обективна невъзможност да узнае за тях и да ги представи своевременно по делото за да бъдат съобразени при решаването му. С оглед на това молбата за отмяна като основателна следва да се уважи, като на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК се отмени влязлото в сила въззивно решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК решение № 318 от 01.12.2011 г. по в.гр.д. № 690/2011 г. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: