Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 388

гр. София,04.06.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2586 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса / НЗОК / против решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №38/11.03.2019г. по т.д.№127/2018г. на Русенски окръжен съд. С потвърденото решение НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД общо сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г., съответно формирана от: 118 612 лева и 34 468 лева за месец март; 189 160 лева за месец април; 255 567 лева за месец май и 134 818 лева за месец юни, по договор №180737 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законна лихва от завеждане на делото – 27.04.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в общ размер 213 155,29 лева /върху всяка от главниците, съответно: 36 034,36 лева + 10 471,39 лева + 55 836,10 лева + 73 305,87 лева + 37 507,57 лева, от датата на съответния падеж: 01.05.2015г.; 01.05.2015г.; 01.06.2015г.; 01.07.2015г.; 01.08.2015г. до завеждане на делото – 26.04.2018г./, както и 55 013,71 лева разноски по делото.
Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че е налице неправилно тълкуване и приложение на законови и подзаконови норми и на договорни клаузи. Прави оплакване, че въззивният съд не е изпълнил задължението си на втора инстанция по съществото на спора да извърши цялостна преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, както и да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните. Според касатора, съдът не е приложил относимите към спора императивни норми на чл.18 ал.1, чл.21 ал.7, чл.22, чл.23 ал.1 и ал.2 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ – Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС № 57/16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО. Твърди, че при произнасянето не са съобразени посочените от него законови разпоредби, ограничаващи плащанията на НЗОК до определен размер– чл.22 , чл.51 и чл.55д ал.1 предл. първо от ЗЗО във връзка с чл.11 -12 от НРД за МД за 2015г. във връзка с чл.1 ал.2 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. във връзка с чл.2 т.4 пр. първо и чл.3 от Договор № РД –НС-01-2/ 29.12.2014г. за приемане на обеми и цени на медицинска помощ за 2015г. между НЗОК и Българския лекарски съюз, във връзка с чл.2 от ПМС №57/16.03.2015г. на МС, за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО. Касаторът поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите му против първоинстанционното решение, в което е приета нищожност на договорни клаузи, подкрепящи защитната му теза. Също сочи като процесуално нарушение на въззивния съд игнорирането на всички възражения във въззивната жалба срещу основателността на акцесорния иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД. Нарушение на чл.269 пр. трето от ГПК се сочи и във връзка с кредитирането на приетите по делото заключения на медицинската и съдебно-счетоводната експертизи, без съдът да съобрази тяхното противоречие със събраните доказателства.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1/1.1 В конкретните случаи налице ли е императивна материалноправна норма, която следва да се приложи и без да е налице оплакване от жалбоподателя? 1.2 Императивна ли е разпоредбата на чл.51 от ЗЗО? 1.3 Императивни ли са разпоредбите на чл.18 ал.1, чл.21 ал.7, чл.22, чл.23 ал.1 и ал.2 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ - Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС №57/16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от Закона за здравното осигуряване? По тези въпроси касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР №1/2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВК. 2/ В случай, че въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, установи, че релевантен за спора факт не е безспорен и трябва да бъде установен, следва ли да определи, че съответният факт не е безспорно установен за съда, да разпредели тежестта на доказването му и съответно, ако задължената страна не е посочила доказателства за установяването му, да й го обяви? Твърди се противоречие с решение №74 от 25.07.2019г. по гр.д.№ 2999/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о. 3/ 3.1 Длъжен ли е въззивният съд при релевирани в жалбата конкретни оплаквания, свързани с доказателствата по делото, да извърши самостоятелна преценка на същите, както и да обсъди в мотивите доводите и възраженията на страните по отношение на доказателствата? 3.2 Обстоятелството, че назначените съдебни експертизи не са оспорени от страните, освобождава ли въззивния съд от задължението да извърши оценка на заключенията, съобразно чл.202 от ГПК ? 3.3. При конкретно посочени във въззивната жалба противоречия на заключенията на вещите лица с доказателствата по делото, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си посочените противоречия ? Касаторът сочи противоречие с решенията по гр.д. №1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., гр.д. №588/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., т.д. №475/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., както и с разясненията по т.1-3 от ТР №1/2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 4/ 4.1 Необсъждането и непроизнасянето по възраженията, съдържащи се във въззивната жалба, относно решаващия мотив на първостепенния съд за нищожност на договорни клаузи, съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд? 4.2 Необсъждането и непроизнасянето по възраженията, съдържащи се във въззивната жалба относно уважаването от страна на първоинстанционния съд на акцесорните искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД, съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд? Въпросите са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие с т.2 от ТР №1/2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това касаторът се позовава и на очевидна неправилност на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение.
Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №180737/17.02.2015г., с който ищецът се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки, а възложителят - да заплаща извършената болнична медицинска помощ. Въз основа на заключението на СМЕ въззивният съд е приел за установено, че дейностите, за които се претендира плащане, са били извършени в съответствие с критериите за добра клинична практика и изискванията на сключения между страните договор, като са били надлежно документирани от лечебното заведение. Приел е за установено от заключението на ССЕ, че общият размер на незаплатени на ищеца суми по медицински изделия и клинични пътеки възлиза на 732 625 лева. Посочил е, че няма основание заключенията на вещите лица да не бъдат кредитирани. Установил е, че в Приложение №2 към договор №180737 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, липсват стойностите за оказване на БМП за периода от м. март до м. юни 2015г., а те са били уточнявани в процеса на изпълнение на договора с подписване на допълнителни споразумения. Установил е също, че представените от ответника ежеседмични справки съдържат информация за достигнатите от ищеца проценти от месечните стойности за процесния период от време, но по делото липсват данни тази информация да е достигнала до ищеца. Приел е, че при липсата на данни за уведомяване на изпълнителя за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности по договора и няколкократното им коригиране в рамките на месеца с допълнителни споразумения, не е имало как изпълнителят да следи дали надвишава лимита за всеки един от месеците на процесния период от време. Според съда това би било възможно ако за всеки от месеците през този период от време оказваната БМП е ясна и стойностно не се променя от началото до края на всеки от месеците на периода от време.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първата група въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, не съответстват на мотивите на обжалваното въззивно решение, съответно не се явяват обуславящи за изхода на спора. Въззивният съд не е отрекъл императивния характер на посочените от касатора разпоредби, а е приел, че в конкретния случай между страните не са били валидно уговорени месечни стойности на дейностите в болничната медицинска помощ /БМП/, тъй като в Приложение №2 към договор №180737/17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, липсват стойностите за оказване на БМП за периода от м. март до м. юни 2015г., а те са били уточнявани в процеса на изпълнение на договора с подписване на допълнителни споразумения. Следователно решаващият извод за основателността на иска не е обусловен от отказ на съда да приложи правните норми, сочени от касатора като императивни, а от констатацията за липса на яснота относно стойностите на дейностите в БПМ в договора с ищеца, както и от констатацията за неизпълнение на нормативно установено задължение на РЗОК ежемесечно да информира изпълнителя на БМП за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности на медицинската помощ. Тези специфични за спора обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че болничното заведение е било лишено от възможостта да следи за спазването на лимитите за всеки от един от месеците на процесния период. Изводите на съда са обусловени не от извършеното от него тълкуване на посочените от касатора норми или отказ същите да бъдат приложени, а от интерпретация на фактите по делото с оглед приложимата нормативна уредба. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Вторият въпрос в изложението е свързан с оплакването на касатора, че въззивният съд за първи път е установил, че по делото липсват данни ищецът да е получавал информацията от ежеседмичните справки за достигнатите от него месечни стойности на медицинската помощ. По отношение на този въпрос не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитираната от касатора практика касае хипотеза, в която първоинстанционният съд в своя доклад е обявил на страните, че определени обстоятелства не се нуждаят от доказване и съответно ги е освободил от задължението да сочат доказателства за тези факти. В този случай според цитираното от касатора решение №74 от 25.07.2019г. по гр.д.№ 2999/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. съдът може, веднъж приел факт като безспорно установен, да го обяви отново за спорен, но тогава е длъжен изрично и ясно да уведоми страните, като измени доклада по чл.146 ал.1 т.4 от ГПК. Същото може да стори и въззивният съд, ако той за първи път, за разлика от първостепенния, приеме, че релевантен за спора факт не е безспорен и трябва да бъде установен. Даденото резрешение е неприложимо към настоящия правен спор, доколкото в случая първоинстанционният съд не е обявил с доклада си за безпорен между страните факта, че РЗОК ежемесечно е информирала изпълнителя на БМП за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности на медицинската помощ.
Въпрос 3.1 от изложението е поставен с оглед твърденията на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията и доводите във въззивната жалба относно липсата на задължителен отчетен документ по чл.28 ал.1 т.1 от договора между страните и чл.18 ал.1 т.1 от Приложение №2Б към чл.2 от ПМС №57/16.03.2015г. – екземпляр от направление за хоспитализация за всеки от претендираните от ищеца случаи на оказана болнична медицинска помощ. Въпросът е относим към предмета на спора, доколкото действително във въззивната жалба е направено такова оплакване, по което липсва изрично произнасяне в мотивите на въззивното решение. Твърдението на касатора, че не е получил екземпляр от направление за хоспитализация за всеки от претендираните от ищеца случая на оказана болнична медицинска помощ, обаче не е следвало да бъде обсъждано по същество, доколкото не е въведено своевременно с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство. Поради това оплакването на касатора не е обсъждано в решението на първоинстанционния съд и съответно не би могло да бъде обсъждано за първи път от въззивната инстанция, нито въззивният съд е могъл да излага съображения относно факта на предаване на екземплярите от направленията за хоспитализация от ищеца на РЗОК – Русе. Пропускът на въззивния съд да отрази изрично в мотивите си, че не обсъжда възражението, тъй като то е преклудирано, не е обуславящ за изхода на спора. С оглед въведената в чл.266 ал.1 от ГПК изрична забрана въззивният съд не може да вземе предвид фактически твърдения и основаващите се на тях правоизключващи и правопогасяващи възражения, ако същите не са въведени своевременно пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното липсата на произнасяне по несвоевременно въведеното от касатора възражение, не съставлява отклонение от цитираната практика на ВКС, защото същата визира своевременно въведените от страните факти и възражения, както и събраните във връзка с тях доказателства.
Въпроси 3.2 и 3.3 от изложението са свързани с доводите на касатора в подадената от него въззивна жалба относно заключенията на съдебномедицинската и съдебно-счетоводната експертизи, по които въззивният съд е отказал да се произнесе, позовавайки се на това, че страните не са оспорили заключенията на вещите лица при приемането им. Касаторът твърди, че противоречието между заключенията и доказателствата по делото задължава съда, на основание чл.202 от ГПК, дори служебно и без възражение на страната да го съобрази при произнасянето си, още повече, когато страната изрично се е позовала на това противоречие. По отношение на приетата съдебно – медицинска експертиза не се сочи противоречие с представени доказателствата по делото, а се въвежда довод, че заключението не може да замести задължителен първичен документ за отчитане и заплащане на дейността, съгласно чл.28 ал.1 т.1 от договора - направленията за хоспитализация /бланка МЗ - НЗОК №7/. Поставените въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Същите биха били релевантни ако въззивният съд бе констатирал противоречие между приетите по делото експертизи и останалите събрани доказателства. След като съдът не е установил такова противоречие, обстоятелството, че е кредитирал неоспорените от страните заключения на вещите лица не обоснована отклонение цитираната от касатора практика на ВКС. Нещо повече, въззивният съд изрично е посочил, че съпоставя заключенията с всички останали доказателства по делото. Преценката на въззивния съд дали е налице необоснованост на заключениятата на назначените в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна и съдебно – медицинска експертизи не подлежи на контрол в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът по т.4.1 макар и свързан с предмета на спора, също не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй отговорът му не би обосновал сам по себе си различен правен резултат. Въззивният съд не е коментирал мотивираната от първоинстанционния съд нищожност на договорни клаузи, тъй като е приел, че с оглед липсата на предвидени стойности за оказване на БМП за месеците от м. март до м. юни 2015г., и тяхното допълнително уточняване в процеса на изпълнение на договора с многократно подписване на допълнителни споразумения, болничното заведение е било лишено от възможността да следи за спазването на лимитите за всеки от един от месеците на процесния период. Следователно дори и да бе обсъдил доводите на въззивника – ответник против възприетата в първоинстанционното решение нищожност и да бе намерил същите за основателни, това не би променило съображенията му за основателност на предявените искове. При липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение в частта по предявения главен иск.
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Що се касае до законосъобразността на съдопроизводствените действия на въззивния съд и обосноваността на изводите му, то те не могат да бъдат проверявани в стадия по селекция на касационните жалби.
Налице са сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението в частта по предявения акцесорен иск. Въпросът по т.4.2 в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно задължението на съда да обсъди всички възражения във въззивната жалба е обуславящ за изхода на спора по претенцията за мораторна лихва, тъй като в мотивите съдът не е обсъдил въведените във въззивната жалба доводи относно липсата на установен срок за заплащане на надлимитна дейност. По въпроса е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
По тези съображения, касационното обжалване на решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №38/11.03.2019г. по т.д.№127/2018г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД, [населено място], лихва за забава в общ размер на 213 155,29 лева следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС. Поставеният от касатора въпрос съставът на ВКС уточнява по следния начин: Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд в останалата обжалвана част.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4263,10 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №38/11.03.2019г. по т.д.№127/2018г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Медика Русе“ ООД лихва в общ размер 213 155,29 лева, за забава на сумата 732 625 лева, представляваща стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки, и за медицински изделия, за месеците март, април, май и юни 2015г., от датата на съответния падеж: 01.05.2015г.; 01.05.2015г.; 01.06.2015г.; 01.07.2015г.; 01.08.2015г. до завеждане на делото – 26.04.2018г., както и 55 013,71 лева разноски по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216/12.08.2019г. по т.д.№173/2019г. на Великотърновски апелативен съд, в останалата част.
УКАЗВА на касатора Национална здравноосигурителна каса в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 4263,10 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.