Р Е Ш Е Н И Е   № 180   София, 07 април 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на .....двадесет и шести март....  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА................…и в присъствието на прокурора.....ЯВОР ГЕБОВ.....…................изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 91 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е образувано по искане на осъдения М. М. Г. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда по нохд № 5283/09 г. на Софийския районен съд, потвърдена с решение № 9/ 06.01.2010 г. по внохд № 3215/ 09 г. на Софийския градски съд. Сочат се нарушения, относими към трите касационни основания по чл.348 НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или да се намали наказанието. В съдебно заседание, осъденият и неговият защитник поддържат искането. Развиват доводи за приложение на чл.9 ал.2 от НК, както и за отмяна на наказанието лишаване от права. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното:   С присъдата, потвърдена изцяло от въззивната инстанция, осъденият М. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК и при условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание пробация, като са определени пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, както и поправителен труд за срок от две години, при 10% удръжки от трудовото възнаграждение. На осн. чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.   Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в срока по чл. 420 ал.2 от НПК. Разгледано по същество е неоснователно. Видно от съдържанието на направеното искане, то е бланкетно и немотивирано. Производството по делото е протекло по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият Г е признал всички факти, отразени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При това положение, неаргументираните твърдения в искането за възобновяване, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е автор на престъплението, както и че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения и не е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина не са годен инструмент за извършване на касационната проверка. Липсата на каквито и да било аргументи в подкрепа на твърдяните нарушения лишават този съдебен състав от възможност да изпълни правомощията си, като отговори на направените доводи и възражения. Направеният в съдебно заседание довод за приложение на чл.9 ал.2 от НК е неоснователен. Подсъдимият е изложил идентично искане пред въззивната инстанция, което Софийският градски съд е обсъдил и мотивирано отхвърлил като несъстоятелно. Високата концентрация на алкохол в кръвта на дееца от 2.6 промила, надхвърляща пет пъти пределно допустимата норма сочи на завишена степен на обществена опасност на извършеното, а не на липсата или явната й незначителност. Наказанието на искателя е определено при условията по чл.55 от НК, като последица от проведеното съкратено съдебно следствие. Искането за налагане на наказание лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК не само е процесуално недопустимо, предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, но не е и в интерес на осъдения, тъй като е по-тежко от наказанието “пробация”. Правилно съдът е лишил Г. от право на управлява МПС за сравнително по-дълъг срок, тъй като той е наказван многократно по административен ред за нарушения на правилата за движение, което не е довело до преосмисляне на поведението му като шофьор. Предвид на гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери, че липсват основания за възобновяване на наказателното производство и затова       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. Г. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 9/ 06.01.2010 г. на Софийския градски съд, постановено по внохд № 3215/ 2009 г.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: