Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр.София, 21.06.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретар Г.ИВАНОВА
в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 393/2023 година.
Касационното производство е образувано по повод постъпил протест от представителя на Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 5 от 27.02.2023г., постановена по ВНОХД № 611/2022г. по описа на Софийския окръжен съд.
В депозирания протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липса на всестранно, пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото, превратно интерпретиране на доказателствата, което е довело до неправилното оправдаване на подсъдимия. Възразява се и по отношение на правилното приложение на материалния закон, като се изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че процесният документ е съставен от подсъдимия извън кръга на службата му, както и относно отсъствието на пряк умисъл и специална цел в действията му. Иска се от касационната инстанция да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховна касационна прокуратура заявява, че не поддържа протеста. Счита за правилни изводите на окръжния съд за липса на умисъл в действията на подсъдимия. Поради това намира присъдата за законосъобразна и пледира за оставянето й в сила.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. С. заявява, че въззивният съд е положил нужните процесуални усилия, за да изясни в пълнота всички относими към предмета на доказване обстоятелства. С оглед на коректно установените факти, е постановил и правилна оправдателна присъда, която намира, че следва да се остави в сила.
Подс.А. поддържа аргументите на защитника си.
В последната си дума заявява, че не е виновен и моли да се остави в сила оправдателната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 6 от 28.06.2022г., постановена по НОХД № 113/2021г., РС Етрополе е признал подс. Й. А. за виновен в това, че на 20.01.2015г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. I,
б.“б“ от НК - технически ръководител в „Т. С. Б.“ О., в кръга на службата си, е съставил официален документ - „Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строеж“ с наличните приложения към него Приложение 1 - Геодезическо
заснемане и Приложение 2 - Трасировъчен план от 20.01.2015г. - Приложение
2, към чл.7, ал.З, т.2 от Наредба No3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството /в ред. ДВ бр.37 от 2004г. и бр.29 от
2006г. доп. бр.98 от 2012г./, в който удостоверил неверни обстоятелства, а
именно, че в зоната на строителната площадка няма действащи надземни и
подземни съоръжения и комуникации, подлежащи на преместване, а в
действителност над имота, в който следвало да се реализира строителството
преминавал електропровод 20кV, „Равна“, собственост на „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД, подлежащ на преместване, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за удостоверяване на обстоятелството, че строителната площадка е готова за започване на работа пред различни институции - община Етрополе и РДНСК и че строителството може да започне, поради което и на основание чл. 311, ал.1 от НК вр.
чл.54 от НК вр. чл.39 ал.1 от НК му е наложил наказание 3 месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок 3 години считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 301 ал.1 т.7 от НПК в изпитателния срок съдът е
определил възпитателната работа с подс. А. на съответния районен
инспектор по местоживеене при СДВР.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
По повод постъпила жалба на подсъдимия е била инициирана въззивна проверка на първоинстанционната присъда. С въззивна присъда № 5 от 27.02.2023г., постановена по ВНОХД № 611/2022г. по описа на Софийския окръжен съд първоинстанционната присъда е била отменена изцяло, като вместо нея окръжният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.311 НК.
Касационният протест срещу въззивната присъда е неоснователен.
Направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения не мога да се споделят. Общото твърдение за липса на всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото, както и за превратно тълкуване на доказателства, не намира подкрепа в наведени конкретни аргументи. Процесуалната дейност на въззивния съд е лишена от пропуски и нарушения, които да могат да подкрепят доводите на представителя на прокуратурата. Осъществен е цялостен и задълбочен анализ на законосъобразно събрани и приобщени доказателства, като касационната инстанция няма основание да приеме, че са нарушени принципите на чл.14 НПК и задълженията на съда да направи безпристрастен и всеобхватен анализ на всички доказателства. Твърдението за превратност в интерпретирането им, всъщност касае правилното приложение на материалния закон, по които касационната инстанция ще вземе отношение.
Основно недоволството на представителят на държавното обвинение е съсредоточено върху касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Твърди се, че материалният закон не е приложен правилно, като се оспорват правните изводи на окръжния съд , че действията осъществени от подсъдимия по съставяне на въпросния документ са извън кръга на службата му, както и аргументите за отсъствие на умисъл и специална цел.
Касационната инстанция намира за основателно първото възражение. При правилно установени факти и проведено всестранно разследване, въззивният съд е извел правния извод, че подсъдимият не може да е субект на престъплението по чл.311 ННК, тъй като не е действал в кръга на служебните си задължения, което не може да се сподели.
Мотивите, в основата на това заключение, са свързани с погрешна правна интерпретация на установените факти относими към започване на строителството, респективно действията по откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво. Въззивният съд е приел, че с резултат на личен избор на инвеститора- Сдружение „Д. у.“, фактически строителството е било възложено не на фирма „Т. С. Б.“ О., спечелила конкурса, а на „Г. С.“ О., с която сдружението е имало предпочитания да осъществява търговски взаимоотношения. Поради това, действията на подсъдимия, като технически ръководител определен от управителя на първото дружество, са извън правомощията му, респективно той не може да е субект на престъплението по чл.311 НК. Такъв, според въззивния съд, може да е длъжностно лице, което действа в границите на своята компетентност. Основателно прокуратурата възразява срещу правните изводи на окръжния съд. Без да се отрича правилно установеното по делото обстоятелство, че възложителят Сдружение „Д. у.“ е имал свои мотиви за да предпочете за изпълнител на строежа „Г. С.“О. / дружеството класирано на второ място в конкурса/, то не може да се сподели извода, че сключеният на 12.01.2015г. договор между „Т. С. Б.“ О. и „Г. С.“ О. за изпълнение на първа фаза на стоежа- „Груб стоеж“ и тристранното споразумение между Сдружение „Д. у.“, „Т. С. Б.“ О. и „Г. С.“ О. за осигуряване безопасни условия на труд от същата дата, прехвърлят задълженията за изпълнение на целия обект върху „Г. С.“ О. и води до отпадане изцяло задълженията на „Т.С.“ О., лишавайки го от качеството на строител- изпълнител на обекта.
Със сключването на договор за изпълнение на първата фаза на строителството- „Груб строеж“ и с подписването на тристранно споразумение за осигуряване безопасни условия на труд, е възложено извършването на част от строителството само в началната му фаза на „Г. С.“ О., каквато възможност се предвижда в чл.163, ал.4 ЗУТ. Възлагането на отделни видове строително-монтажни работи или части /етапи/ от строежа, от страна на строителя на подизпълнител, не освобождава първия от задълженията, които има като строител, както от ангажиментите му по съставяне на строителни документи и книжа. Изводите на съда, че с тристранното споразумение се уреждат отношенията между страните точно в тази насока , не е правилно. Тристранното споразумение касае безопасните условия на труд и не може да послужи като надлежна база за прехвърляне на задължения за осъществяване на цялостното строителство.
Изводът, който може да се направи при изложените аргументи е, че подсъдимият А., като технически ръководител на обект – „Дневен център за стари хора“, определен за това с нарочна заповед от 12.01.2015г. от строителя „Т. С. „О., е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 ,б.“б“ НК и е съставил официален документ- Протокол Образец 2, в рамките на своите правомощия.
При направените корекции относно правната интерпретация на елементи от обективната страна на деянието, касационният съд трябва да отбележи, че споделя напълно мотивите на въззивния съд относно липсата на субективна страна на деянието и счита възраженията на прокуратурата в тази насока за неоснователни.
За да се осъществи престъплението по чл.311 НК, деецът следва да действа с пряк умисъл и специална цел. Окръжният съд правилно е констатирал липсата на доказателства, които да мотивират извода, че подсъдимият е знаел, че съществуващият в имота електропровод е действащ и подлежащ на преместване. При условие, че в разрешението на строеж и в плана за осигуряване на безопасни условията труд не е отбелязано това обстоятелство, не може да се изисква от подсъдимия да го предполага . Не на последно място трябва да се отбележи, че законодателят предвижда съобразно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, тези документи да се съставят от участниците в строителството. Откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и протоколът се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта, или от техническия ръководител за строежите от пета категория, в присъствието на служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 3/2003г. предвижда, че подписалите съставители и присъствали лица носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в документите данни. Без да се прави коментар на въпроса относно отговорността, която се търси единствено на подсъдимия, в качеството му на технически ръководител на обект от пета категория, следва да се подчертае фактът, че присъствието на останалите лица не е формално и те имат своята роля. Особено съществена е тя, що се отнася до описанието в т.3 - дали в имота има или не действащ електропровод, подлежащ на преместване. Възложителят- Сдружение „Д. у.“, който е сключил предварителния договор с „ЧЕЗ Електроразпределение- България“, в който това обстоятелство е изрично вписано и представителят на общината от отдел „Кадастър и регулация“ , са лицата, на които той е бил известен не въз основа на предположение за знание, а по силата на приложени доказателства, респективно служебни задължения.
Субективната страна на лъжливото документиране изисква деянието да е осъществено със специална цел, а именно документът да послужи за удостоверяване на отразеното невярно обстоятелство. Не би могло да се приеме твърдението на обвинението, че подсъдимият умишлено е пропуснал да впише съществуването на подлежащ на преместване електропровод в имота, в който е започнало строителството, с цел документът да се използва за удостоверяването на това невярно обстоятелство - пред общината и пред РДНСК. Въззивният съд е акцентирал правилно на фактът, че съществуването на подлежащ на преместване електропровод вече е бил добре известен на компетентните органи в община Етрополе, тъй като в предоставените строителни книжа въз основата, на които е издадено разрешение за строеж, това обстоятелство е вписано. Фигурира, както в становището на ЧЕЗ за присъединяване към електропреносната мрежа, така и в последствие представения предварителен договор за присъединяване. Било е отбелязано и в протокола от заседанието на експертния съвет към общината, в който е направена препоръка за представяне на предварителен договор за присъединяване, като предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Така че липсата на вписване в Протокол 2 , че в имота има подлежащ на преместване електропровод, не би могло да послужи като удостоверяване на обстоятелството, че е открита строителна площадка при наличие на това невярно обстоятелство именно пред общината. Аналогична е и ролята на Протокола за удостоверяване на обстоятелство пред РДНСК, пред която той заедно с останалите протоколи и книжа служи за удостоверяване на обстоятелства по започване, изпълнение и въвеждане в експлоатации.
Промяната, която касационният състав прави в аргументацията на въззивния съд относно правните въпроси, не променя крайния извод, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.311 НК, поради липса на субективни признаци на деянието, както това е сторил и въззивният съд с постановената от него нова присъда.
Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че протестът не е основателен, а въззивната присъда следва да се остави в сила, като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1,т.1НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5 от 27.02.2023г., постановена по ВНОХД № 611/2022г. по описа на Софийския окръжен съд.
Решенето е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |