О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279

гр. София, 11.04.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4065/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Б., срещу решение № 260544/ 15.12.20г., постановено по гр.д. 2275/20г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му, насочени против „Ромекс инс“ЕООД(н), да му плати 3745,17лв. за болнични за м.октомври 2016г., 5000лв. ДМС за м.октомври 2016г., 280000лв. ДМС за м.ноември 2016г., заедно с лихвата за забава до окончателното плащане.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК (поради очевидна неправилност).
Настоящият състав на ВКС констатира, че касационното производство, в частта относно исковете за 3745,17лв. и за 5000лв., заедно със лихвата за забава върху тези суми, е недопустимо на основание чл. 280, ал.3 ГПК. Вземането за допълнително материално стимулиране не е периодично вземане, а е еднократно, поради което искът за 5000лв. ДМС за м.октомври 2016г. е самостоятелен, но въззивното решение по него не подлежи на касационно обжалване. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част, по отношение на иска за 280000лв. ДМС за м.ноември 2016г., заедно със законната лихва за забава, касационната жалба подлежи на разглеждане.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът следва да извърши преценка относно характера и обема на правния спор, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в хипотезата на нормата, уреждаща основанието, поддържано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.

В исковата молба, подадена от Г. П. Б., срещу „Ромекс инс“ЕООД (н) се иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 280000лв., представляваща допълнително материално стимулиране за м.ноември 2016г., което вземане е възникнало по силата на заповед №2/19.12.2016г. на работодателя.
В срока за отговор управителят на дружеството в несъстоятелност П. Б. е признал иска.
Въззивният съд е приел, че дружеството е обявено в несъстоятелност на 15.01.2018г., а претенцията не е предявена по общия ред на несъстоятелността, и не е включена в приетите от съда вземания, поради което искът е неоснователен.
В касационната жалба са изложени следните основания за обжалване: неправилно не е конституиран в производството синдикът на дружеството, а производството по несъстоятелност е било възобновено с решение от 14.08.20г.; вземанията, произтичащи от трудово правоотношение, служебно се вписват от синдика в списъка на приети вземания съгласно чл. 687, ал.1 ТЗ; настоящото производство е по трудов споро и се реализира независимо от производството по несъстоятелността съгласно чл. 637, ал.6, т.2 ТЗ.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение спрямо посочените касационни основания за обжалване, и настоящият състав на ВКС намира, че искането е основателно, защото въззивният съд е приел, че вземането, произтичащо от трудов спор е погасено, тъй като не е предявено в производството по несъстоятелност, а съгласно чл. 687, ал.1 ТЗ вземанията от трудов спор не се предявяват, а се вписват служебно от синдика. Налице е противоречие спрямо правната логика, открито в мотивите на въззивното решение, а именно- установеният по делото факт не е квалифициран под съответната правна норма, която го регулира.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба, подадена от Г. П. Б., срещу решение № 260544/ 15.12.20г., постановено по гр.д. 2275/20г. на Пловдивски окръжен съд, в частта относно исковете за сумите от 3745,17лв. и от 5000лв., заедно със лихвата за забава върху тези суми.
Допуска касационно обжалване на решение № 260544/ 15.12.20г., постановено по гр.д. 2275/20г. на Пловдивски окръжен съд, в частта относно иска за сумата от 280000лв. ДМС за м.ноември 2016г., заедно със лихвата за забава върху това вземане.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в 1- седмичен срок от съобщението, пред друг състав на ВКС, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: