2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 642 София, 16.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 557 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Н. Р. Д. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. С., против определение № 597 от 26 август 2010 г. на окръжния съд в[населено място], постановено по ч.гр.д. № 575 по описа на същия съд за 2010 г., с което е потвърдено определение № 505 от 19 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 284 по описа на районния съд в[населено място] за 2010 г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото уведомлението от 25 март 2010 г. има характер на волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, макар да не е оформено като предизвестие или като заповед за прекратяване, поради което трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 29 март 2010 г.; недопустимо е работодателят да се позовава на фактическа грешка и да се опитва да поправи незаконно уволнение, след като иск вече е бил предявен в съда; след получаването на уведомлението частната жалбоподателка не е уведомявана от работодателя, че то се оттегля, нито жалбоподателката е дала съгласие за такова оттегляне; документът за уведомлението от 27 март 2010 г. изхожда от работодателя и не може да се противопостави на жалбоподателката; определението не е основано на обстоятелствата по делото и закона; определението е и необосновано. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешавани в нарушение на практиката на ВКС и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, във връзка с възможността работодателят да променя срока на предизвестие (с оглед твърдяна техническа грешка), след като то вече е получено от работника, без да има съгласие от страна на работника за такава промяна, по въпроса представлява ли уведомлението от 27 март 2010 г. волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, по въпроса за преценка на доказателствата, изходящи от работодателя и по въпроса за прехвърляне на доказателствената тежест. Съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се представя. Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място] не дава отговор по реда на чл. 276 ГПК. С атакуваното определение съдът приел, че правилно било прието, че уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение на 29 март 2010 г. имало качество на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, защото заповед за прекратяване на трудовия договор не била издавана, а едва на 3 май 2010 г. – след завеждането на делото, трудовото правоотношение било прекратено с нарочна заповед, поради което към момента на предявяване на исковете страните са били в трудово правоотношение и на ищцата й било начислявано трудово възнаграждение; волеизявлението на работодателя правилно е разтълкувано от съда като оттеглимо волеизявление за възнамерявано уволнение и по естество като предизвестие за прекратяване на трудовия договор, което не е породило твърдените от ищцата правни последици, изразяващи се в прекратяване на трудовоправната връзка между страните. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалване на атакуваното определение. Касационният съд приема, че е налице основание за допускане на атакуваното определение до касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по единствения обуславящ изхода на спора материалноправен въпрос, поставен от частната жалбоподателка, относно характера на уведомлението от 27 март 2010 г. Останалите въпрос, макар и значими по принцип, не са обусловили крайния изход по спора, а дадените от въззивния съд разрешения по тях само са допълнили отговора на поставения въпрос. Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е израз на правото на страната по него да прекрати тази връзка, като законът не предвижда специални изисквания за неговата форма. Достатъчно е изразената писмено в него воля да отразява несъмнено и безусловно решение за прекратяване на трудовия договор и посочване на съответния текст от закона, по който се иска прекратяването му, като излагането или липсата на мотиви не опорочава самото волеизявление. Предизвестието следва да включва и определен срок, след изтичането на който трудовият договор се прекратява. Предизвестието може да бъде оттеглено от отправящата го страна най-късно до получаването му от другата страна по правоотношението. След като то е получено, страната не може да го оттегля, тъй като предизвестието обвързва другата страна, освен ако тя даде съгласие за това. При безспорно получено от частната жалбоподателка уведомление в съответствие с изложеното – работодателят заявява, че считано от 29 март 2010 г. прекратява трудовия договор на основание чл. 328 , т. 3, 5 и 6 КТ и при липса на данни за оттегляне на това предизвестие, то трудовият договор следва да се счита прекратен на посочената в него дата. Ето защо заведената на 30 март 2010 г. искова молба с правно основание на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, чл. 224, ал. 1 и чл. 220 КТ касае вече прекратено трудово правоотношение. При това положение следва да се приеме, че атакуваното определение е неправилно. Въпросите във връзка със срока на предизвестието и последиците от него следва да намерят своя отговор в решението по съществото на спора. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 597 от 26 август 2010 г. на окръжния съд в[населено място], постановено по ч.гр.д. № 575 по описа на същия съд за 2010 г. ОТМЕНЯ определение № 597 от 26 август 2010 г. на окръжния съд в[населено място], постановено по ч.гр.д. № 575 по описа на същия съд за 2010 г. ВРЪЩА делото на районния съд в[населено място] за разглеждането му от фазата устни състезания по спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: