Р Е Ш Е Н И Е № 508 гр. София, 29.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1666/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения М. А. И. от гр. К., общ. Казанлък, за възобновяване на наказателно дело № 1297/2011 г., на Районен съд Казанлък. Твърди се, че съдебният акт – присъда, е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска да бъде отменен, като делото се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 4/12.01.2012 г., постановена по нохд № 1297/2011 г., Казанлъшкият районен съд е признал подс. М. А. И., за виновен в извършени на 23.09.2011 г., в гр.К., престъпления по: чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба от 150 лв. и по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, като го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК му е определил едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да бъде изтърпяно при условията на затвор от „закрит” тип, както и глоба от 150 лв. На основание чл. 68 , ал. 1 НК е постановил да изтърпи отделно наложеното му наказание по нохд № 700/2011 г. на КзРС от шест месеца лишаване от свобода при „строг” режим в затвор от „закрит” тип. С решение № 82/17.04.2012 г., постановено по внохд № 1071/2012 г., Старозагорският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил първоинстанционната присъда. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възражението по този довод се свежда до единственото твърдение, че неправомерно според осъдения съдебните производства пред инстанционните съдилища са били проведени без неговото участие. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. И.. За да са налице такива е необходимо да са нарушени специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция, за отмяна на съдебният акт. Твърдението, че неправилно делото е било разгледано в отсъствието на подсъдимия от двете съдебни инстанции, не намира опора в наказателно – процесуалния закон. За съдебните заседания пред инстанционните съдилища подс. И. е бил призован при стриктно спазване правилата на чл. 180 НПК, видно от приложените призовки – л. 9 от първоинстанционото производство и л. 10 от второинстанционното. И в двата случая са получени от неговата майка З. А. И. със задължението да му ги предаде, при първата и с препис от обвинителния акт, за което се е и подписала. Поради това правилно съдилищата са приели, че той е редовно призован. И в двете производства е бил представляван и защитаван от упълномощен защитник – адвокат, който е изразил положително становище за даване ход на делото в негово отсъствие. С оглед на тези безспорни данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл. 269, ал. 1 /по аргумент на противното/ и ал. 3 НПК, че е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, поради което и с оглед становището на защитата е дал ход на делото. Законосъобразни са и действията на второинстанционният съд, който при установеното редовно призоваване на подс. И. го е разгледал при условията на чл. 329, ал. 2 НПК Следователно, по никакъв начин не са били нарушени процесуалните му права, за да възникне задължение за отмяна по реда на възобновяването на съдебният акт от настоящата инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че е без никаква подкрепа от данните по делото, твърдението на осъдения в молбата за възобновяване, че призовките и преписа от обвинителния акт са били получени от лицето З. А., без да е уточнено каква му се явява – съсед, роднина, непознато лице. Същото се опровергава изцяло от приложените разписки на връчени призовки – л. 9 и л. 10 от съответните съдебни производства, където на гърба им изрично е отбелязано името на получателя - З. А. И. и роднинската връзка – майка на подсъдимия. С оглед на изложеното искането се явява неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. И. от гр.К., общ. Казанлък, за възобновяване на нохд № 1297/2011 г., на Казанлъшкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: