О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 440
Гр. София, 16.06.2023 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч. т. д. № 796/2023 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. А. В. от [населено място], общ. Т., и А. Б. Л., действаща лично и със съгласието на баща си Б. Т. Л., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 51 от 13.03.2023 г. по в. ч. т. д. № 27/2023 г. по описа на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 287 от 21.12.2022 г. по т. д. № 59/2022 г. по описа на Ловешки окръжен съд в частта, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото по предявените от настоящите частни касатори против „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е спряно до приключване с влязъл в сила акт на досъдебното производство - ДП № 578/2021 г. на РУ МВР – Ловеч.
В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се моли за отмяната му. Поддържа се, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел образуваното досъдебно производство като основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въпреки че образуването на досъдебно производство, по което няма привлечено лице в качеството му на обвиняем, не е достатъчно основание за извеждане на тъждество между твърдяното в гражданския спор непозволено увреждане и деянието, разследвано като престъпление. Жалбоподателите излагат и допълнителни аргументи в подкрепа на тезата им, че въпросът за вината подлежи на самостоятелно доказване и изследване в гражданския процес (в случаите, в които не е решен – чл. 300 ГПК), поради което изходът на досъдебното производство не е обуславящ за основателността или неоснователността на исковата претенция, при положение че в гражданския процес се проведе пълно и главно доказване на елементите на фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните процесуалноправни въпроси, разрешени според жалбоподателите в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 274 от 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г., I г. о., определение № 378 от 28.05.2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г., II т. о., определение № 44 от 26.01.2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г., II г. о., определение № 604 от 22.10.2012 г. по ч. т. д. № 592/2012 г., I т. о., определение № 60274 от 21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г., I т. о., определение № 450 от 06.11.2020 г. по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6790/2013 г., IV г. о., определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 150 от 29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г., I т. о. и Определение № 134 от 02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., а именно: 1. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на престъпни обстоятелства и образувано досъдебно производство за проверка дали евентуално има извършено престъпление, съставлява ли основание по смисъла на чл. 229, ал. 1. т. 5 от ГПК за спиране на исковото производство?; 2. Може ли да се допусне спиране на производството по гражданско дело, без да се установи тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство?; 3. Основание за спиране на гражданското производство по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ли е образуваното наказателно дело в досъдебна фаза срещу водача, чиято отговорност е застрахована? и 4. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза?
Допълнително се поддържа, че по всички поставени въпроси е налице селективният критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, чрез процесуалния му пълномощник, в който са изложени съображения за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт, като постановен в съответствие с практиката на ВКС и при установена по делото идентичност между обективните и субективни елементи от състава на престъплението с елементите от фактическия състав на деликта, поради което изходът на гражданския спор е обусловен от изхода на наказателното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е посочил, че в исковата молба се описва механизъм на ПТП от 31.12.2021 г., при което е пострадала майката на първата ищца и дъщеря на втората ищца, а именно: водачът на л.а. „Тойота Хайлукс“, с рег. [рег.номер на МПС] – Б. Т. Л., съпруг на загиналата Ф. А. В. – Л., която се е возела на предната дясна седалка на автомобила, е загубил контрол върху управляваното от него МПС, излязъл е от платното за движение вдясно, където е реализирал удар в дърво, вследствие на което е загинала неговата съпруга, като този механизъм се потвърждава и от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 87, към който е приложена скица на ПТП.
Въззивната инстанция е посочила, че съгласно изисканата справка от Окръжна прокуратура – [населено място] образуваното ДП № 578/2021 г. по описа на РУ МВР – [населено място] е за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК с предмет на разследване – настъпилото ПТП на 31.12.2021 г., при което е причинена смъртта на Ф. А. В. – Л., като по ДП няма привлечен обвиняем и същото не е приключило.
При тези данни въззивният съдебен състав е извел извод, че се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, който с оглед посочения в исковата молба механизъм и представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, разкрива признаците на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и предвид идентичността на обективните и субективни елементи от състава на престъплението с елементите от фактическия състав на деликта, изходът на гражданския спор е обусловен от изхода на наказателното производство и са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото.
По основанията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав намира следното:
Последният поставен в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК процесуалноправен въпрос не е включен в предмета на спора и изобщо не е засегнат от въззивния съд при постановяване на атакуваното определение, поради което не се явява обуславящ за крайния изход от спора, респективно – няма значението, изисквано в общата хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият формулиран процесуалноправен въпрос също не удовлетворява общата селективна предпоставка за достъп до касация - същият е хипотетичен и не кореспондира с данните по настоящото дело, доколкото по досъдебното производство не е привлечено лице като обвиняем, респ. не е привлечен като обвиняем и водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател.
Останалите формулирани от жалбоподателите въпроси обобщено се отнасят до предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице при наличието на досъдебно производство, по което не е привлечено лице като обвиняем. Въпросът е обусловил правната воля на съда, като по него е формирана и постоянна практика на ВКС (определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на I т. о., определение № 150 от 29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г. на I т. о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2022 г. на II т. о. и др.). Според тази практика, пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, само тогава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Обжалваното определение се намира в противоречие с посочената практика, поради което следва да се допусне до касационна проверка.
Въззивният съд не е отдал значение на факта, че според представените по делото две писма от Окръжна прокуратура – [населено място] (с вх. № 4789/17.08.2022 г. и с вх. № 7406/20.12.2022 г.), досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК с предмет на разследване – настъпилото ПТП на 31.12.2021 г., при което е причинена смъртта на Ф. А. В.-Л., но без да има привлечено към наказателна отговорност лице. Липсват данни дали производството е образувано именно срещу посочения в исковата молба делинквент. Няма и данни спрямо делинквента да са извършени процесуални действия по реда на НПК, които, независимо от липсата на привличане, да сочат, че наказателното производство се насочва срещу него, нито данни за указания на прокурора за предприемането на такива действия или за привличането и разпита му в качеството на обвиняем. Единствените данни по делото са, че по досъдебното производство предстои назначаване на тройна САТЕ, видно от първото от горецитираните писма, респективно – че разследването не е приключило, видно от второто писмо. Затова не може да се направи извод, че е налице тъждество между посочения в исковата молба делинквент и извършителя на престъпното деяние, предмет на наказателното производство.
По тези съображения обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да се отменят като неправилни, а делото да се върне на ОС - Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.
В случай, че посоченото в исковата молба като деец лице бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство, съгласно трайната практика на ВКС производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 51 от 13.03.2023 г. по в. ч. т. д. № 27/2023 г. по описа на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 287 от 21.12.2022 г. по т. д. № 59/2022 г. по описа на Ловешки окръжен съд в частта, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е спряно до приключване на ДП № 578/2021 г. на РУ МВР – Ловеч.
ОТМЕНЯ определение № 51 от 13.03.2023 г. по в. ч. т. д. № 27/2023 г. на Великотърновския апелативен съд и определение № 287 от 21.12.2022 г. по т. д. № 59/2022 г. на Ловешки окръжен съд в посочените по-горе части и ВРЪЩА делото на ОС - Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |