4 Р Е Ш Е Н И Е № 324 София, 16.10.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1272 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 467 от 20.11.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 54 от 21.06.2012 година на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 142/2012 година, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Х. О. А. от [населено място], Бургаска област против Прокуратурата на Република България, осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева. За разликата до предявения му размер от 81200 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ: подлежат ли на обезщетяване вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, съобразени при определяне размера на обезщетението по ЗОДОВ. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в множество решения за уеднаквяване на съдебната практика и в съответствие с раздел ІІ ри от Постановление № 4 от 23.12.1968 година на Пленума на Върховния съд, обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид и продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. При определяне размера на обезщетението обаче се отчитат само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане. В случаите, когато настъпилия от наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено съдът намалява обезщетението на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ – в този смисъл и решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о. ВКС и решение № 244 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/2012 г. ІV г.о. ВКС. Съгласно т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС, при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК от 2008 г., когато въззивният съд отменя първоинстанционното решение поради допуснати пороци на съдебният акт и постановява решение по съществото на гражданскоправния спор, той трябва да изготви собствени мотиви, отразяващи както проверяващата му дейност, така и собствените му изводи по съществото на спора. Когато въззивният съд констатира, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е несправедлив, тъй като не са съобразени всички претърпени вреди, той следва да изложи собствени мотиви за причинната връзка между тези вреди и незаконното обвинение – в същия смисъл и решение № 551 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 203/2012 г. ІV г.о. ВКС. В обжалваното въззивно решение на Бургаски апелативен съд е прието за установено, че с постановление от 20.10.1995 г. по сл.д. № 1527/1995 на Областна следствена служба, [населено място], ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 170, ал.2 НК, вр. с чл. 20 НК и чл. 325, ал.2 НК с взета мярка за неотклонение “подписка”. С постановление от 11.01.1996 г. по същото дело, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, т.9 и т.10 вр. с чл. 170, ал.2 вр. с чл. 20 НК с взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена на 17.01.1996 г. в „парична гаранция”. С постановление от 27.11.2007 г. на прокурор при Окръжна прокуратура [населено място], наказателното производство по чл. 170, ал.2 НК е прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност, а по обвиненията по чл. 325, ал.2 НК и чл. 116 НК поради несъставомерност на деянието. Прието, че проведеното наказателно преследване е причинило на ищеца негативни психически изживявания, за обезвъзмездяване на които с оглед продължителността на наказателното преследване и взетите принудителни мерки е определено обезщетение в размер на 30000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 30000 лева, подадена от Прокуратурата на Република България се поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен, определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Изложени са доводи, че съдът не е съобразил съпричиняването на увреждането от страната на ищеца, както и липсата на доказателства за настъпила промяна на физическото му и психическо здраве, резултат от незаконното обвинение. Ответникът по касационната жалба Х. О. А. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил, че периодът на принудително задържане е общо в рамките на осем дни; че това задържане не е рефлектирало върху обществените му контакти и отношението на познатите му (свидетеля А. А.); че липсват доказателства за влошаване на физическото му здраве, както и за трайни негативни психически проблеми, пряка и непосредствена последица от увреждането, а показанията на съпругата и сина на ищеца – в тази им част е следвало да се преценяват съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, което не е сторено. Основателно е и касационното оплакване за определяне на обезщетението без да е съобразено виновното съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. По делото е безспорно, че ищецът е участвал в група, нахлула в чужд имот с намерение да се саморазправя с лицето К., починало от нанесените му наранявания. Предвид изложеното, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено наполовина до размер на 15000 лева, съответстващ на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда и при отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ. При условията на чл. 293, ал. 2 ГПК в частта му, с която предявеният иск е уважен над размер от 15000 лева, въззивното решение следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът се отхвърли за разликата между 30000 и 15000 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 54 от 21.06.2012 година на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 142/2012 година в частта му, с която предявеният от Х. О. А. от [населено място], Бургаска област против Прокуратурата на Република България, [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над размер от 15000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. О. А. от [населено място], Бургаска област с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България, [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 15000 лева или за разликата между 30000 лева и 15000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: