Р Е Ш Е Н И Е № 31 С. 09.03.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 502 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. И. М. от [населено място],чрез процесуалния представител - адвокат Ж. против въззивно решение от 11.01.2011г. по в.гр.д. № 3089/2006г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение без дата от 2006г. по гр.д.№ 10406 по описа за 2004г. на Софийски районен съд,като е отхвърлен предявения иск от М. И. М. против П. И. И. и П. Т. М., с правно основание чл.97 ал.1 изр.2 от ГПК,във вр.с чл.17 от ЗЗД за приемане на установено по договор за продажба на недвижим имот,сключен с н.а.№ 050 т.І рег.№ 1126 д.№ 043 от 2003г.за апартамент № 29,находящ се в [населено място] район ”К. село”[жк]в жилищна сграда бл.129-Б вх.”А” ет.10,със застроена площ от 43.63кв.м.,ведно с тавански помещения с №5 и № 4 и 0.428% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото прикрива договор за дарение.Искането на касатора е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на предявения иск. Претендира направените разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1099 от 10.10.2011г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса - за тежестта и значението,което могат да придобият няколко косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност биха могли да обосноват извод,че към момента на сключване на договора за покупко-продажба страните не са целели настъпването на правните последици на възмезден договор,а са желаели да прикрият дарение. В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват. Процесуалните им представители пледират съответно - за уважаване и за отхвърляне на подадената касационна жалба. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти,за които доказващият носи доказателствената тежест- то е главно.Главното доказване трябва винаги да е пълно,т.е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.Доказването се осъществява с доказателствени средства.Последните са косвени,когато чрез тях се доказват релевантни факти,въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота,от доказването на които може да се заключи,че определен факт,предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма се е осъществил.За да се постигне чрез косвени доказателс-твени средства пълно доказване е необходима такава система от доказа-телствени факти,която да създаде сигурност,че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,наистина се е осъществил. В случаите,когато наследник на прехвърлител,когато сделката е насочена срещу него - твърди,че страните по сключен договор за продажба са прикрили действително постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова/продажба/- съдът следва да обсъди всички писмени и гласни доказателства,относими към установяване на твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка, съгласно нормата на чл.165 ал.2 изр.последно от ГПК/решение №239 от 14.04.06г.по гр.д.№ 162/05г.на ІІ г.о.на ВКС/.Ако въз основа на тях съдът установи,че страните не са имали воля да бъдат обвързани така,както постановява сключения помежду им договор, той е длъжен да установи действителните отношения на страните и ако е налице действителна прикрита сделка – да я разкрие/ТР №35/66г.на ОСГК/. В конкретния случай - по делото не е имало спор за факти. Процесната сделка по н.а. № 050 е осъществена на 12.03.03г.,като с нея М. М. и П. М. /дядо и баба на ищеца/ са прехвърлили на другата си внучка - П. И. И.,действаща със съгласието на майка си - Т. М. /тяхна дъщеря/- процесния апартамент срещу сумата от 10 000лв. На 23.10.03г.- прехвърлителят М. М. е починал, като е оставил за наследници – съпругата си П. М./починала в хода на производството на 10.01.08г./, ищеца М. М. /син на сина на прехвърлителите-И. М.,който според смъртния акт е починал на 23.11.02г.от алкохолна болест/ и Т. М. /конституирана по делото на мястото на майка си/. Със заключение по приета по делото тройна експертиза –е установено,че към момента на продажбата,при отчитане на запазеното право на ползване,действителната стойност на процесния апартамент е била 29 165лв./тройно по-голяма от посочената като продажна/. П. е бил с ежемесечна пенсия от 198лв. /за 21 месеца е получил 4 153.72лв./,купувачката е била непълнолетна /на 17г./,а нейният законен представител,с чието съгласие е действала- Т. М. - не е декларирала доходи за периода около продажбата–02г.,2003г.и 2004г. С н.а.№ 176/99г. М. и П. Маврудиеви са дарили на дъщеря си Т. М. друг свой апартамент № 21, с площ от 124.84кв.м., находящ се в [населено място] район ”Изгрев” [улица] бл.65А ет.5. С н.а.№ 063 от 20.03.03г. надарената е дарила обратно на баща си същия имот,а той по-малко от месец след това с н.а.№101/17.04.2003г. й го е продал отново. Последната сделка –с влязло в сила на 29.03.11г.решение № 301 по гр.д.№ 2706/08г.на САС е обявена за нищожна като привидна, като е прието за установено,че прикрива дарение. По делото са приобщени гласни доказателства- показания на свидетелката Д.,според които тя е научила от бащата на ищеца И. М.,че родителите му са решили да прехвърлят всичките си имоти на дъщеря им/след което той не би получил нищо/,защото на него не може да се разчита пред вид алкохолната му зависимост. При тези факти въззивният съд, като се е позовал на материалната доказателствената стойност на констатациите на нотариуса относно изра-зената воля за заплащане на цената по сделката, е приел, че ищецът не е доказал,че процесната сделка е безвъзмездна. Преценил е като ирелевант-ни осъществените от единия от прехвърлителите–в същия период други сделки. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд. Ищецът е наследник на прехвърлителя М. М. и процесната сделката/с която е продаден на дъщерята на друг наследник имот,който в противен случай би останал в наследствената маса/ е насочена срещу него.При положение,че той твърди,че действителната воля на страните по договора по н.а. № 050/2003г.не е за продажба,а за дарение – в негова тежест е да установи това.В случая - наличието на обективно увреждане се установява само с косвени доказателствени средства – 1.с гласни доказателства е установено принципното намерение на прехвърли-телите да се разпоредят с всичките си имоти в полза на дъщеря си,като са считали,че на сина им /баща на ищеца/ не може да се разчита,предвид негово заболяване, 2.уговорената по сделката продажна цена е три пъти по- ниска от установената действителна цена на имота /сделката е станала седем месеца пред смъртта на прехвърлителя,който е бил на 77г., с пенсия 198лв.,а купувача е непълнолетно момиче и не е установено нито тя,нито майка й да са разполагали със собствени средства/, 2.процесната сделка е осъществена осем дни преди прехвърлителят М. М. да получи от дъщеря си/майка на настоящия купувач/ чрез дарение друг имот, който един месец след това той обратно й е прехвърлил- чрез дарение, 4. страните по процесната сделка са баба,дядо и внучка, като обратното дарение/за друг имот/ е осъществено няколко месеца след смъртта на сина на прехвърлителите,когато са преминали наследствените му права /вклю-чително запазена част от наследството/върху неговия син- настоящ ищец и 5. към настоящия момент е налице влязло в сила съдебно решение,с което е обявена за нищожна като привидна,прикриваща дарение сделката, осъществена с н.а.№101/17.04.2003г.,с която М. М. е прехвърлил на майката на настоящия купувач другия си апартамент. /С оглед възражението на ответната страна срещу зачитането на влязлото в сила решение на САС - следва да се посочи,че ако то съдържаше изрично отбелязване за влизане в сила-към момента на първоначалното му представяне- то би било основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,а към настоящия момент то не може да не бъде съобразено,с оглед нормата на чл.235 ал.3 от ГПК/. Според съдебния състав така описаните косвени доказателствени средства,разгледани в тяхната съвкупност, обосноват в достатъчна степен сигурност,за да може въз основа на тях да се приеме,че процесната продажба е симулативна и прикрива дарение.Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на въззивния съд – следва обжалвания акт да бъде отменен и вместо това постановен друг,с който исковете на М. М. да бъдат уважени. С оглед изхода от спора,направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 791лв./155лв.-държавна такса пред каса-ционната инстанция,125лв.държавна такса, 400лв.-за вещи лица- пред въззивната инстанция,291лв.- адвокатско възнаграждение по договор № 019576 и 220лв.- държавна такса пред първата инстанция/. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.01.2011г. по в.гр.д. № 3089/2006г.на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. И. ЕГН [ЕГН] и Т. М. И. ЕГН [ЕГН] –двете от [населено място] [улица] бл.65 А вх.Б ет.5 ап.21 по иска на М. И. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А ет.5 ап.14 ,че договорът за продажба на недвижим имот, сключен с н.а.№ 050 т.І рег.№ 1126 д.№ 043 от 2003г.за апартамент №29, находящ се в [населено място] район ”К. село”,[жк]в жилищна сграда бл.129-Б вх.”А” ет.10,със застроена площ от 43.63кв.м.,ведно с тавански помещения с №5 и № 4 и 0.428% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото е нищожен поради привидност на основание чл.26 ал.2, във вр.с чл.17 ал.1 от ЗЗД и прикрива договор за дарение,като ДАВА шестмесечен срок на М. И. М. за вписване на настоящето решение на основание чл.115 ал.2 от ЗС. ОСЪЖДА П. И. И. и Т. М. И. да заплатят на М. И. М. сумата от 791лв./седемстотин деветдесет и един лева/, представляваща направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :