Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 922/09                        София, 06.01.2010 година                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:            Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                   при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3442 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ГПЧЕ Й. Е. ” гр. В. срещу решение №401 от 09.04.08г. по гр.д. №2477/07г. на Варненския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл.357 от КТ - за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В жалбата се поддържа оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Поддържа се, че вследствие на процесуалните нарушения, фактическата обстановка останала неизяснена – съдът не указал на страната да представи четливо копие от писмено доказателство, което приел по делото, а в решението отказал да цени; излязъл извън спорните въпроси по делото, като не зачел данните по едно от писмените доказателства, въпреки че страните не спорели по тези факти. Освен това – превратно били тълкувани текстове от Наредба №3/2003г. на МОН за системата на оценяване, което довело до неправилен извод, че част от деянията, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не съставляват нарушения на трудовата дисциплина. Ответникът в производството – С. Д. К. от гр. В. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 от ГПК, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение №85 от 14.11.08г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроси, свързани с приложението на текстове от Наредба №3/2003г. на МОН за системата на оценяване, както и по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при приети по делото нечетливи доказателства. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №3144/24.10.07г. по гр.д. №9347/06г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал нарушението по т.1 от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – невземане на 12 от общо 24 часа за лабораторни упражнения през учебната 2005/2006г. Един от мотивите е, че приетите по делото копия от страници на списък- О. №1 са нечетливи и от тях не може да се установи колко часове за лабораторни упражнения са били предвидени. Не е кредитиран и приложеният на л.31 график - норматив, тъй като от него не можело да се установи авторството му, въпреки че страните не са спорили по този въпрос. И на последно място – прието е, че работодателят не е доказал осигуряването на необходимите условия и помещения за провеждане на упражненията. За нарушенията по т.2 – неосигурена ритмичност при оценяване на всеки ученик – чл.11, ал.2 и неосигуряване на минималния брой задължителни оценки – ч.11а, ал.1, т.4 е прието следното: първото задължение не е дефинирано в Наредба №3/2003г., критерият „ритмичност” не може да бъде определен еднозначно, тъй като съществуват обективни обстоятелства, които влияят на приложението му, а освен това правилото не е строго императивно, тъй като спазването му не зависи само от поведението на учителя. Второто задължение действително не е спазено, но както и първото, то не е строго императивно. За нарушението по т.3 – неспазване на обявения график за провеждане на класни и контролни работи – чл.17, ал.1, 2 и 3 от Наредбата е прието следното – правилото е императивно, тъй като то е възприето с цел охраняване правата на учениците. По делото обаче не е доказано, че директорът е утвърдил такъв график и за него са били уведомени учениците и учителите, а освен това в случая не са увредени интересите на учениците, ето защо не е налице нарушение на трудовата дисциплина. За първото нарушение по т.4 – оформяне на срочни оценки, без да бъдат съобразени текущите оценки е прието, че също не е налице нарушение на чл.20, ал.1 от Наредбата. Развити са съображения, че срочните оценки се определят на база на реално получените знания, за които преподавателят има право на решаваща преценка, а текущите оценки са от второстепенно значение. Прието е, че в случая няма груби отклонения и различия между текущите и срочните оценки. Допуснато е другото нарушение по чл.20, ал.2 от Наредбата – оформени са срочни оценки в случаи, за които е предвидено, че се поставят само годишни оценки, но това нарушение е незначително, тъй като от него не са настъпили никакви последици. Решението е правилно като резултат. За нарушението по т.1 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание: Нарушението се свежда до това, че преподавателят не е взел 12 от общо 24 часа лабораторен практикум за ІХ клас през учебната 2005-2006г. За това нарушение работодателят следва да установи две неща – както броя на часовете по норматив, така и че този норматив не е изпълнен – т.е. че не са взети половината от часовете. Въззивният съд не е имал основание да приема за недоказано първото обстоятелство. От една страна той не е могъл да приема за недоказан факт, за установяването на който е приел нечетливо писмено доказателство, а от друга страна - в случая този факт може да бъде извлечен от писмените обяснения по чл.193, ал.1 от КТ. В тях се съдържа признание на ищеца, че е провел 12 часа лабораторен практикум, а останалите часове /по три часа за всяка от четирите паралелки/ са отпаднали поради различни причини – т.е. общият брой часове по норматив е бил 24, колкото твърди работодателят. Доколкото обаче в самата заповед за дисциплинарно наказание се съдържат данни, че част от часовете за лабораторни упражнения са взети като часове от задължителната подготовка и годишен преговор, следва да се приеме, че допуснатото нарушение всъщност е замяна на един вид часове с други. Това нарушение не е тежко по смисъла на чл.189, ал.1 от КТ, още повече предвид данните по делото, че в училището не са били създадени условия за провеждането на лабораторните упражнения, както правилно е констатирал и въззивният съд. За нарушенията по т.2 – неосигурена ритмичност при оценяване на всеки ученик и неосигуряване на минималния брой задължителни оценки: Изискването за ритмичност в оценяването е въведено с чл.11, ал.2 от Наредба №3/2003г. за системата на оценяване. В текста не се съдържа дефиниция на понятието ритмичност, затова то следва да се разбира в общоприетия смисъл на думата, като действия, повтарящи се през равни интервали от време. В конкретния случай се има предвид, че учениците следва да бъдат проверявани за знанията си системно, като оценките им за всеки срок следва да бъдат поставяни през относително равни интервали от време, а не например само в началото или в края на срока. Правилото е императивно, но при съблюдаване за спазването му следва да се отчитат и редица обективни фактори – например заболяване на ученика, или отсъствието му от училище. Изискването за осигуряване на минимален задължителен брой оценки за всеки ученик е регламентирано в чл.11а от Наредба №3/2003г. Както и предходното правило, то е императивно, но също зависи от обективни причини. В конкретния случай по делото има данни, че част от учениците на ищеца не са получили минималния задължителен брой оценки за първия или за втория срок, както и че не при всички е налице ритмичност в оценяването /част от учениците не са получавали оценки за първия срок след м.октомври 2005г./. Липсват обаче данни работодателят да е преценил при налагане на дисциплинарното наказание на какво се дължи това несъответствие - дали учениците са присъствали в часовете и съответно – дали става въпрос за нарушения на трудовата дисциплина от страна на преподавателя, или на обективни причини – отсъствие на учениците от часовете. От представените по делото доказателства по-скоро се установява, че преподавателят съвестно е изпълнявал трудовите си задължения, като неговата дейност не следва да се оценява по това доколко стриктно е изпълнявал Наредбата, а следва да се отчете спецификата на преподавателската дейност и правото на учителя на преценка как да регулира учебния процес. За нарушението по т.3 – неспазване на обявения график за провеждане на класни и контролни работи – чл.17, ал.1, 2 и 3 от Наредбата: Както правилно е приел въззивният съд, изискването е императивно и следва да бъде спазвано. В случая има данни, че предварително обявеният график не е бил спазен, следователно – налице е нарушение на трудовата дисциплина. Преценено обаче по реда на чл.189, ал.1 от КТ, то не е тежко, предвид това, че няма данни да са били злепоставени интересите на учениците чрез натрупване на класни или контролни работи. Наложеното дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” не съответства на тежестта на нарушението и затова следва да бъде отменено. И последно – за нарушението по т.4 – оформяне на срочни оценки, без да бъдат съобразени текущите оценки - чл.20, ал.1 от Наредбата. Следва да бъде споделено становището на въззивния съд, че в случая няма груби различия между текущите и срочните оценки. От друга страна, както бе посочено по-горе в настоящото решение, спецификата на учителския труд предполага една по-широка свобода на преценка доколко един ученик е овладял учебния материал. Затова общото правило на чл.20, ал.1 от Наредбата за начина на формиране на срочната оценка включва два фактора, които следва да бъдат съобразявани – знанията и уменията на ученика върху учебното съдържание по съответния предмет, както и текущите оценки. Отчитайки посочената по-горе специфика, в Наредбата е отдадено първостепенно значение на знанията и уменията на ученика, преценени от съответния учител, а отчитането на текущите оценки има помощно значение при определяне на крайната оценка. В случая няма допуснато нарушение на тази разпоредба. По изложените съображения касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №401 от 09.04.08г. по гр.д. №2477/07г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: