Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 27.02.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.92/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 18.11.16 г.от ГС-София /СГС/, НО, 4 състав по Н.Д.С-182/08 г., подсъдимият М. В. Ц. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр.ал.2 вр.чл.354 А, ал.1 и 2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от пет години. По това престъпление е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е участвал в организирана престъпна група заедно с А. С. и Ю. Б., както и групата да е ръководена от В. Х.. Ц. е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнати му с обвинителния инструмент обвинения по чл.354 А, ал.1,пр.4 НК и по чл.339,ал.1,пр.2 НК. Със същата присъда са осъдени и други лица, участващи и ръководещи инкриминираната организирана престъпна група /ОПГ/, като някои от тях са и оправдани по вменени им обвинения. По протест на прокуратурата в наказателно-оправдателните части и по жалби на подсъдимите М. Ц. и С. И. в наказателно-осъдителните за тях е образувано В.Н.Д.032/17 г.по описа на АС-София /САС/, НО, 4 състав. С решение №35 А/25.10.17 г. по същото присъдата е потвърдена. В тази връзка е постъпила касационна жалба само от подсъдимия Ц. с релевирани основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК досежно осъдителната част на решението за него. Иска се или той да бъде оправдан, или решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или съдебният акт да бъде изменен с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и отмерения изпитателен срок по чл.66 НК. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи и искания. Останалите подсъдими лица, редовно призовани, не се явяват. Защитниците на Н. М. и В. Н. адвокатите М. и В. молят касационната жалба да бъде уважена. Представителят на ВКС настоява решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с отразените в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да отговори на допустимите възражения по касационната жалба, този съд ще заяви,че е недопустимо пред съд по правото,каквато е върховната съдебна инстанция по наказателни дела при настоящото първо разглеждане на делото пред нея, да се предявява претенция за необоснованост на атакувания съдебен акт. Казаното важи не само за словното посочване на необосноваността, която не е касационно основание, но и за съдържателното запълване на оплаквания, които макар и подведени под касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, подкрепят именно обсъждания довод. Действително, в съдебно заседание пред ВКС защитата на подсъдимия Ц. моли жалбата да не бъде разглеждана в частта, с която е отразена необоснованост на атакуваното решение, но същевременно излага съображения, част от които са относими към нея. Очевидно е при това, че касационната жалба е почти буквален препис на въззивната такава, независимо от различните правомощия на тази инстанция. Само в аспект на оплакване за необоснованост може да бъде разчетено поддържаното и в съдебно заседание пред настоящия съд искане за оправдаване на дееца. Дълготрайна е съдебната практика, че разпоредбата на чл.354, ал.1,т.2, пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК е приложима, ако решаващата съдебна инстанция, чийто акт се ревизира от ВКС, е приела фактологически положения,които съставляват несъставомерно поведение. В конкретния казус касателно Ц. не е така. От една страна очевидно приетата от САС фактология е престъпна. От друга- дори и простият прочит на жалбата води до извод за твърдяна липса на доказателства по инкриминираната престъпна деятелност. Казаното означава, че се иска настоящият съд да направи доказателствена преоценка, откъдето да изведе заключение за невиновност. Това той не е легитимиран да стори. След тези уводни изявления ВКС ще обърне внимание на развитите обстоятелства, които могат да се субсумират под оплаквания за присъствие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Твърди се, че САС не е изпълнил задълженията си по чл.305,ал.3 НПК да посочи възприетите от него факти на които точно доказателствени материали се базират. Изтъкнатият довод е споделим. Макар и атакуваният съдебен акт да е обемен и да възпроизвежда фактическите изводи на първата инстанция /което не е порок, след като намира,че са същите/, в него не присъства пълен въззивен доказателствен преглед, очертан от дължимите предели на проверка съгласно разпоредбата на чл.314 НПК. Освен това съществена част от доводите по въззивната жалба на подсъдимия Ц. са касаели преценката на доказателствените материали,направена от първата инстанция спрямо това лице по същество. Отговор на същите липсва. Всъщност, след възпроизвеждане на фактическата обстановка САС се е ограничил на стр.30 от своето решение да изпише само, че тя „е установена на базата на събраните по делото доказателства, преценявани както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка........В подкрепа на тях Софийски градски съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав”. Истината е,че първостепенният съд е изписал съображения в тази насока, които от една страна не са пространни, а от друга- простото солидаризиране със същите от страна на САС, без да се направи отделен доказателствен анализ, не стига,за да се прецени,че атакуваното решение отговаря на правилата за изготвяне на такова по смисъла на чл.339 НПК. Ако бе подходила по изискуемия от нея начин, въззивната инстанция следваше да обсъди изявленията на свидетелите Б., Д. и А. и да посочи кои данни от техните показания имат за източник експлоатираните по делото СРС-та спрямо Ц., както и оперативна информация. По-нататък, внимателно следваше да бъдат обмислени показанията на свидетелите З., К. и Д. /според СГС с последния има засилена комуникация съгласно ВДС-тата, но показанията му изразяват друго отношение към Ц./. Трябва да се даде оценка в случаите, в които са присъединени показания на тези лица от досъдебното производство, кои факти се различават от съобщеното пред съда и какво е съдебното доверие към тях, като се съобрази и основанието за прочита. На последно, но не по важност място, изключително внимателно трябва да се огледа заявеното от анонимни свидетели 002,007 и 010 /отново с преценка за прочита на показания от досъдебното производство/ и да се прецени дали техните показания поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени материали, могат да доведат до извод за установена престъпна деятелност на касатора. Едва тогава е възможно да се отговори на претенцията на защитата за нарушение на чл.177,ал.1 НПК. Едва тогава също така може да се обмисля дали данните по СРС-тата могат да бъдат отнасяни към годни за обмисляне явни гласни доказателствени източници. Същото касае и свидетелите с тайна самоличност и необходимостта от съпоставяне на забраната по чл.124 вр.чл.141 НПК към тази по чл.177,ал.1 НПК. Идеята на тези забрани се корени в недопустимостта едно лице да бъде обвинено и да бъде осъдено на основа на обвинителни за него доказателствени материали, на които то не може да се конфронтира. В този смисъл трябва да се постави на размисъл въпросът как с оглед казаното се третира процедурно вярно проведеният разпит на посочените свидетели с тайна самоличност и предоставяне на правото на страните да задават въпроси /по какъвто начин става конфронтацията с тези свидетели/, а те не са се възползвали от тази възможност. Всичко това е необходимо да бъде разрешено с оглед съдържанието на обсъжданите доказателствени материали и преценката доколко същото обуславя приетата престъпна фактология за касатора. Все в обсъждания контекст защитата е направила сериозно възражение пред въззивната инстанция- разпитаните полицейски служители са възпроизвели факти по експлоатираните СРС-та, без да укриват пред съда обстоятелството, че именно от тях са получили информацията. Недопустимо е предвид това, продължава защитата, в подкрепа на данните от СРС-тата да се посочва съобщеното в свидетелските показания на тези лица. По посочения начин се прави опит първични доказателства /не доказателствени средства, както се твърди в жалбата, защото класификацията за първични и производни е за доказателствата/, само въз основа на които не може да се постанови осъдителна присъда, да се подкрепят с производни, по същество представляващи преразказ на СРС-тата. На стр.32 от атакуваното решение САС е дал отговор на третираното оплакване, но той е общ за принципното съотнасяне на първични и производни доказателства и кога вторите могат да се ползват наред или наместо първите. В него не се докосва същината на възведения довод, иначе казано, допустимо ли е от една страна полицейски служители да бъдат свидетели за доказателствена информация, придобита чрез СРС-та, а от друга- съобщеното от тях в тази връзка възможно ли е да бъде подкрепящо доказателство, което да се счете като изведено от явен гласен доказателствен източник, наред с данните от СРС-то? След като се отговори на всички поставени проблеми, решаващата инстанция ще бъде в състояние да вземе отношение дали има доказателства за осъществена от Ц. престъпна деятелност; ако да, каква е нейната правна оценка; ако се ангажира наказателната отговорност на касатора, какво е дължимото наказание за него. Ето защо настоящият съдебен състав няма да отговаря на изложените пред него доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Само ще добави, че не може да се солидаризира с възведеното в касационната жалба възражение за липса в обвинителния инструмент на очертано изпълнително деяние по обвинението по чл.321 НК,което да бъде в съгласие с ТРОСНК 2/02 г. В тази насока САС е взел отношение на стр.31 от своето решение и е дал адекватен отговор. В съобразие с гореизложеното, тази инстанция намира,че атакуваният съдебен акт не отговаря на правилата за изготвяне на такъв, доколкото в него липсва доказателствена обосновка на приетата за подсъдимия Ц. престъпна фактология. Това е равнозначно на липса на мотиви в съществена част от решението. Следователно е налице процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, което обезателно води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ето защо и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр. ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №35 А/25.10.17 г.,постановено от АС-София, НО, 2 състав по В.Н.Д.032/17 г.по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/