Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110
гр. София, 05.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 218 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 12.12.2019 г. по в. арбитражно дело № 13/2019 г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата, евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА, евентуално чл. 47, ал. 1, т. 3 /отм./ ЗМТА.
Ищецът „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД, [населено място] с процесуален представител Адвокатско дружество „Т. и П.“, представлявано от адв. Я. Д. Т. и адв. П. В. П., твърди, че арбитражното решение е нищожно, тъй като предметът на спора не подлежи на разглеждане от арбитражен съд, предвид чл. 8.2 от сключения между страните на 20.01.2016 г. договор за покупко-продажба на електроенергия. Поддържа становище, че инициираното производство пред АС при БТПП е с предмет заплащане на сума по издадена фактура, а не за спор относно договора между страните, в какъвто смисъл е арбитражната клауза, респ. съгласието на страните кои спорове да се отнасят към АС при БТПП. В исковата молба са изложени твърдения, че дори да се приеме, че фактурата е издадена на основание договора от 20.01.2016 г., отправеното искане към АС при БТПП не попада в нито една от хипотезите на уговорената арбитражна клауза, и арбитражният съд служебно е преценил, че делото му е подсъдно.
Ищецът е направил и евентуално искане арбитражното решение да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, тъй като съдът е разрешил спор, непредвиден в арбитражното споразумение: плащане по издадена фактура, а не по действителност, тълкуване, изпълнение, прекратяване и т. н., както и споровете за попълване на празноти или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства. Твърди, че липсва валидно арбитражно споразумение за решаване на спорове, предвиждащо отнасянето на спор пред арбитраж досежно неплащане или частично плащане по фактура.
Поддържа също, че решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора.
Искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 3 /отм./ ЗМТА е аргументирано с твърденията, че арбитражното решение е постановено в нарушение на основни принципи на правото и нарушение на обществения ред. Ищецът поддържа, че АС при БТПП, с превратни съждения и изводи относно направеното от него като ответник по арбитражното производство възражение за прихващане със суми, дължими по неплатени фактури по договор за покупко-продажба на електроенергия от 08.12.2014 г., е подкрепил тезата на ищеца в арбитражното производство, като по този начин е създал условия за превратно тълкуване на закона. Твърди, че чрез недопустими действия съставът на АС при БТПП е осъдил „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД да заплати суми по едно несъществуващо задължение, губейки своето право на прихващане, което се явява съществено нарушение на принципите на правото.
Ответникът „Енерджи съплай” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. В. П. оспорва предявените искове по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Поддържа становище, че арбитражното решение не е нищожно съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като с него е разрешен арбитруем имуществен спор по търговска сделка, по която и двете страни са търговци, спорът не е имал за предмет вещни права или владение и същият не попада в изключенията, изрично уредени в чл. 19, ал. 1 ГПК.
Твърди, че арбитражното решение не е нищожно, защото е постановено в писмена форма, от арбитражен състав при арбитражния съд, избран от страните, решението е подписано от участвалите при разглеждането на спора арбитри, самите арбитри са надлежно вписани в Списъка на арбитрите при АС при БТПП и всеки от тях е представил декларация съгласно Правилника на АС при БТПП.
Ответникът прави възражение за неоснователност на доводите на ищеца за липса на валидно арбитражно споразумение, като излага съображения за валидност на арбитражното споразумение в чл. 8.2 от договора – аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА. Поддържа, че спорът се отнася до изпълнение на процесния договор, каквато хипотеза е уредена в посочената договорна клауза, като издадената фактура не променя основанието, на което е възникнало правоотношението между страните. Поддържа също, че ищецът /ответник в арбитражното производство/ е участвал активно в производството пред АС при БТПП, депозирал е отговор, представял е доказателства, предявил е възражение за прихващане, без да оспорва компетентността на арбитражния съд.
Ответникът релевира доводи, че оплакването, че решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, не е конкретизирано.
Относно основанието по чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗМТА поддържа, че посочената разпоредба е отменена с измененията, публикувани в ДВ, бр. 8/2017г., поради което е неотносима. Изложените от ищеца оплаквания се отнасят до правилността на арбитражното решение, като е недопустимо пререшаване на спора съгласно чл. 38, ал. 4 ЗМТА и чл. 44 от Правилника на АС при БТПП.
Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е постановено на 12.12.2019 г. и е връчено на ищеца /ответник в арбитражното производство/ на 18.12.2019 г.
С арбитражно решение от 12.12.2019 г. по в. арбитражно дело № 13/2019 г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД, [населено място] е осъдено да плати на „Енерджи съплай” ЕООД, [населено място] следните суми: на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 106 087,09 лв. – незаплатен остатък по фактура № [ЕГН] от 31.01.2016 г. по сключен на 20.01.2016 г. договор за покупко-продажба на електроенергия; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 47,15 лв. – неустойка за забава върху главницата на основание чл. 6.4 от договора за определен период; 17 093,38 лв. – разноски, направени в хода на арбитражното производство. С арбитражното решение са отхвърлени като неоснователни следните претенции: иска на „Енерджи съплай“ ЕООД срещу „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното плащане; направеното от „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД възражение за прихващане, основано на претендирано от него вземане в размер 118 749,22 лв. срещу „Енерджи съплай“ ЕООД по договор за покупко-продажба на електроенергия, сключен на 08.12.2014 г. между същите страни; насрещния иск, предявен от „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД срещу „Енерджи съплай“ ЕООД за осъждане на последното да заплати сума в размер 164 414,82 лв., от които главница 118 749,22 лв., законната лихва за забава върху главницата до 06.03.2019 г. в общ размер 45 665,60 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019 г. до окончателното плащане, което вземане произтича от договор за покупко-продажба на електроенергия, сключен на 08.12.2014 г. между същите страни.
По основанието за прогласяване за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Релевираният в исковата молба довод, че процесното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като предметът на спора не подлежи на разглеждане от арбитражен съд, предвид чл. 8.2 от сключения между страните на 20.01.2016 г. договор за покупко-продажба на електроенергия, е неоснователен. В посочената договорна клауза съконтрахентите са постигнали взаимно съгласие всички спорове, възникнали във връзка с изпълнението на договора, да бъдат решавани от Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата. Предявените от „Енерджи съплай“ ЕООД срещу „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД пред АС при БТПП искове са осъдителни за заплащане на сума в определен размер, представляваща неплатена цена на доставена от ищеца в арбитражното производство /настоящ ответник/ електроенергия въз основа на сключен между страните на 20.01.2016 г. договор за покупко-продажба на електроенергия, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 31.01.2016 г., както и за заплащане на неустойка за забава в определен размер за определен период на основание чл. 6.4 от договора. Предмет на арбитражното дело са и въведените от ответника в арбитражното производство /настоящ ищец/ възражение за прихващане на вземане в определен размер по договор за покупко-продажба на електроенергия, сключен на 08.12.2014 г. между същите страни и евентуален насрещен иск за заплащане на определена главница и законна лихва за забава, произтичащи от договор за покупко-продажба на електроенергия, сключен на 08.12.2014 г. между същите страни, в който също е предвидена арбитражна клауза /чл. 8.2 от договора/. Разрешеният от АС при БТПП спор между страните е имуществен по търговски сделки - относно сключените между двете търговски дружества договори. Спорът не попада в изключенията, изрично уредени в чл. 19, ал. 1 ГПК - няма за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, нито представлява спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА:
За да бъде отменено арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, е необходимо страната, която иска отмяната, да докаже, че арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно ЗМТА. В конкретния случай в клаузата на чл. 8.2 от сключения на 20.01.2016 г. договор за покупко-продажба на електроенергия страните са уговорили, че „всички спорове, породени от настоящия договор или които се отнасят до него, включително, но не само споровете относно неговата действителност, тълкуване, изпълнение, прекратяване и т. н., както и споровете за попълване на празнотите или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства се решават от Арбитражния съд при БТПП, съгласно неговия Правилник“. Арбитражното споразумение е действително и с него е предоставена арбитражна компетентност на АС при БТПП, който е разгледал предявените искове и е постановил процесното решение.
По основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА:
Поддържаното основание за отмяна на решението на АС при БТПП не е налице. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА съдържа две хипотези за отмяна на арбитражното решение – или решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение /предл. 1/, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора /предл. 2/. Хипотезата на чл. 47, т. 5, предл. 1 ЗМТА би могла да се приравни на липса на арбитражно споразумение, защото за непредвидения в арбитражното споразумение спор на практика липсва арбитражно споразумение. Хипотезата на чл. 47, т. 5, предл. 2 ЗМТА е налице, когато за спора има сключено арбитражно споразумение, но арбитражният съд е излязъл извън предмета на спора като е присъдил нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора.
В конкретния случай уваженият от АС при БТПП иск е за заплащане на цена на доставена от ищеца в арбитражното производство /настоящ ответник/ електрическа енергия, за която цена е издадена фактура № № [ЕГН] от 31.01.2016 г. Посочената фактура не обективира друго, различно правоотношение между страните, а е издадена във връзка със сключения между страните на 20.01.2016 г. договор за покупко-продажба на електроенергия съгласно чл. 3 от договора и чл. 113 ЗДДС. Спорът се отнася до изпълнение на процесния договор, каквато хипотеза е уредена в чл. 8.2 от него.
Неоснователен е и доводът на ищеца, че арбитражното решение съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Възражението за прихващане и насрещният иск, по които се е произнесъл АС на БТПП, представляват защитно средство, предвидено в чл. 9, ал. 4 от Правилника на АС на БТПП. Същите са въведени от ответника в арбитражното производство /настоящ касатор/ в срока по чл. 9, ал. 4 от Правилника, претендираните с тях вземания са от компетентност на АС при БТПП /чл. 8.2 от договора от 08.12.2014 г./ и разглеждането им от АС при БТПП не е извън предмета на спора.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 3, предл. 2 /отм./ ЗМТА /редакция преди изменението със ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 8/24.01.2017г./:
Съобразно чл. 47, т. 3, предл. 2 /отм./ ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ разпоредбата на чл. 47, т. 3 ЗМТА е отменена и към момента на постановяване на арбитражното решение и настоящия момент липсва основание за неговата отмяна поради противоречието му с обществения ред.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявените искове за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 12.12.2019 г. по в. арбитражно дело № 13/2019 г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата, евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА, евентуално чл. 47, ал. 1, т. 3 /отм./ ЗМТА, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер 3 340 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД, [населено място] срещу „Енерджи съплай“ ЕООД, [населено място] искове за прогласяване за нищожно на арбитражно решение от 12.12.2019 г. по в. арбитражно дело № 13/2019 г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА, евентуално по чл. 47, ал. 1, т. 3 /отм./ ЗМТА, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Връбница“, Индустриална зона „О.“, ул. „3020“ № 34, ет. 4 да заплати на „Енерджи съплай“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 340 лв. /три хиляди триста и четиридесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.