Р Е Ш Е Н И Е № 60074 [населено място], 30.07.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1203 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Е. против решение № 2797/16.12.2019 г. по т.д. № 4736/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 46/24.06.2019 г. по т.д. № 84/2018 г. на Пернишки окръжен съд, за отхвърляне на искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, предявени от Б. Г. Е. срещу „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД за отмяна на решенията, взети на проведеното на 20.12.2018г. Общо събрание на съдружниците на „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД, а именно: за освобождаване на Р. П. Г. и В. В. П. като управители на дружеството – т.2 и за избор на съдружниците Ю. Б. В., К. В. Т. и К. В. К. за управители на дружеството – т.3, поради нарушение на чл.138, ал.2, чл.139 и чл.137, ал.4 ТЗ. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евент. неправилно. Ответникът по касационната жалба „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД не е подал писмен отговор. Третите лица – помагачи К. В. К., Ю. Б. В. и К. В. Т. в писмения си отговор и чрез пълномощника си в открито съдебно заседание излагат съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че предявените искове по чл.74 ТЗ са неоснователни по съображения, че предмет на претендираната отмяна могат да бъдат само валидни решения на ОС. В случая според САС не се установява да е била спазена формата за действителност на вземетите от ОС на съдружниците в ООД решения – едновременна заверка на подписите на съдружниците и съдържанието на протокола, на осн. чл.137, ал.4 ТЗ вр. чл.590, ал.1 и 4 ГПК, тъй като нотариалните заверки са били поставени върху ксерокопие на протокола за проведено събрание, а не върху оригиналния екземпляр на частния документ. С оглед наведените в исковата молба доводи за нищожност на решенията на Общото събрание САС е счел, че решенията не могат да бъдат прогласени за нищожни, тъй като ищецът не е предявил такива искове. Изтъкнал е липсата на заявен петитум за прогласяване на нищожността и констатацията на това обстоятелство от първоинстанционния съд в определението по чл.374 ГПК, обективиращо и проекта за доклад по делото. Цитираното определение е връчено на ищеца, като в проведеното открито съдебно заседание на 03.04.2019 г. неговият процесуален представител изрично е заявил, че няма възражения по проектодоклада и моли същият да се приеме за окончателен. С определение № 134/04.03.2021г. по т.д. № 1203/2020г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС за проверка на евентуална недопустимост на същото, на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. В случая с въззивното решение се потвърждава изцяло решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на конститутивни искове с правно основание чл.74 ТЗ, поради нарушение на чл.138, ал.2, чл.139 и чл.137, ал.4 ТЗ. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство, ищецът е навел твърдения, че общото събрание на съдружниците не е свикано по реда на чл.138 и чл.139 ТЗ и приетите решения за освобождаване на управителите и за избор на нови управители са нищожни съгласно чл.137, ал.5 ТЗ, тъй като не са в изискуемата форма по чл.137, ал.4 вр. ал.1, т.5 ТЗ. Заявеният петитум е за отмяна на решенията на ОСС за освобождаване на Р. П. Г. и В. В. П. като управители на дружеството и за избор на съдружниците Ю. Б. В., К. В. Т. и К. В. К. за управители на дружеството. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба относно иска за отмяна на атакуваните решения на ОСС поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ – съществува противоречие между обстоятелствена част и петитум. Досежно основанието, което ищецът счита, че обосновава извод за нищожност на атакуваните решения, петитумът следва да е за прогласяване на нищожност на същите. Несъответствието по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК е следвало да бъде отстранено от въззивния съд по реда на чл.129, ал.2 ГПК. Съгласно т.5 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС в разглежданата хипотеза на недопустимост на исковата молба са актуални постановките на т.4 от ТР №1/17.07.21001г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК. По отношение на правомощията на касационната инстанция в хипотезите на нередовност на исковата молба също е прието, че ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е останало актуално при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. ВКС продължава да следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост. Ако недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция /в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК/, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на този съд за уточняване на основанието или петитума на иска. Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се обезсили в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на процесните решения на ОС на съдружниците поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ. Делото следва да се върне на САС за уточняване на петитума на иска. В случая произнасянето по същество по исковете по чл.74 ТЗ поради нарушения на чл.138, ал.2 и чл.139 ТЗ е предпоставено от произнасянето на решаващия съд по редовно предявен иск за установяване на нищожност на същите решения поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ. Ето защо в частта относно иска по чл.74 ТЗ поради нарушение на чл.138, ал.2 и чл.139 ТЗ въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С оглед изхода от спора САС следва да се произнесе на осн. чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС. Водим от горното и на осн. чл.293, ал.1,3 и 4 ГПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 2797/16.12.2019 г. по т.д. № 4736/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 46/24.06.2019 г. по т.д. № 84/2018 г. на Пернишки окръжен съд в частта за отхвърляне на искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, предявени от Б. Г. Е. срещу „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД за отмяна на решенията, взети на проведеното на 20.12.2018г. Общо събрание на съдружниците на „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД, а именно: за освобождаване на Р. П. Г. и В. В. П. като управители на дружеството – т.2 и за избор на съдружниците Ю. Б. В., К. В. Т. и К. В. К. за управители на дружеството – т.3, поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ. ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд от етапа на уточняване на петитума на иска. ОТМЕНЯ решение № 2797/16.12.2019 г. по т.д. № 4736/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 46/24.06.2019 г. по т.д. № 84/2018 г. на Пернишки окръжен съд в частта за отхвърляне на искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, предявени от Б. Г. Е. срещу „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД за отмяна на решенията, взети на проведеното на 20.12.2018г. Общо събрание на съдружниците на „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД, а именно: за освобождаване на Р. П. Г. и В. В. П. като управители на дружеството – т.2 и за избор на съдружниците Ю. Б. В., К. В. Т. и К. В. К. за управители на дружеството – т.3, поради нарушение на чл.138, ал.2 и чл.139 ТЗ. ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: