О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                      № 752                                                гр.София, 30.12.2009 год.       Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА   разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №747 по описа  за 2009 год.   Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. С. от гр. В., срещу определението от 23.09.2009г. по ч.гр.д. №1816/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 10.07.2009г. по гр.д. №6518/2009г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Релевираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд и решаването му е от значение на допустимостта на производството по иска. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основания за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което е налице, доколкото съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.222, ал.2 от КТК по производства по трудови спорове не е достатъчна и следва да бъде развита. Поради това следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. Н. С. С. е предявил иск за заплащане на дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение по трудово правоотношение с ответника „Н” ООД, гр. Б., Държава Б. , за длъжността капитан на собствения на ответника кораб „С”, IMO №5429081. В исковата молба ищецът е посочил като адрес за призоваване на ответника този на корабния му агент „К”ЕООД, гр. Б.. С обжалваното определение въззивният Варненски окръжен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК – поради неизпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства за актуалното фирмено състояние на ответника и за посочване на адрес за призовава на ответника. Прието е, че призоваването на ответника не може да се извърши чрез корабния му агент, тъй като представителството по чл.222, ал.2 от КТК, на чиято разпоредба се позовава ищецът, не включва представителство по трудови спорове. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.1 от ГПК исковата молба трябва да съдържа адреса на ответника и на неговите законни представители или пълномощници, ако исковата молба се предявява спрямо представител на страната. В разглеждания случай в исковата молба е посочен адресът на корабния агент на корабопритежател, срещу когото като свой работодател ищецът е насочил претенция за заплащане на трудово възнаграждение. Представителството на корабния агент по отношение на корабопритежателя не е неограничено, а се отнася до фактическите и правни действия, посочени в чл.222, ал.2 от Кодекса за търговското корабоплаване, които са свързани с изпълнението на договора за агентиране по чл.222, ал.1 от КТК. Представителство по спорове във връзка с изпълнението на задълженията на корабопритежателя, произтичащи от трудови правоотношения с капитана и корабния екипаж, не е предвидено в чл.222, ал.2 от КТК, нито може да се отнесе към обичайните услуги, свързани с корабоплаването в района на отделно пристанище или територия, извършвани от корабния агент от името и за сметка на корабопритежателя, съгласно чл.222, ал.1 от КТК. По изложените съображения неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че ответникът по трудовия спор може да бъде призован чрез корабният агент като негов представител. Въпреки указанията на съда ищецът не е отстранил в дадения срок нередовността на исковата молба относно адреса на ответника, поради което тя се връща - чл.129, ал.3 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.09.2009г. по ч.гр.д. №1816/2009г. на Варненски окръжен съд, по частна касационна жалба на Н. С. С.. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 23.09.2009г. по ч.гр.д. №1816/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 10.07.2009г. по гр.д. №6518/2009г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: