Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2030/2020 година
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Ц. В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1164 от 10.06.2020 г. по т.д. № 547/2020 г.на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав. Решението се обжалва в частта, с която след отмяна на отхвърлителното решение № 2200 от 05.12.2019 г. по т.д. № 1483/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, девети състав, по предявения от синдиците на КТБ АД /н/ евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, въззивният съд е обявил за недействително, по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, прихващане за сумата 49 000 щ.д., извършено от Е. В. с изявление № 11843/14.11.2014 г. Въззивният съд се е произнесъл по същество по посочения евентуален иск след потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН. Отхвърлителното решение по посочения главен иск не е обжалвано от ищеца.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Касаторът твърди, че нормата на чл.59 ЗЗД е материалноправна и затова преценката дали извършеното прихващане е действително се прави с оглед действащата към момента на извършването му правна регламентация, или в случая, това е редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията преди изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г. Сочи се, че е неприложимо и придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г. Според касатора, решаващият състав неправилно не е отчел, че обратното действие на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН е приложимо само за непогасени финансови взаимоотношения между несъстоятелната банка и нейните кредитори, а в случая тези отношения са погасени с валидно едностранно волеизявление за прихващане, отправено от Е. В., в качеството му на кредитор, до КТБ /н./, в качеството на длъжник, и е достигнало до длъжника на 14.11.2014 г. Подробно развитите в този смисъл доводи в касационната жалба се поддържат от процесуалния пълномощник на касатора в съдебно заседание на 16.02.2022 г. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН.
В постъпил по делото писмен отговор от Ангел Н. Д. и К. Х. Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, се излагат мотивирани доводи за неоснователност на поддържаните касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Тези доводи се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание на 16.02.2022 г. и представена подробна писмена защита. Процесуалният пълномощник на ищеца, сега ответник по касация, твърди, че към процесното прихващане е приложима редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН към момента на обявяване несъстоятелността на банката, тъй като преди този момент не е възникнало, респ. не би могло да бъде упражнено потестативното право за обявяване относителната недействителност на прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката. При условие на евентуалност, процесуалният представител на ищеца излага доводи за необходимостта от тълкуване на термина „длъжник“ в разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН /в редакцията й преди изменението от 28.11.2014 г./, като твърди, че разпоредбата визира не банка, а нейния длъжник, който притежава и качеството кредитор. Сочи, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила, като се присъдят разноски.
С определение № 60 553 от 11.11.2021 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставен от касатора, конкретизиран от касационния съд, въпрос: коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващане, извършено преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., с оглед обявената противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН, с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на въззивното решение, приема следното:
С атакуваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, като е обявил за недействително процесното прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/. Приел е, че прихващането е извършено от ответника с изявление, достигнало до банката на 14.11.2014 г. Макар прихващането да е осъществено преди изменението на чл.59, ал.5 ЗБН с § 9 от Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от обнародването му, апелативният съд е зачел придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН – от 20.06.2014 г., извършено с § 8 от ПРЗ на ЗИД ЗБН – ДВ бр.22 от 2018 г. Приел е, че нормата е действаща към датата на постановяване на решението и следва да бъде приложена от съда.
Горните изводи съдът е извел при безспорно установено от фактическа страна, че: с Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ АД, след предходен период, считано от 20.06.2014 г., когато банката е била поставена под специален надзор; с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, четвърти състав, банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като началната дата на несъстоятелността е коригирана от Софийски апелативен съд с решение по т.д. № 2216/2015 г. и вместо приетата от СГС дата 06.11.2014 г., за начална дата е определена 20.06.2014 г.; между КТБ АД и Е. Ц. В. е бил сключен договор за банков кредит от 20.02.2006 г., с последващи осем анекса към него, като между тях е имало сключен и договор за преференциален безсрочен депозит; с изявление за прихващане с вх. № АД 11843 от 14.11.2014 г. Е. В. е уведомил банката, че на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД, вр. с чл.59 ЗБН, прихваща вземането си към банката по договора за преференциален безсрочен депозит, срещу задължението му по договора за банков кредит, като прихващането е до размера на по-малката сума, а именно – до размера на задължението му към банката към 13.11.2014 г.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
След допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение с определението от 11.11.2021 г. е формирана непротиворечива практика на ВКС, Търговска колегия, в постановени по реда на чл.290 ГПК решения по т.д. № 1512/2020 г., по т.д. № 2317/2020 г. на състави на първо отделение, в която вече е даден отговор на релевантния правен въпрос, а именно, че „приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, предвид и на изменението й с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г., доп. ДВ, бр.33/2019 г./, обявен за противоконституционен с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002 г., действала до изменението. С влизане в сила на изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прехващане е достигнало до насрещната страна“. Даденият отговор е възприет и в други решения на ВКС – така например, решение по т.д. № 1372/2018 г., решение по т.д. № 1511/2018 г., решение по т.д. № 630/2020 г. на I т.о. и др., като се споделя и от настоящия състав, с оглед материалноправният характер на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, уреждаща предпоставките за относителната недействителност на едностранната сделка. От този характер на нормата произтича извод за прилагането й занапред, като изменението на чл.59, ал.3 ЗБН, в сила от 28.11.2014 г. ще е приложимо спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, възникнали и осъществили се след влизане в сила на изменението на нормата с ДВ бр.98/2014 г. Придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн., ДВ бр.22/2018 г., доп., ДВ, бр. 33/2019 г./ е отпаднало с обявяване противоконституционността на този параграф с посоченото по-горе решение на Конституционния съд.
Настоящият състав споделя изцяло обективираните в решение на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т.д. № 2317/2020 г., решаващи аргументи относно възникването на правото на иск за обявяване недействителността на прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като фактът, че това право възниква в по-късен момент, не превръща нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в процесуална, в какъвто смисъл е и цитираното от съдебния състав доктринално становище.
С оглед на дадения отговор на правния въпрос, който не се нуждае от допълване, атакуваното въззивно решение е неправилно.
Безспорно е, че процесното изявление за прихващане е достигнало до банката на 14.11.2014 г., т.е. преди изменението на чл.59, ал.5 ЗБН със ЗИД на ЗДБ за 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Съгласно редакцията на чл. 59, ал.5 ЗБН /обн., ДВ, бр. 92/2002 г./ недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Употребеното понятие „длъжника“ визира банката, който извод следва от регламентираните в ЗБН участници в производството по този закон – кредитори и банка, а и с оглед на това, че по ЗБН длъжник в несъстоятелност е винаги банка. Следователно, съгласно посочената, приложима редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, относително недействителни са само прихващанията, извършени от банката след посочената в нормата дата, като процесното прихващане не попада в този кръг. В случая, правото на прихващане е упражнено от касатора, който е и кредитор на банката, като възможността това прихващане да е предмет на конститутивен иск по чл.59, ал.5 ЗБН е въведено с последващо изменение на разпоредбата, в сила от 28.11.2014 г., наред с въвеждането на ново основание за относителна недействителност - по т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН.
Различният предмет на прихващанията, които биха могли да бъдат обявени за относително недействителни по реда на чл.59, ал.5 ЗБН в редакциите преди 28.11.2014 г. и след 28.11.2014 г., е изтъкнат и в мотивите на решението на Конституционния съд по конст.дело № 9/2020 г., където е посочено, че чрез преуредените с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН от лица, освободили се от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката.
По изложените съображения, предявеният от Ангел Н. Д. и К. Х. Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, срещу Е. Ц. В., иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН е неоснователен. Обжалваното въззивно решение в обратния смисъл се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна и отхвърляне на иска.
Независимо от изхода на делото, разноски на касатора не се присъждат, тъй като в хода на инстанционното разглеждане на спора не е заявено надлежно искане по чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1164 от 10.06.2020 г. по т.д. № 547/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, в обжалваната му част, с която след частична отмяна на решение № 2200 от 05.12.2019 г. по т.д. № 1483/2017 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, 9 състав, е уважен предявеният иск с правно основание чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност и вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ангел Н. Д. и К. Х. Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, срещу Е. Ц. В. за обявяване за недействително, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, на прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх.№ 11843/14.11.2014 г. по регистъра на банката, оправено от Е. Ц. В., с вземане, произтичащо от сключен между него и банката договор за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г. по сметка в щатски долари с IBAN BG 81KORP 92204105658701 в размер на 49 000 щ.д., срещу свои ликвидни задължения към КТБ АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от 20.02.2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |