5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. София , 07.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на двадесети март , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 889 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.4 и т.5 предл.първо от ГПК .
Образувано е по молба на [фирма] , чрез процесуалния му представител адв. Х. Х. , за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 и т.5 предл. първо от ГПК ,на влязло в сила решение № 422 , постановено на 21.04.2011 год. по т.д. № 2150 / 2010 год. от Софийски градски съд , Търговско отделение , VІ отд.- 7 състав , с което [фирма] е осъдено да заплати на „ Държавно горско стопанство Г. „ , на основание чл.82 вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, сумата от 28 850 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение задължение по договор от 14.03.2008 год. , за закупуване и извозване на конкретно количество строителна дървесина и дърва за огрев . Молителят твърди наличие на отменително основание по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК , позовавайки се на влязло в сила между същите страни решение по т.д. № 26 863 / 2009 год. на Софийски районен съд, ГК, 73 състав , с което Държавно горско стопанство [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 9050,40 лева , на основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД. Сумата съставлява внесена по изпълнението на преждепосочения договор гаранция за изпълнението му от [фирма], която с оглед изтичане срока на договора на 20.12.2008 год. и липсата на основание за задържането й / предявено от възложителя неточно или лошо изпълнение / се дължи на отпаднало основание . Относно основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 предл. първо от ГПК молителят се позовава на нередовно призоваване в хода на съдебното производство , тъй като призовка , придружена от исковата молба и приложенията към същата , е изпратена на погрешен адрес като адрес по седалището на дружеството, а изпратената последваща призовка на точния адрес по седалището на [фирма] не съдържа тези приложения . Посочва като порок на процедурата по призоваването и неуведомяването си на втория , посочен от самия ищец като известен му , адрес на ответното дружество , различен от вписаните седалище и адрес на управление .
Ответната страна - ТП „ Държавно горско стопанство Г. „ - оспорва молбата като неоснователна , считайки че противопоставените съдебни решения ,макар между същите страни , не са постановени по искания на едно и също правно основание . Относно основанието по чл.303 ал.1 т.5 предл.първо от ГПК ответната страна се позовава на задължението на молителя за вписване на актуален адрес по седалище и адрес на управление на дружеството в търговския регистър , фактическата промяна на който не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, каквото се счита ищеца . В останалата си част отговорът на молбата за отмяна коментира правилността на постановеното съдебно решение .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , намира че подадената молба за отмяна е процесуално допустима , депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.4 и т.5 ГПК - от датата на депозиране молба за снабдяване с препис от въззивно решение - на 26 юли 2011 год. .
За да се произнесе настоящият състав на Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ търговско отделение съобрази следното :
С исканото за отмяна решение съдът е уважил иск за обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на сключения от ищеца „ Държавно горско стопанство Г. „ , в качеството на продавач и [фирма] , в качеството на купувач , договор от 14.03.2008 год. , на основание чл.82 вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД . Вредите се претендират от неизпълнение задължението за изкупуване на цялото договорено количество дървесина. В противопоставеното по основанието по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК съдебно решение по т.д.№ 26 863 / 2009 год. на СРС , съдът ,считайки договора прекратен с изтичане срока уговорен от страните, поради непредявени недостатъци в изпълнението от страна на ТП „ Държавно горско стопанство Г. „ е приел , че внесената от купувача парична гаранция подлежи на връщане на отпаднало основание .
Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК подлежи на отмяна влязло в сила решение , когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него влязло в сила решение, което му противоречи . Решението по т.д.№ 2150 / 2010 год. на СГС , ТК, VІ – 7 състав , предвид прилагането на чл.50 ал.2 от ГПК към 26 април 2011 год. , досежно уведомяването на молителя , е формално влязло в сила на 25.05.2011 год. .П. решение по т.д.№ 26 863 / 2009 год. на СРС , ГК, 73 състав е влязло в сила на 14.06.2010 год. . Основанието по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК предпоставя пълно субективно и обективно тъждество в предмета на спора по всяко от делата, което в случая не е налице . Не само са разгледани различни претенции , но същите са предявени на различно правно основание . Несъстоятелен е довода на молителя , че възраженията си срещу неточното изпълнение ответната страна е следвало да заяви и изчерпи в производството по т.д.№ 26 863 / 2009 год. на СРС. Процесуално бездействие от този род е несанкционируемо по реда на отмяната , тъй като не е предвидено като основание , а разпоредбата на чл.303 ал.1 от ГПК не подлежи на прилагане по аналогия . Липсва каквато и да било конфликтност между направените от двете съдилища констатации, тъй като няма противоречив извод за едни и същи установени факти .Дори да би имало , обаче, същата не съставлява основание за отмяна на атакуваното решение в хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК . На така предявеното основание молбата не следва да бъде уважена . Нормата на чл.303 ал.1 т.5 от ГПК групира няколко отменителни основания , общото между които е страната да не е могла да вземе участие в съдопроизводствените действия - лично или чрез процесуален представител . За да би се допуснала отмяната на това основание , следва да се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила , обезпечаващи упражняването на това й право на участие ,т.е. да са налице нарушения , свързани с формално осуетен достъп на страната до осъществяване защитата й. В този смисъл : реш. № 142 / 17.12.2009 год. по т.д.№ 486 / 2009 год. на на ІІ т.о. на ВКС , реш. № 410 / 08.07.2010 год. по гр.д. № 979/ 2009 год. на ІV г.о. на ВКС , реш. по т.д.№ 185 / 2011 год. на ТК, ІІ т.о. на ВКС и др. .
Първото наведено обстоятелство не обуславя нарушение в така посочения релевантен смисъл : съдът е изпратил искова молба и приложения до ответника [фирма] на вписания в регистъра адрес , при погрешно посочен № на сградата 50 , вместо 51 - стр. 39 по номерацията на делото . Последващо на същия адрес ,при вярно изписан номер на сградата - № 51 , съдът е изпратил единствено уведомление за датата и часа на насроченото съдебно заседание, без препис от искова молба и приложения към същата – стр.60 по номерацията на делото . Едно и също лице е удостоверило обстоятелството, че дружеството е напуснало адреса , поради което , предвид данните по второто / на верния адрес / извършено призоваване съдът е приложил правните последици по чл.50 ал.2 от ГПК . Самото неизпращане на искова молба и приложения към същата, на което именно процесуално нарушение се позовава молителя, не съставлява основание по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 предл.първо от ГПК .Доколкото не оспорва самото уведомяване за образуваното производство , този пропуск молителят би могъл да атакува своевременно и в рамките на същото .От друга страна , с оглед второто наведено обстоятелство за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.5 предл.първо от ГПК , молителят не оспорва верността на констатацията за неоткриването му на адреса на управление , вписан в търговския регистър , поради напускането му . Нарушението на съдопроизводствените правила в хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК е релевантно когато и ако не би било допуснато страната би била гарантирана досежно правото си на участие в производството . Не такъв е настоящия случай : дори призовката за насрочено открито заседание по делото да би била придружена от препис на исковата молба и приложенията към същата, с оглед напускането на адреса по седалището на дружеството – обстоятелство, неоспорвано от [фирма] - същите не биха достигнали до знанието на страната .
Основателен е обаче довода ,че непризоваването на страната на втория , посочен от самия ищец като известен му, адрес за кореспонденция , обуславя основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 предл.първо от ГПК .
Исковата молба , по която е образувано т.д.№ 2150 / 2010 год. на СГС сочи два адреса за призоваване на ответника [фирма] - този по вписан адрес на управление - в [населено място], за който е удостоверено напускането му от търговеца и адрес за кореспонденция – в [населено място] , ж.к. „ Х. Д. „ , ул. „ Резбарска„ - склад за дървесина , на който страната не е призовавана . Този адрес ищецът - „ Държавно горско стопанство Г. „ – е посочило като известен му адрес за кореспонденция, заявен от самия ответник, вкл. е приложена за доказване изходяща от последния молба № 004 / 20.01.2009 год. / стр.26 по номерацията на делото / , в който адресът е конкретизиран и с номер .
Задължение за търговеца е да впише седалище и адрес на управление в търговския регистър, в качеството им на правноиндивидуализиращи го обстоятелства , както и да обозначава промени в същите, а задължение на съда - да го призове от вписаните актуални седалище и адрес на управление, съгласно чл.50 ал.1 от ГПК ,в качеството им на „ място на връчване „ . Разпоредбата, обаче, не забранява призоваване на търговеца на друг адрес, който същият добросъвестно е обозначил в отношенията си с противната по спора страна , като адрес , на който да бъде намерен . Действително, ненамирането на търговеца на този , различен от седалището и адреса на управление адрес, сам по себе си не предпоставя прилагане на чл.50 ал.2 от ГПК, като законовата фикция ще бъде приложена спрямо вписания в търговския регистър адрес по седалището и на управление на търговеца . Призоваването на ответника на друг известен на ищеца адрес , обаче, съответства на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права , съгласно чл.3 от ГПК , не е в нарушение на процесуална норма, обуславящо порок на производството и постановения съдебен акт и гарантира правото на ответника да бъде уведомен за образуваното производство , в защита на което е отмяната по чл.303 ал.1 т.5 предл.първо от ГПК . Непризоваването на посочен известен на ищеца друг , различен от адреса по седалището и адреса на управление на ответника адрес, обуславя нарушение на процесуалната норма на чл.49 ГПК вр. с чл.37 от ГПК - непризоваване от известно място на връчване , на което търговеца , като адресат по смисъла на чл.37 ГПК , може да бъде намерен , съгласно формулировката на понятието „ място на връчване „ в чл. 49 ГПК , с която нормата на чл.50 ал.1 от ГПК не конфронтира . Това нарушение формално е лишило ответника - молител в настоящото производство - от участие в производството по т.д. № 2150 / 2010 год. на СГС и следователно е налице отменително основание по чл.303 ал.1 т.5 предл. първо от ГПК .
По изложените съображения ,на основание чл.307 ал.3 ГПК , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 422 / 21.04.2011 год. по т.д.№ 2150 / 2010 год., постановено от Софийски градски съд , Търговско отделение, VІ – 7 състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд , от фазата на връчване препис от исковата молба и приложенията към същата .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
|