Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * тежка телесна повреда * средна телесна повреда * условно осъждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * разумен срок на наказателния процес * цели на наказанието * Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

                                     

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           № 117

 

                          С о ф и я, 11 март 2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 27  ф е в р у а р и  2009  година в състав:

 

                         

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА  

                                                                    ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

 

 

 

при секретар  Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора  Атанас Гебрев

изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова

наказателно дело № 72 / 2009 година

 

 

На основание чл. 420, ал.2 във връзка с чл. 422, ал.1 т.5 и във връзка с чл. 348, ал.1 т.3 НПК е подадено искане от името на осъдения Х. Ц. Д. от с. С. община.

Предмет на искането е присъда № 383 от 07.11.2008 г, постановена от Благоевградския окръжен съд по в н о х д № 438/2008 г, която се оспорва по реда на възобновяването с позоваване на основанието по чл. 348, ал.5 т.2, изр.2 НПК.

Искането се поддържа от осъдения и защитата му в заседанието, проведено пред В К С.

И. А. М. от с. С. община, установен в приключилото наказателно дело като граждански ищец и частен обвинител, изпраща процесуален представител в производството за възобновяване. Становището му е за неоснователност на искането.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че подаденото искане е неоснователно.

Върховният касационен съд извърши проверка по направените от осъдения оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното :

 

С първоинстанционната присъда № 2* от 27.05.2008 г, постановена по н о х д № 1365/2006 г от Благоевградския районен съд подсъдимият Х. Ц. Д. – на 65 г, неосъждан, от с. С., е признат в и н о в е н и осъден за две престъпления, както следва :

По чл. 128,ал.2 НК, затова че на 22.07.98 г в с. С. е причинил на И. А. М. от с.с. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, за което е наложено наказание 3 /три/ години лишаване от свобода.

По чл. 129 НК, затова че по същото време и място е причинил на същия пострадал и средни телесни повреди, изразяващи се в проникващо нараняване в черепната кухина, разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение движението на левите крайници, за което е наложено наказание 2 / две/ години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 НК е определено общо наказание 3 / три/ години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК е отложено за изпитателен срок за 5/пет / години.

С присъдата е уважена частично гражданската претенция на пострадалия за неимуществени вреди от престъплението, като е присъдено обезщетение в размер на 15000 лева, със законните последици от това. Изцяло е отхвърлен предявения гражданския иск за претендирани в размер на 31935 лева имуществени вреди.

Издадената присъда е обжалвана от подсъдимия и от гражданския ищец/ и частен обвинител/.

След проверката окръжният съд е отменил присъдата в частта й, с която подсъдимият е бил осъден по чл. 129 НК и го е оправдал по това обвинение. Съответно е отменил и приложението на чл. 23 НК.

В осъдителната й част по чл. 128, ал.2 НК първоинстанционната присъда е изменена , като наказанието за това престъпление е увеличено на 5 / пет/ години лишаване от свобода.

Увеличено е и присъденото обезщетение за неимуществени вреди от престъплението с 5000 лева, като по този начин гражданската претенция за този вид вреди е удовлетворена в пълния й размер.

В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.

 

Срещу съдебния акт на втората инстанция подсъдимият и защитник на подсъдимия са подали „ касационни жалби”. Съдържанието им разкрива недоволство от утежнената наказателна отговорност за престъплението по чл. 128, ал.2 НК.

Изложеното налага очертаване пределите на настоящата проверка и нейното естество.

За извършените корекции в първоинстанционния съдебен акт въззивния съд се е произнесъл изцяло с нова присъда.

Действително, когато се налага да оправдае осъден подсъдим, въззивният съд следва да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова – арг. от чл. 336, ал.1 т.3 НПК, т.е., съдът е процедирал правилно, що се касае до оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл. 129 НК.

По силата на общата разпоредба на чл. 346, т.2 НПК тази част от въззивния съдебен акт може да бъде оспорена по касационен ред от държавното и / или/ частно обвинение, което в случая не е сторено.

С останалата част от въззивната присъда на практика е потвърдено осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 128, ал.2 НК, като е увеличено наказанието за него, увеличено е присъденото обезщетение за нематериалните вреди и е потвърдено частичното отхвърляне на гражданската претенция. Тази част от постановения съдебен акт по естеството си представлява потвърждаване, респект., изменение на първоинстанционната присъда и затова не подлежи на касационен контрол.

Понеже въззивният съд не е разграничил подлежащите от неподлежащите на редовен инстанционен контрол части, / виж, диспозитива на въззивната присъда/, следва да се приеме, че подадените от подсъдимия и защитата му „касационни жалби „ представляват искане по чл. 420, ал.2 НПК, което е процесуално допустимо, понеже е подадено в законоустановения срок от легитимирано лице.

Разгледано по същество, искането е основателно по изложените в него оплаквания, които са само за явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл. 128, ал.2 НК, а именно :

Осъденият и защитата му оспорват увеличаването на наказанието, предопределило отмяната на чл. 66 НК, като се позовават и на принципа, вложен в чл. 22, ал.1 НПК във връзка с чл. 6,т.1 ЕКПЧ. Те считат, че правото на подсъдимия неговото дело да се разгледа и приключи в разумен срок, не е било съблюдавано, поради което прекомерната продължителност на наказателното производство следва да бъде компенсирана чрез намаляване на присъдата за сметка на времетраенето на делото.

Оплакването е основателно: В К С констатира, че интересите на подсъдимия да получи възможно най-бързо решение по наказателното обвинение срещу него, са засегнати от действия на компетентните органи и в частност в случая - на органите по разследването. Досъдебното производство е образувано на 31.07.1998 г, а обвинителният акт е внесен в Благоевградския районен съд на 12.09.2006 г, т.е., досъдебната фаза е продължила малко повече от осем години, което е в грубо нарушение на чл. 22, ал.2 НПК. Допуснатото прекомерно закъснение в разследването не може да се свърже с некоректно процесуално поведение на обвиняемия. Макар от него да не може да се изисква да сътрудничи активно за ускоряване на производството, довело до осъждането му, по делото липсват данни за протакане на делото по вина на обвиняемия или неговата защита.

Ето защо наложеното наказание следва да бъде намалено на 3 / три / години лишаване от свобода. Това отново поставя въпроса за начина на неговото изтърпяване.

Въззивният съд не се е занимавал с приложението на чл. 66 НК, понеже е увеличил наказанието в размер, който изключва обсъждането на този въпрос.

Върховният касационен съд като взе предвид посоченото, а и че към момента на настоящата проверка вече са изминали почти десет години от извършване на престъплението, че виновният е на 66 години и данните за личността му са преимуществено позитивни, че отношението му към извършеното е самокритично, намира че следва да се приложи условното осъждане.

Вярно е, че извършеното престъпление е тежко, но начинът на осъществяване на престъпния състав и тежестта на резултата не са законна пречка за приложението на чл. 66 НК.

Дали с условното наказание ще се постигне действително поправяне на виновния е конкретен въпрос, който не може да се третира с оглед вида на престъплението, а преди всичко - с оглед целите на наказанието. Понеже съгласно чл. 36 НК приоритетна цел на наказанието е поправянето на дееца, В К С намира, че за превъзпитанието на Д. вече е неоправдано и нецелесъобразно изолирането му в затворнически условия. Предупреждаващо и възпиращо въздействие в бъдещото му поведение може да бъде упражнено и чрез предвидения от закона максимален изпитателен срок .

Изложеното изчерпва оплакванията в искането, които са свързани само с наказателната отговорност, поради което и на основание чл. 425, ал.1 т. 3 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ИЗМЕНЯ в наказателно-осъдителната й част по реда на възобновяването присъда № 383 от 07.11.2008 г, постановена по в н о х д № 438/2008 г от БЛАГОЕВГРАДСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД , като намалява наказанието, наложено на подсъдимия Х. Ц. Д. за извършено престъпление по чл. 128, ал.2 НК на 3/ т р и / години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК о т л а г а за изпитателен срок от 5 / п е т / години, считано от днес.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :