1 Р Е Ш Е Н И Е № 634 [населено място],18 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ наказателно дело № 595/2010 година Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. Д. А., против решение № 132/26.07.2010г., постановено по внохд № 126/2010г. по описа на Бургаския апелативен съд (Б.), с което е потвърдена присъда № 39/20.04.2010г. по нохд № 396/2009г. на Ямболския окръжен съд (ЯОС). В жалбата и писменото допълнение към нея се поддържат доводи за допуснато нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 -3 НПК. При условията на алтернативност се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – чл.119 НК, намаляване на определеното наказание лишаване от свобода и на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият А., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв.К., преупълномощена от адв.Румен Бянов, поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане, алтернативно да бъде преквалифицирано престъплението и намалено наказанието. Гражданските ищци и частни обвинители по делото Г. Д. К., Д. К. Н., С. К. С. и Д. Г. С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите в касационната жалба са неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347–348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 39/20.04.2010г. по нохд № 396/2009г. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. А. за виновен в това, че на 01.04.2009г., около 19.30 часа, в [населено място], обл.Ямболска, умишлено е умъртвил К. С. К. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което са настъпили тежки последици за виновния, поради което и на основание чл.118 вр. с чл.115 вр. с чл. 54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.304 НПК съдът го е оправдал по първоначално внесеното обвинение по чл.115 НК. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Г. К. и Д. С. - по 30000 лв., а на Д. Н. и С. С. – по 25 000 лв. на всеки, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.04.2009г. до окончателното изплащане на сумите, като до пълният им предявен размер гражданските искове са отхвърлени. На гражданския ищец Д. Н. е присъдена и сумата от 1055,58 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законните последици. Присъдени са направените по делото съдебни разноски и държавна такса върху уважената част от исковете. Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото. С обжалваното решение № 132/26.07.2010г. по внохд № 126/2010г. по описа на Б. присъдата е потвърдена изцяло. Жалбата против така постановеното потвърдително решение е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото, поради което е неоснователен. Касационният състав, при извършената проверка не установи нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите. Спазени са процесуалните изисквания на чл.чл.13, 14, 107, ал.3 и 5 НПК, тъй като са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Надлежно събраните доказателствени материали са обсъдени обективно, всестранно и съобразно действителното им съдържание. Следователно вътрешното убеждение на съда относно правно-релевантните обстоятелства е формирано при спазване на принципното правило по чл.14, ал.1 НПК. Претендираните от защитата нарушения на полето на неправилни изводи по отношение оценката за достоверност на гласните доказателствени средства и конкретно установеното от св.Х., са лишени от доказателствена основа. Съдът е приел за достоверно установеното от този свидетел след задълбочен анализ и съпоставяне с останалият доказателствен материал при която е направил констатации, че по отношение на обстоятелствата с решаващо значение, включени в главния факт, предмет на доказване по делото, установеното от св. Х. се потвърждава от останалия наличен доказателствен материал по делото, включващ гласни доказателствени средства, вкл. показанията на свидетелите Д. С., Х. П., заключенията на назначените и изслушани съдебно медицинска, съдебно психиатрична и психологическа експертизи. На прецизен анализ са били подложени не само фактите, съставляващи най-съществената част от предмета на доказване – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, но и всички останали обстоятелства, имащи значение за правната оценка на отговорността на дееца. По несъмнен начин са установени фактическите положения от значение за правилното решаване на въпроса за съставомерността на деянието. Въззивната инстанция като е възприела установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е допуснала нарушения, което да налага отмяна на постановеното решение. При направени констатации за отсъствие на процесуални нарушения в доказателствената дейност на първоинстанционния състав, въззивния съд обосновано е приел, че решаващите изводи за установените по делото факти и правната им оценка са обосновани и законосъобразни, а обективираното в обжалваната присъда вътрешно убеждение на съда е формирано при спазване на изискването за пълнота, всестранност и обективност на анализа. В тази част въззивния съд е изпълнил и основното си задължение по чл.339, ал.2 НПК, обсъждайки направените възражения за допуснати от решаващия съд нарушения по установяване на фактите, като отказите да ги приеме за основателни са убедително аргументирани. Следователно за допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи оценъчната дейност на контролираните инстанции, не може да става въпрос. Доводът за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК също не се оправдава от фактическа и правна страна. Известно е, че касационната проверка за точното прилагане на материалния закон може да се основава само на фактическите положения, възприети от въззивния съд. Настоящата инстанция намира, че при приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, които не подлежат на преоценка, материалният закон е приложен правилно. При установените обстоятелства, че на инкриминираната дата пострадалият двукратно, с незначително прекъсване във времето, е нанесъл множество удари с кривак на подсъдимият и отправял закани за убийство, двете инстанции обосновано са приели, че това му противоправно поведение, изразило се във физическо насилие, е предизвикало състояние на силно раздразнение у подсъдимият, обусловило нанасянето на два удара с нож в тялото на пострадалия, единият от които, попадайки в областта на сърцето предизвикал остра следкръвоизливна анемия, довела до настъпване на смъртта. При така установените фактически положения въззивния съд законосъобразно е възприел правната квалификация на извършеното убийство по чл.118 НК, за което е изложил достатъчни и убедителни съображения. Доводът за извършено, при превишаване пределите на неизбежната отбрана убийство с искане, каквото се прави в касационната жалба, за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав по чл.119 НК, е поддържан в производствата и пред контролираните инстанции. Въззивният състав, съобразявайки обстоятелството, че към момента на причиняване на съставомерните увреждания пострадалият не е извършвал действия на нападение върху касатора, поставяйки в непосредствена опасност здравето или живота му, е направил обоснован и законосъобразен отказ да премине към по-леконаказуемия състав по чл.119 НК. Съображенията с които е мотивиран отказът да се приеме претендираното нарушение на законът се споделят от настоящият състав. Щом като двата удара с нож са нанесени при отсъствие на непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия, липсва фактическото основание за извода, касаторът да е причинил смъртта, действайки при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Следователно, материалният закон е приложен правилно към приетите за установени факти, поради което липсва касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, за изменяване на въззивното решение в частта по приложението на закона. Доводът за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. Наличните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са правилно оценени по тежест и значение. Като е приел, че смекчаващите обстоятелства имат превес съдът е определил справедливо по размер наказание, за което въззивния състав обосновано е направил отказ да намали в размера претендиран от защитата. При положение, че съотношението между обстоятелствата с решаващо значение, за правилната индивидуализация на наказанието е правилно определено, касационния състав приема, че отсъства посоченото в чл.348, ал.5, т.1 НПК несъответствие, по отношение тежестта на наказанието и наличните данни характеризиращи степента на обществена опасност на извършеното престъпление и тази на личността на касаторът, което по необходимост да налага в това производство неговото намаляване по размер. Възражението за допуснати нарушения на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, при определяне размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди не би могло да бъде обсъдено по същество от настоящата инстанция. Това е така, защото правото на касационно обжалване се поражда поначало, като резултат от упражняване правото на въззивно обжалване. Този процесуален ред за пренасяне на производството в следващата инстанция изключва, т.н. прескачащо обжалване, позволяващо проверка на първоинстанционните актове по жалба подадена директно в касационната инстанция. Според действащата процесуална уредба, предмет на касационна проверка са само актовете на въззивната инстанция. По настоящето дело жалба против размера на присъдените обезщетения не е подавана във въззивното производство и не е поддържан довод за такова нарушение. Затова, щом като се прави за първи път в касационното производство произнасяне по същество на жалбата в тази част, за първи път е недопустимо. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че не са налице претендираните с касационните жалби отменителни основания, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 132/26.07.2010г., постановено по внохд № 126/2010г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 39/20.04.2010г. по нохд № 396/2009г. на Ямболския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.