Р Е Ш Е Н И Е № 443 гр. София, 06 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1515/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения М. С. К. за отмяна по този ред на решение № 776 от 15 юни 2012 година на Софийския градски съд, НО, 17 състав, по внохд № 1920/2012 година, с което е изменена само в частта по приложение на материалния закон (чл. 26 от НК) и потвърдена в останалата й част присъда от 27 февруари 2012 година на Софийския районен съд, НО, 18 състав, постановена по нохд № 17389/2011 година по описа на този съд. В искането са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Акцентът в искането и в саморъчната молба на осъдения К. е поставен върху фактическите изводи на редовните съдебни инстанции относно авторството на деянието и неговото участие в съвместната инкриминирана престъпна дейност, които изводи са компрометирани поради допуснати нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствените източници. Тези пороци в дейността на съда са довели до неправилно приложение на закона и осъждането на молителя К. по повдигнатото му обвинение. Заявена е и явна несправедливост на наложеното му наказание. Отправените до ВКС алтернативни искания са за възобновяване на делото и оправдаване на осъдения К. по повдигнатото му обвинение, връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий или намаляване на размера на наложеното му наказание с приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият К. участва лично и със защитника си адв. Д. М. от АК – [населено място], която поддържа искането за възобновяване на делото при посочените в него и в представеното писмено допълнение основания и доводи, които ги подкрепят. Свои писмени бележки представя и осъденият К.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя М. С. К. за това, че на 05. 03. 2011 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с подсъдимата С. С. А., е направил опит да отнеме от владението на И. Т. Т. и на Д. Л. Ц., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи на обща стойност 1388. 58 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” във вр. чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, като е оправдан по обвинението за отнемане на вещи на обща стойност 585.72 лева. При условията на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане на осъдения К.. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения К. е определено общо наказание от две години лишаване от свобода за престъпленията, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№ 7247/2008 година на СРС, 2802/2008 година на СРС, 819/2009 година на СРС и 5280/2009 година на СРС. Надлежно е определен първоначалният режим на изтърпяване на общото наказание и е приспаднато изцяло или отчасти изтърпяното по посочените присъди. Постановено е отделно изтърпяване на наказанията по настоящето дело и по нохд № 2681/2010 година на СГС в размер на девет месеца лишаване от свобода. Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност и на С. А., като за съучастническата й дейност с осъдения К. й е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдените К. и А. съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. В производство, инициирано по жалба на защитника на осъдения К., е постановено атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е изменена само в частта й относно приложението на материалния закон и квалифициране на деянието като продължавано престъпление във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и подсъдимият К. е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Решението не е проверявано по реда на касационното обжалване като неподлежащо на такъв инстанционен контрол. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е частично основателно. Ангажираните в искането отменителни основания се подкрепят изцяло с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, съдържащи собствен на молителя К. прочит на доказателствените източници по делото, най-вече на гласните такива. Тези доводи са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции и няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това ако допуснатите нарушения са съществени. Доколкото обаче съдържанието на искането позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдения К. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Оспорването на постановената присъда касае формирането на фактическите изводи относно авторството на деянието. В искането се твърди, че по делото липсват преки доказателства за съпричастност на осъдения към отнемането на инкриминираните вещи от мястото, където те са били оставени от собствениците им (сепаре в заведението), че отнемането е извършено изцяло и самостоятелно от осъдената А., а осъждането му е резултат от едностранчив прочит и анализ на показанията на свидетелите – очевидци Ц., Т., Б., Г. и Б.. Заявено е и неправилно приложение на материалния закон при произнасяне на предходните съдебни инстанции относно формиране на съвкупностите от престъпления по предишните му осъждания и определяне на общо наказание за тях. Твърди се и явна несправедливост на наложеното му наказание поради формален подход на съда към съществуващите по делото обстоятелства по чл. 54 от НК и игнориране на оценка по приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Възраженията по отношение на доказателствената дейност на съда не намират опора в данните по делото. В основата на фактическите си изводи съдът е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници – най-вече показанията на пострадалата Ц., както и тези на пострадалия Т. и показанията на свидетелите Б. (придружавал двамата пострадали), Г. (придружавал в заведението и пред него двамата подсъдими) и Б. (отговарящ за охраната на заведението). Показанията на всички посочени свидетели са източници на преки доказателствени факти и непосредствено установяват обстоятелствата, относими към главния факт на процеса – конкретните действия на двамата подсъдими, свързани с отнемане и впоследствие захвърляне на отнетите вещи, инкриминирани по делото. Показанията са оценени от съда по действителното им съдържание и правилно са кредитирани за достоверност. Съдът е направил всичко необходимо и възможно за отстраняване на съществуващи в тях вътрешни противоречия, вкл. чрез констатиране на противоречията и прочитане на показанията по реда на чл. 281 от НПК, както и подробен разпит на свидетелите по повод тези констатации. Гласните доказателствени източници установяват различни по време моменти от инкриминираната по делото фактология: възникналият инцидент между свид. Б. и охраната, предизвикал напускането на сепарето от двамата пострадали и оставянето на вещите там без наблюдение, излизането им пред входа на заведението, където бил изведен Б., взимането на вещите им от сепарето от двамата подсъдими, констатирано от свид. Т. и проследяването на двамата и на свид. Г. при качването им в близкото такси, наблюдавано от Ц.. Показанията на свид. Ц. са най-пълни и подробни, защото тя е видяла непосредствено извършителите и дори е подгонила подсъдимата А., докато свид. Т. почти веднага е бил ударен от свид. Г. и за кратко е изгубил съзнание. Няма никакви данни по делото, сочещи на предубеденост по отношение на подсъдимите или на заинтересованост от страна на посочените свидетели, които да пораждат съмнение в тяхната обективност и добросъвестност. Оценени в своята последователност и по правилата на формалната логика, тези доказателствени източници сочат осъдения К. като съучастник в извършване на инкриминираното деяние. Неоснователно е направеното в искането възражение за некоректен прочит от съда на съдържанието на показанията на свид. Ц., напротив, внимателният прочит на тези показания, вкл. и след констатиране на противоречия с депозираните на досъдебното производство (протокол от с. з. от 27. 10. 2011 година, с. 68 от първоинстанционното дело), дава основание именно за фактическите изводи, както те са формирани от съда. Превратност в оценката на тези показания може да бъде съзряна по-скоро в твърдението, че те не установяват действия на осъдения К. по отнемането на вещите и точно какви вещи е носел той – на няколко пъти в разпита си свидетелката е заявила: „... видях моите вещи и на И. (Т.), че се изнасяха от тях двамата – от двамата подсъдими. Не мога да кажа кои от вещите ги е носило момчето... и кои момичето..., но знам, че носеха вещите ни. ... При излизането от дискотеката двамата подсъдими държаха нашите вещи.” и пр. (същото съдебно заседание, с. 69 от делото). Неоснователно е и направеното в искането възражение за игнориране на обясненията на подсъдимия К., депозирани пред въззивния съд (протокол от с. з. от 16. 05. 2012 година). Тези обяснения на практика не съдържат факти относно инкриминираното деяние, а единствено потвърждават тезата на подсъдимия за негова непричастност при осъществяването му, каквато е позицията му от началото на наказателното производство и в този смисъл е ценена от съда. Затова настоящият съдебен състав намира, че заявените в искането процесуална незаконосъобразност и доказателствена недостатъчност не са налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението за явна несправедливост на наложеното на осъдения К. наказание. Индивидуализацията му е извършена в пределите на предвиденото в закона, като съдилищата са оценили обстоятелствата от кръга на тези по чл. 54 от НК. Някои от тези обстоятелства обаче са подценени или са останали извън вниманието и оценката на съда, като: преустановяването на деянието във фазата на опита, макар и довършен, практическата липса на вреди от престъплението поради възстановяване на отнетите вещи и заплащане на равностойността на липсващите, здравословното състояние на осъдения К., утежнено от предходни черепно-мозъчни травми, довели до психично заболяване с кризисни проявления и провеждано медикаментозно лечение (писма и епикризи на л. 24-30 от първоинстанционното дело). В недостатъчна степен е съобразено и обстоятелството, че освен наказанието за настоящето престъпление, осъденият К. ще следва да изтърпи и определеното му общо наказание от две години лишаване от свобода по формираната съвкупност от престъпления по предходни осъждания. При данните за увреденото му здравословно състояние, продължителната изолация в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода не би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл. 36 от НК и за поправянето и превъзпитанието на извършителя при мотивиране към спазване на правовия ред и обществения морал. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че наказанието на осъдения К. следва да бъде определено за срок от две години лишаване от свобода, което касационната инстанция би могла да стори в рамките на правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото изменението е в полза на осъдения. Този размер на наказанието съответства на обществената опасност на деянието и дееца, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. По делото не се установяват смекчаващи отговорността на осъдения К. обстоятелства, които да носят характеристиките на многобройност или изключителност по смисъла на чл. 55 от НК. Претендираното в искането приложение на чл. 66 от НК няма как да бъде удовлетворено, защото е налице законова пречка за това, предвид наличието на минали осъждания по отношение на осъдения и извършване на настоящето деяние в изпитателните срокове на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по две от тях (по нохд № 2802/2008 година и по нохд № 7247/2008 година). При формиране на съвкупността от престъпления, за които К. е осъден с влезли в законна сила присъди и определяне на общото наказание, не са нарушени разпоредбите на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК и правилата на съдебната практика. Преди всичко, не могат да бъдат споделени съображенията на въззивния съд относно произнасянето по принцип по въпросите на съвкупността от страна на първоинстанционния съд, което е преценено като неправилно (л. 6 от мотивите на решението). В конкретния случай такова произнасяне не само че е допустимо, но е и наложително. То кореспондира и с даденото в ТР № 3/2009 година на ОСНК на ВКС, т. 3 тълкуване, което очевидно е останало вън от вниманието на съда. Според него е допустимо съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата си или по реда на чл. 306 от НПК, когато това осъждане е за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в законна сила присъда, прилагайки правилата на чл. 23-25 от НК и принципа за най-благоприятно за осъдения съчетание, като това може да доведе до промяна на параметрите на вече формирана съвкупност. Точно това е направил първоинстанционният съд и е изложил подробни съображения на с. 22-23 от мотивите на присъдата, които могат единствено да бъдат споделени като съответни на закона и на данните по делото. В отговор на направеното в искането възражение по приложение на материалния закон следва да се акцентира единствено върху това, че така извършеното групиране е в съответствие и с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и с обстоятелството, че настоящето деяние е извършено в изпитателните срокове по две предходни осъждания (по нохд № 2802/2008 година и по нохд № 7247/2008 година), както и че е в най-благоприятното съчетание за осъдения, защото другата възможна съвкупност (напр. по нохд № 723/2007 година и нохд № 7247/2008 година, както е заявено в искането) предпоставя отделно допълнително изтърпяване на наказанието от три месеца лишаване от свобода по нохд № 2802/2008 година, което остава извън съвкупността, а това очевидно не е от полза за осъдения. При изложените съображения ВКС намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде изменен само в частта му относно размера на наложеното на осъдения К. наказание, а в останалата му част следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Поради това и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 776 от 15 юни 2012 година на Софийския градски съд, НО, 17 състав, по внохд № 1920/2012 година, като н а м а л я в а наложеното на осъдения М. С. К. наказание на две години лишаване от свобода. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.