Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 05.11.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Албена Рибарска
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3904 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 755 от 20.06.2019г. по гр.д. № 709/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 513 от 08.02.2019г. по гр.д. № 5741/2017г. на Варненски районен съд за отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост, предявен от И. Б. Д. против Т. Н. А. за установяване, че последната не е собственик на 800/1000 ид.ч. от поземлен имот пл.№ * в местн. “Д. п.” в землището на А., целият с площ от 1000кв.м., представляващ ПИ №** с площ 800 кв.м. по ПНИ на местн. “В. ч.“.
Касационната жалба е подадена от ищцата И. Д. чрез пълномощника адв. З.. Поддържа се неправилност на обжалвания акт. В разрез с предмета на доказване по отрицателния установителен иск съдът е приел, че в тежест на ищцата е да установи несъмнено правото си на собственост, владението на ответника и липсата на основание за това. Според жалбоподателката, искът й би бил неоснователен, само ако ответницата е установила правото си на собственост при пълно и главно доказване, което не е сторено. Не са налице предпоставките на §4б ПР ЗСПЗЗ, тъй като имотът се намира на по-малко от 30 кв.м. от [населено място], който е с население над 300 000 жители.
Ответницата Т. А. оспорва жалбата.
С определение № 127 от 03.04.2020г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК по въпроса за предмета на доказване и тежестта на доказване по отрицателен установителен иск за собственост когато ищецът твърди, че може да придобие самостоятелни вещни права, само ако отрече правото на собственост на ответника.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. В полза на ищцата, като наследник на К. Я. Г., е постановено Решение № 8478 от 28.10.1996 година на ПК-Аксаково за възстановяване на собствеността върху нива с площ 2,4 дка., в терен по § 4 в местн. "М." в землището на [населено място]. Правото на собственост на наследодателя произтича от нотариален акт № 191/1912г. Твърди се, че по ПКП на м. „В. ч.” възстановеният имот е посочен под № *; част от него с площ 788 кв.м. е включена в ПИ № ** по ПНИ "В. ч." и е записан на наследници на Н. К., в полза на които с решение на Варненски окръжен съд е признато право на изкупуване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Според ищцата не са налице предпоставките за придобиване правото на собственост от ползвателя, тъй като в имота не е налице сграда и се намира се на по-малко от 30 км. от [населено място], който е с население над 300 000 жители. Ищцата цели да отрече правата на ответницата, за да може да приключи процедурата по §4к, ал. 7 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ.
Ответницата се позовава на предоставеното право на ползване на наследодателя и на извършено от него изкупуване. Евентуално счита, че с решението на ПК от 1996г. имотът е възстановен в стари реални граници, индивидуализиран е с № * по КП от 1990г., поради което след 1997г. е започнала да тече придобивна давност в полза на наследодателите й, респ. в нейна полза, която е изтекла към момента на предявяване на иска.
Видно, че с Решение № 8478 от 28.10.1996г. на ПК-Аксаково на наследниците на К. Г. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя - нива с площ 2,400 дка. в терен по §4 в местн. "М.", землище на [населено място], при съседи: дере, дере и А. Г.. Въпреки отразеното в решението, че имотът се доказва с декларация по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ, в преписката е представен нотариален акт № 246 от 1912г., на името на наследодателя, където е описана нива от 4,800 дка в местн. М., при граници: от две страни Г. И. и дере.
С решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 719/1996г. е отменен отказ на Община Аксаково да признае правата на Н. Г. К. по §4 ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на предоставения за ползване имот в местн. “М.“ и е определена оценката на земята с площ 800 кв.м. Прието е, че имотът е засаден с лозе и овощни дръвчета. Въз основа на това през 1999г. Н. К. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ за 800/1000 кв.м. земя за земеделско ползване с пл. № * в местн. “Д. п.”, землището на А.. Ответницата Т. А. е негова дъщеря и единствен наследник по закон.
Установено е, че планът на новообразуваните имоти за местността е одобрен през 2012г. Същият е обжалван и заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за имота не е издавана. По жалба на ищцата и с участието на ответницата като заинтересовано лице е постановено влязло в сила решение по гр.д. № 18047/2012г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлена жалбата на ищцата срещу новообразувани имоти № ** и **. Прието е в мотивите, че по ПКП/стари имотни граници/ имот № * с площ 2499 кв.м. е идентифициран на наследници на К. Я. Г.; с ПНИ за възстановяване на бившите собственици е образуван имот № ** с площ 1016 кв.м., а останалата част от имот № * е предвидена за имоти на ползватели: за наследници на Н. К. имот № ** /процесния/ с площ 800 кв.м. и за М. Н. - имот № ** с площ 600 кв.м.
По делото са приети две технически експертизи - на вещото лице Б. и на вещото лице П.. Събрани са и гласни доказателства по възражението на ответницата за давност.
Преди да пристъпи към разрешаване на спора Варненски окръжен съд е посочил, че естеството на претенцията налага доказване, че ищцата е собственик на имота, че ответницата го владее и то без основание. Констатирал е, че всяка от страните легитимира собствеността си по различен начин и затова е задължително изследването на всяко от основанията, които са конкурентни.
При изследване правата на ищцата, произтичащи от Решението на ПК-Аксаково от 1996г., съдът е приел, че липсва идентичност между стар имот № * по ПСИГ, записан на името на наследници на К. Г. с имота, описан в Решението от 1996г. за възстановяване на собствеността; както и че липсва идентичност между имота, предмет на реституционното решение и този, които е предоставен за ползване на наследодателя на ответницата. Позовал се е на заключението на вещото лице П., което изследвайки наличните писмени и гласни доказателства по делото, не е намерило съвпадение по местност, граници и площ.
Същевременно, при изследване правата на наследодателя на ответницата, вещото лице е посочило, че има съвпадение по всички предоставени данни. Поради това съдът е приел, че наследодателите на ответницата - сем.К., респективно тя самата, са придобили правото на собственост върху имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, който извод според съда се налага неопровержимо. От техническата експертиза е установена частична идентичност между имот № * по ПСИГ от 2001г. и процесния, но не е установена идентичност между имот №* и този по решението на ПК-Аксаково. Действително, в ПСИГ за имот с № * е посочен именно възстановеният с т.2 на посоченото решение, но видно от посочените в плана граници /вкл. заключението по т.2.4а1 от първата СТЕ/, те не съвпадат с границите в решението на ПК. При преценка на свидетелските показания съдът е счел, че те са повърхностни - сочат само, че ищцата е имала имот в тази местност. Поради това съдът е потвърдил първоинстанционния акт за отхвърляне на иска.
По основанието за касационно обжалване.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, като установи фактите, от които то произтича.
По касационната жалба.
В постановения акт въззивният съд е приел, че ищцата дължи доказване по несъмнен начин на своето право на собственост, както и на факта, че ответницата владее имота и липсва основание за това владение. Горното разсъждение е в разрез с горепосочените указания в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК за предмета на доказване по отрицателния установителен иск, какъвто е предявения. Ищцата твърди в исковата молба, че би могла да придобие право на собственост въз основа на решението на ПК от 1996г., с което й се признато правото на възстановяване на собствеността, само след като отрече правата на ответницата, произтичащи от реализирано право по §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно, с предявения иск тя защитава правното очакване да придобие собствеността. В тази хипотеза, в нейна тежест е да докаже правния си интерес от водене на иска, а в тежест на ответната страна е да проведе пълно доказване на своето право на собственост, което ако е надлежно реализирано, при наличие на всички законови предпоставки, изключва правото на реституция в полза на ищцата. В този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК, които въззивният съд е пренебрегнал напълно.
По-нататък Варненски окръжен съд е приел, че спорът е съсредоточен върху това дали предоставеният за ползване и владян от ответницата имот, попада в нивата, която е призната за възстановяване на наследодателя на ищцата, т.е. дали има идентичност между стария имот №* по ПСИГ с имота описан в решението на ПК от 1996г. и с имота, претендиран от ответницата. Приемайки за недоказано това съответствие на имотите, съдът е отхвърлил иска.
Първо, този спор не е повдигнат от страните в процеса. Ответницата в отговора на исковата молба признава, че имотът има своята индивидуализация по плана на старите имотни граници, изработен въз основа на КП от 1990г. и е означен с № * с площ 788кв.м. /виж протокол от с.з. на 20.11.2017г., л.98, където е изяснена допусната в отговора грешка в номера на имота/. Също така застъпва теза, че с решението на ПК от 1996г. е приключило възстановяването на собствеността и от 21.11.1997г. е могла да тече придобивна давност спрямо ищцата. Следователно, възражение за липса на идентичност от страна на ответницата не е наведено. Същото се явява и недопустимо с оглед указанията в Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК - ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, може да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, но само във връзка със своите противопоставими права; той не може да възразява, че лицето на което е възстановено правото на собственост, респ. неговия наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Вярно е, че съдът, изследвайки правния интерес на ищцата да води иска именно за този имот срещу ответницата, следва да установи, че признатият за възстановяване имот попада в имота, ползван от ответницата. Такова доказване по делото е проведено. Извод за идентичност на имотите произтича при възприемане експертизата на вещото лице Б., която изобщо не е била обсъдена от въззивния съд. Установява се от нея, че първият план за местността е кадастрален план /КП/ от 1990г. В него имот № * с площ 1267 кв.м. е записан на Н. К., на изток е имота на М. Н. - №*, а на юг е имот № * с неидентифициран собственик. По ПСИГ от 2001г. относимият имот е ПИ **, има триъгълна форма и е с площ 2499 кв.м., записан на наседници на К. Я. Г. на основание решение на ПК № 8478/1996г.; в него се включва спорният ПИ № ** по ПНИ /скица 4/. Последният план е именно плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ от 2012г. В него спорният имот № ** е с площ 800 кв.м., записан е на наследници на Н. К., граници на юг с имот № **, предвиден за наследници на К. Г.. Припокриването между имота и стар ПИ № ** е 788 кв.м. по аналитични данни /скица5/. При тези констатации вещото лице заключава, че между стар имот № ** с площ 2499 кв.м. по ПСИГ и процесния имот № ** по ПНИ има идентичност в рамките на тези 788 кв.м. Що се отнася до имота, описан в нотариалния акт от 1912г. на наследодателя на ищцата, експертът счита, че ако между лицата А. Г. /посочен за съсед в решението на ПК/ и Г. И. /посочен за съсед в нот.акт/ има родствена връзка, то е налице съответствие между имотите по местоположение и три граници. Наличието на родствена връзка между посочените лица, които са баща и син, е установено по делото с приложено удостоверение за родствени връзки /л.251/. Въз основа на това вещото лице заключава, че имотът по нотариалния акт от 1912г. е частично идентичен с този, който е възстановен с решението на ПК и с процесния имот по ПНИ.
Наред с това, по същия начин идентичността е установена и в предходното производство по оспорване плана на новообразуваните имоти /решение по гр.д. № 16047/2012г. на Варненски районен съд/, в което са участвали и двете страни по настоящия спор. Прието е в посоченото решение че по ПСИГ на СО “Т.“ имот № * с площ 2,499 кв.м. е идентифициран на наследниците на К. Я. Г. и по ПНИ част от този имот № * с площ 788 кв.м е включена в ПИ **, записан на наследниците на Н. К..
Що се отнася до експертизата на вещото лице Р. П., възприета от съда, без излагане на аргументи, то тя намира наличните данни за недостатъчни да установят идентичност между стар имот №* по ПСИГ, записан на наследници на К. Г., с имота, описан в решението на ПК от 1996г. Експертизата обаче потвърждава, че старият имот * обхваща следните имоти по КП-1990г. №№ *, *, * и дере. При съпоставка с имота по нотариалния акт от 1912г. това вещо лице също не намира идентичност, доколкото в реституционното решение има граница от две страни дере и А. Г., в нотариалния акт границите са от две страни Г. И. и дере, като и площта е различна, а имот № * по ПСИГ граничи с дере, Н. М. и път. Исканията на ищцата за събиране на данни какви имоти са възстановени на А. Г. И. съдът е оставил без уважение.
Не на последно място, в подкрепа на твърденията на ищцата, че имотът на наследодателя й е бил в тази местност са събрани и гласни доказателства, които макар и сравнително общо, но потвърждават този факт.
При тези доказателства и предвид очертаните като спорни въпроси между страните, настоящият състав счита, че подлежащият на възстановяване имот на наследодателя на ищцата, описан в решението на Поземлената комисия от 1996г. е надлежно идентифициран като стар имот № * /или */ по плана на старите имотни граници, част от който е процесния ПИ №** по плана на новообразуваните имоти. В резултат на това следва да се приеме за доказан правният интерес на ищцата от водене на отрицателния установителен иск.
По правата на ответницата. Напълно необосновани са изводите на решаващия съд, че наследодателят на ответницата Н. К. е придобил правото на собственост на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ, като съдът даже е квалифицирал този извод като неопровержим. Първо, претендираното право на собственост на ответницата се основава не на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, а на §4б от същите преходни правила, доколкото е безспорно, че в имота не е построена сграда, а §4а визира случаи на изградени в местата за ползване постройки. Приложима е разпоредбата на §4б, но не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Свидетелите сочат, че имотът представлява лозе и овощна градина, каквито са изискванията на разпоредбата, но същевременно е налице пречка за придобиване на собствеността, предвидена в §4б - ползвателят не може да придобие собствеността, ако земята е на по-малко от 30 км. от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. От експертизата на в.л. Б. се установява, че имотът отстои от крайбрежната ивица на 11 450 м., но е на 2770 м. отстояние от строителните граници на [населено място] и на 10 330 м. от центъра на [населено място], а градът има население над 300 хиляди жители. Според установената практика това законово условие се преценява към момента на възникване на правото на изкупуване по §4б ПЗР ЗСПЗЗ, а именно към 1992г. когато е приета разпоредбата. А към този момент от статистическите данни не съществува съмнение, че населението на Варна надхвърля 300 000 жители /първоинстанционният съд е приел, че този факт е ноторно известен и не е допуснал доказателства за него - протокол от с.з. на 29.03.2018г./. Следователно ответницата не е придобила правото на собственост на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ.
Тя не е придобила собствеността и посредством давностно владение. Административната процедура по възстановяване собствеността на наследниците на К. Г. все още не е приключила и подлежащият на възстановяване имот не е индивидуализиран. Такава индивидуализация на недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост или върху който ползвателят е придобил собствеността, е осъществена най-рано с плана за новообразуваните имоти, определящ границите на новообразувания поземлен имот. В случая планът е одобрен през август 2012г. и до предявяване на иска през април 2017г. не е изтекъл изискуемия срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност.
При горните изводи постановеното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Като последица от отричането правото на собственост на ответницата следва да се отмени издадения на нейния наследодател Н. К. констативен нотариален акт № 23, т.I, рег. 1430, д.№ 36/1999г. на нотариус № *. В този смисъл е разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК.
По разноските. При този изход ищцата има право на всички направени разноски по водене на делото, които според приложените списъци са: 1929 лв. в първата инстанция, 625лв. във въззивната и 1060 лв. за настоящата инстанция или общо 3634лв.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 755 от 20.06.2019г. по гр.д. № 709/2019г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И. Б. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН], че Т. Н. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], не е собственик на 800/1000 ид.ч. от поземлен имот пл.№ * в местн. “Д. п.” в землището на А., целият с площ от 1000кв.м., за който имот по одобрения план на новообразуваните имоти на местн. “В. ч.“ е предвиден ПИ №** с площ 800 кв.м. при съседи: ПИ № ** - полски път на Община Аксаково, ПИ № ** - лозе на М. Н. Н. и ПИ № ** - изоставена нива на наследници на К. Г..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 23, т.I, рег. 1430, д.№ 36/1999г., издаден от нотариус рег.№ *, с който е признато правото на собственост върху имота.
ОСЪЖДА Т. Н. А. да заплати на И. Б. Д. сумата 3634 /три хиляди шестстотин тридесет и четири/ лева разноски по делото за три инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |