Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 682


гр. София, 13.10.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1504/2020 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2819/03.04.2020 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. А. М., срещу въззивно решение № 133/21.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 52/2020 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1554/06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2607/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от Д. С. В. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 21 914.17 лв., представляваща стойност на служебно начислена електрическа енергия за периода 23.04.2018 г. – 22.04.2019 г., за обект, находящ се в [населено място], [улица], общ. Полски Т., обл. Велико Т., по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 12.07.2019 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1./ „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ – сочи се противоречие с Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК; 2./ „От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?“ – сочи се противоречие с Решение № 21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., ГК. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускането му да касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Ответната страна Д. С. В., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Н. И., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. С. В. против „Енерго – Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищцата Д. С. В. има качеството на потребител на електрическа енергия, с открита партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление – [населено място], [улица], общ. Полски Т.. Видно от приложен по делото констативен протокол № 15116675 през 2015 г. в имота на ищцата е монтирано средство за търговско измерване /СТИ/ с нулеви показатели в тарифите: нощна /Т1/, дневна /Т2/ и върхова /Т3/. Не се спори между страните, че в протокола липсват данни за допълнителна тарифа – Т4, и за сумарна тарифа – Т0. Вследствие извършена на 22.04.2019 г. техническа проверка на СТИ, служители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго – Про Продажби“ АД са демонтирали СТИ и са изпратили същото за техническа проверка в Българския институт по метрология /БИМ/. За извършената на 22.04.2019 г. проверка е съставен констативен протокол № 1701843 от същата дата, в който са вписани следните показания на демонтирания електромер: Т0 – 125 439kWh, Т1 – 4 214kWh, Т2 – 6 443kWh, Т3 – 2 673kWh, Т4 – 112 107kWh. При техническата проверка на БИМ е установено, че по процесното СТИ отсъстват механични дефекти по корпуса, по клемите и по клемния блок, като същото съответства на метрологичните характеристики за точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики за това. Извършено е софтуерно четене на СТИ, при което е констатирана външна намеса в тарифната му схема и наличие на отчетена енергия в Т4 – 112 107kWh. С оглед изготвено положително становище за начисление на електрическа енергия от 10.07.2019 г. "Енерго – Про Продажби" АД е начислило допълнително количество електрическа енергия за обекта на потребление на ищцата в размер на 112 107kWh за периода 23.04.2018 г. – 22.04.2019 г. чрез „корекция“, за което е издадена фактура № [ЕГН] за сумата от 21 914.17 лв. с ДДС. С писмо от 11.07.2019 г., ведно с приложена фактура № [ЕГН], „Електроразпределение Север“ АД е поканило Д. С. В. да заплати сумата по издадената фактура. Срещу извършеното преизчисление ищцата е възразила извънсъдебно пред доставчика с жалба от 22.07.2019 г. Съгласно изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно–техническа експертиза към датата на извършване на проверката процесното СТИ е било технически неизправно, като вещото лице е заявило в о. с. з., че не е възможно да се установи на какво се дължи отчетената електрическа енергия в Т4, нито кой е началният момент на отчитане на цифрови показатели в Т4.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е приел за неизпълнена доказателствената тежест на ответното дружество да докаже при условията на пълно и главно доказване, че претендираната електрическа енергия с оглед показанията в Т4 на СТИ: 112 107kWh, на стойност 21 914.17 лв., е реално доставена на потребителя по сключения договор за продажба на електроенергия. Кредитирайки заключението по съдебно–техническата експертиза, съдът е счел за неустановен началният момент на натрупване на показания в Т4, както и конкретната причина за тяхното натрупване в скрития регистър на електромера. Съобразил е, че при първоначалното монтиране на процесното СТИ е съставен констативен протокол № 15116675, в който липсват данни за първоначалните стойности на Т4, от което е приел, че съществува възможност електромерът да е монтиран с процесните стойности още през 2015 г. Отбелязал е, че поддържането на СТИ в техническа изрядност е задължение на доставчика по договора за продажба на електрическа енергия, поради което е недопустимо същият да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Отчетено е, че констативен протокол № 1701843 за извършената на 22.04.2019 г. техническа проверка е съставен преди влизането в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./, но след отмяната на чл. 48 и сл. ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г./ с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г., влязло в сила на същата дата, поради което отношенията между страните следва да се уредят по общите правила на ЗЗД.
При тези мотиви на въззивния съд, са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Поставените от касатора два правни въпроса са от значение за крайния изход на конкретното дело като включени в неговия предмет и обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало процесното субективно право на ответника поради неустановен автор на процесното софтуерно въздействие върху СТИ, неустановяване на началния момент и периода на натрупване на показания в Т4, както и конкретната причина за тяхното натрупване в скрития регистър на електромера. Осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Релевираното от касатора допълнително основание за допускане на касационния контрол е разрешаването на правните въпроси от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и с решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. В решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение, според което и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Във второто посочено от касатора решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, в който смисъл е и решение по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенията в горепосочените решения на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено.
Следователно по горепосочените правни въпроси са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Доколкото във касационната жалба е релевирано оплакване, че решението е очевидно неправилно, съдът намира за необходимо да отбележи, че това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е налице. Основанието очевидна неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (явна необоснованост), каквито не се твърдят и не се установяват спрямо обжалваното решение.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133/21.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 52/2020 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора - ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 438,30 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: