Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129

гр. София , 04.07. 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Райна Стоименова
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. д. № 4772 от 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ’’Български имоти корпорация” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], ет.4, ЕИК[ЕИК], представлявано от едноличния собственик Д. Б. Д., подадена чрез пълномощника адв. Николай Х. Ц., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, срещу въззивно решение № 2096 от 15.08.2019г. по в.т.д.№ 6202/2017г. на Софийския апелативен съд- ТО, 3 - ти с-в, с което е обезсилено решение № 1429/17.07.2017г., постановено по т. д. № 5597/2015г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която СНЦ“ Съюз на българските журналисти“ е осъдено да заплати на „Български имоти корпорация” ЕООД на основание чл.59 ЗЗД сумата 619 415, 98лв. – вземане за неоснователно обогатяване за извършени от „Български имоти корпорация” ЕООД за периода януари 2008г. – май 2010г. подобрения в собствения на СНЦ“СБЖ“ недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к. Златни пясъци, прекратено е производството в тази част и „Български имоти корпорация” ЕООД е осъдено да заплати на СНЦ“ Съюз на българските журналисти“ сумата 65055,,87лв. - разноските за двете инстанции.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и за необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенцията. В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се представлява. Подал е писмена защита чрез адв. Ц., с която заявява, че поддържа жалбата си.
Ответната страна СНЦ“ Съюз на българските журналисти“ в представен писмен отговор чрез адв. Г.Г. от САК взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание чрез адв. Г.Г. и адв. Г. от САК поддържа отговора си по жалбата, като представя и писмени защити.
С определение №219/22.03.2022г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 т.1 ГПК за проверка съответствието на правните разрешения на въззивния съд по въпроса „При възражение за прихващане (ВП), при което вземането на ответника надхвърля иска на ищеца, формира ли се сила на пресъдено нещо върху разликата в повече?“, с тези, дадени с ТР№ 2/2020 от 18.03.2022год. по тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки на ТР№ 2/2020 от 18.03.2022год. по тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС:“ 1. При уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. 2. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането. 3. При уважено възражение за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането.“
В случая, правното разрешение на релевантния правен въпрос, дадено от въззивния съд в обжалваното решение, е в противоречие с тези задължителни постановки на тълкувателното решение. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по иска, въззивният съд е приел, че влязлото в сила съдебно решение формира сила на присъдено нещо по спорното право, предмет на иска, и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане, като когато насрещното вземане на ответника е по-голямо по размер от вземането, предявено от ищеца, то се смята за съдебно признато или отхвърлено не до размера на ищцовото вземане, а до пълния си размер, поради което и нов процес за разликата е недопустим.
Както е разяснено в цитираното тълкувателно решение, „силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие. Обхваща основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса. Същата възможност трябва да се признае и за ответника, когато съдът е уважил възражение за прихващане с вземане в по-голям размер от размера на вземането по иска. Така както на ищеца е позволено да измени размера на иска, на ответника е позволено да измени размера на вземането, с което прихваща. Всеки кредитор след способ, погасил вземането му само частично, разполага с възможност да инициира съдебен процес и да се снабди с изпълнително основание за непогасения остатък. Това право не следва да се отрича и за кредитора, чието вземане е останало частично непогасено след съдебно решение, с което е уважено възражението му за прихващане.
Това налага въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Преди да пристъпи към разглеждане на спора въззивният съд следва да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да конкретизира непогасения остатък - частта от своето право, останала извън предходните два съдебни процеса, по вид, обем и стойност на извършените подобрения, за да се извърши преценка на обективните предели на силата на присъдено нещо, формирана с двата влезли в сила съдебни акта. Предвид твърдението на ищеца в настоящото производство, че вземането, предмет на предявения иск по чл.59 ЗЗД, е въведено чрез възражение за прихващане и в предмета на т.д.№501/2012г. на СГС, основаващо се на същите факти и обстоятелства, и при констатираната разлика в заявените размери, се налага извършването на конкретизация на претенцията от страна на ищеца, каквато не може да бъде извършена в рамките на касационното производство.
На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, направени в настоящото производство.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 2096 от 15.08.2019г. по в.т.д.№ 6202/2017г. на Софийския апелативен съд- ТО, 3 - ти с-в.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: