О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 278 гр. София 13. 06. 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 1929/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. [фирма] [населено място] е обжалвал определението на Софийския апелативен съд № 69 от 11.01.2013 г. по ч. гр.д.№ 4401/2012 г. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Ответникът С. Д. Д. е подал възражение, в което изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване , тъй като поставените въпроси за начина на призоваване са ирелевантни за спора. Те не могат да бъдат квалифицирани като особени непредвидени обстоятелства , относими към производството за възстановяване на срок по ГПК. От друга страна сочената съдебна практика не разрешава различно поставените правни въпроси, за да е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и не се обосновава необходимост от промяна на създадената по приложението на чл.37 от отменения ГПК практика на ВКС, идентичен по съдържание с чл.64 ГПК. По същество са развити и доводи за неоснователност на жалбата като се поддържа, че не са доказани особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба , както и че на посочения в търговския регистър адрес е обозначен офиса на дружеството, за да бъдат връчени книжата по делото. Софийският апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него определение на Софийския градски съд, гражданско отделение, 15 състав от 28.09.2012 г. по гр.д.№ 17162/2011г., с което не е уважено искането на [фирма] [населено място] за възстановяване на срок за отговор на исковата молба. Въззивният съд е приел, че не са налице данни за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които са станали причина за пропускане на срока. Доколкото като основание за възстановяване на срока е посочено, че не е спазена процедурата по призоваване на страната , то не е налице хипотезата на чл.64 ал.2 ГПК, защото при нередовност на връчването същото се счита за ненастъпило и срокът за извършване на съответното процесуално действие не започва да тече. При тези мотиви на въззивния съд поставенитe в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси дали в производството по чл.64 и сл. ГПК съдът следва да обсъжда процедурата по призоваване, когато е направено от молителя такова възражение с оглед установяване на обстоятелството дали срокът е започнал да тече и как следва да процедира горестоящия съд , когато установи нередовност на процесуалното действие, което е следвало да бъде начален момент на същия срок, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Процесуалните действия на страните в гражданския процес следва да бъдат извършени в рамките на установените в ГПК срокове. Действията , извършени след изтичането на срока , не се взимат предвид от съда - чл.64 ал.1 ГПК, освен когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В този случай в чл.64 ал.2 ГПК е предвидена възможност за страната, пропуснала определения в закона или от съда срок, да поиска неговото възстановяване. Пропускането на срока означава, че страната е уведомена надлежно , при спазване на правилата на Глава шеста ГПК, но поради настъпили обективни пречки в течението на срока, тя не е могла да извърши съответното процесуално действие. Когато страната не е била надлежно уведомена, разпоредбата на чл. 64 ал.2 ГПК е неприложима, защото предвидения в закона срок не е започнал да тече и извършеното процесуално действие е своевременно. Чл.131 ГПК предвижда, че първоинстанционният съд изпраща препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, който има право да подаде писмен отговор със съдържанието, указано в чл.131 ал.2 ГПК. Неподаването на отговор има сериозни негативни последици за правото на защита на ответника Съгласно чл.133 ал.1 ГПК – той губи възможността да направи възражения, да оспори истинността на представените от ищеца доказателства и да представи доказателства, както и да упражни правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК. Ето защо съдът трябва да следи за спазване на процесуалните правила по връчването на исковата молба, за да гарантира упражняването на процесуалните права, визирани в чл.131 ал.1 ГПК. При съмнение за редовността на призоваването или по изрично възражение на ответника, съдът е длъжен да събере допълнителни доказателства, от които да се убеди, че процедурата по връчването на исковата молба и приложенията към нея е спазена, защото за изпълнението на изискванията на Глава шеста ГПК той следи служебно. Когато ответникът – търговско дружество не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК и в съдебното заседание пълномощникът оспорва отбелязването на длъжностното лице – връчител, че не може да бъде намерен на адреса, посочен в Търговския регистър, като същевременно прави и искане за възстановяване на срока, съдът следва да допусне поисканите доказателства гласни или писмени , включително и да разпита длъжностното лице-връчител , за да установи дали е било възможно получаване на книжата по делото на този адрес и дали се касае за пропуснат, или незапочнал да тече срок за подаване на отговор на исковата молба. Без да направи това разграничение, съдът не би могъл да се произнесе относно допустимостта и наличието на предпоставките за възстановяване на срока, защото е възможно адресатът да не се намира на адреса, на който е призоваван и в този случай връчването ще е редовно. Възможно е също така връчването да не е осъществено по субективни причини – неточни данни от живеещи на същия адрес, недостатъчна активност на длъжностното лице връчител да установи дали адресатът се намира на адреса и тогава следва да се преценява дали не са налице предпоставките за възстановяване на срока по чл.64 ал.2 ГПК, въпреки че формално призовката е оформена по надлежния ред. Въззивният съд, сезиран с жалба срещу определение на първата инстанция , с което се отказва възстановяването на срока по чл.131 ГПК, имплицитно съдържаща и твърдение за нередовно връчване на исковата молба и приложенията към нея с искане за допускане на гласни доказателства, които не са допуснати в производството по чл.64 ал.2 ГПК , следва да даде категоричен отговор на въпроса налице ли е пропускане на срока за отговор по чл.131 ГПК като събере поисканите доказателства. Ако срокът не е започнал да тече, то производството по чл.64 ал.2 ГПК е недопустимо и молбата следва да се остави без разглеждане след обезсилване на обжалваното определение, а делото се върне на първоинстанционния съд с указания да приеме отговора на исковата молба и извърши нов доклад по делото като съобрази доводите, възраженията и доказателствените искания на ответника. По основателността на частната жалба. С оглед на изложеното е основателен доводът на частния жалбоподател, че апелативният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като е разгледал частната жалба в закрито заседание, без да допусне поисканите доказателства. Неяснотата на мотивите на въззивния съд, който от една страна приема, че искането за пропускане на срока е неоснователно, а от друга страна прави принципен извод, че при установена нередовност на връчването искането за възстановяване на срока е безпредметно, без да се произнесе дали в разглеждания случай то е налице, оставя неопределеност за първоинстанционния съд дали своевременно е заявен отговор на исковата молба и как следва да продължи разглеждането на делото. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Софийския апелативен съд за ново разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание след допускане на исканите гласни доказателства. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Софийския апелативен съд № 69 от 11.01.2013 г. по ч. гр.д.№ 4401/2012 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: