Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * договор за делба * приращения * съсобственост * недопустимост на иск

655-97

Р  Е  Ш Е  Н  И  Е

                                                                                         N 292

гр. София ,08.07.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март  през две хиляди и десета   година в състав

                                              

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА          

 ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова  

гр. дело N 931 / 2009 г. по описа на Първо  гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Л. Ц. Г. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-а състав на въззивно отделение от 17.03.2009г. по гр.д. № 1339/2008г.

Ответникът Н. А. К. изразява становище, че не са налице основанията по чл.281 ГПК.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 43 състав от 08.02.2008г. по гр.д. № 11762/2007г. , с което е отхвърлен иска на Л. Ц. Г. против Н. А. К. с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ищцата е собственик на двуетажва масивна жилищна сграда, построена в дворно място в с. К., , ул.”С” №2 , получена по договор за доброволна делба от 28.12.2000г. Въззивният съд е приел, че ищцата не е установила правото на собственост на твърдяното основание – приращение като е изложил съображения, че разпоредбата на чл.92 ЗС не се прилага при придобиване на собственост въз основа на доброволна делба.

Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса прилага ли се правилото на чл.92 ЗС по отношение на сгради, които не са били поделени , но попадащи в място, поставено в дял на един от съделителите.

При извършената служебна проверка на основанията по чл.281 ал.1 т.1 и 2 ГПК Върховният касационен съд констатира, че за 1/2 ид.ч. от имота производството е недопустимо. По делото не е имало спор между страните, че имотът, предмет на установителния иск е придобит по време на брака на възмездно основание и е включен в обхвата на съпружеската имуществена общност, която е преобразувана в обикновена съсобственост след прекратяването на брака. Следователно за ½ ид.ч. от жилищната сграда ищцата се легитимира като собственик на различно от посоченото в исковата молба основание , тъй като при делбата предмет на изкупуване са чуждите идеални части. В процеса ответникът не е оспорил правата на ищцата за тази част, напротив неговото становище е последователно пред всички инстанции, че жилищната сграда не е поделена и е останала в режим на съсобственост , липсват и твърдения на ищцата за оспорване на правото й на собственост на това основание и преди предявяване на иска. Ето защо установителния иск е недопустим в тази част поради липса на правен интерес, което обуславя недопустимост и на постановените решения, с които е разгледан по същество. На основание чл.293 ал.4 ГПК те следва да се обезсилят за ½ ид.ч., а производството по делото да се прекрати. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че решението, с което е отхвърлен този иск е и неправилно, тъй като не могат да бъдат отречени придобитите от ищцата права по договора за продажба.

В останалата част решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. По правилото на чл.92 ЗС собственикът на земята е и собственик на постройките , освен ако не е установено друго и в съдебната практика се приема, че щом като постройките в имота не са изрично изключени при прехвърляне на дворното място, се счита, че те са също са прехвърлени. Доброволната делба е договор, с който съсобствеността се прекратява чрез изкупуване чуждите идеални части. Когато е налице неяснота по отношение на обектите, предмет на делбата по общото правило на чл.20 ЗЗД волята на страните следва да се разкрие чрез тълкуване. В разглеждания случай изрично в договора е записано, че Л. К. получава в дял и става изключителен собственик на дворно място УПИ * кв.42 по плана на с. К., заедно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда. Описанието на сградата обаче се отнася за обект, включващ цех за печене и пакетиране на кафе, складове, офиси и др. и то не оставя съмнение, че предмет на делбата е била промишлената, а не жилищната сграда. При това съдържание на договора изводът на въззивния съд, че делбата не включва жилищната сграда отговаря на действителната воля на страните. При доброволната делба се извършва не само изкупуване,но и осребряване на правата на съсобствениците, които не получават имот , затова разширително тълкуване на договора с включване и на обекти извън изрично посочените без да са налице други обкръжаващи факти, които категорично да налагат този извод е недопустимо. Чл.92 ЗС съдържа правилото за придобиване на собственост по приращение , докато способът при делбата е друг - изкупуване , затова разпоредбата не намира пряко приложение, а следва да бъде съобразена при тълкуването на договора при неясно изразена воля, в случая обаче страните изрично са посочили кои обекти делят, следователно по правилото на чл.75 ал.1 ЗН жилищната сграда следва да се подели допълнително. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение за ½ ид.ч. от имота за която се твърди в исковата молба, че е придобита чрез делба.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-а състав на въззивно отделение от 17.03.2009г. по гр.д. № 1339/2008г. и оставеното в сила решение на Софийския районен съд, 43 състав от 08.02.2008г. по гр.д. № 11762/2007г. в частта, в която е отхвърлен иска на Л. Ц. Г. против Н. А. К. за установяване собствеността на ½ ид.ч. от имота, придобита на основание чл.19 СК/отм./ по договор за продажба, сключен с нот.акт № 59/1995г. и прекратява производството по делото в тази част като недопустимо.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-а състав на въззивно отделение от 17.03.2009г. по гр.д. № 1339/2008г. в частта, в която е отхвърлен иска за установяване собствеността на ½ ид.ч. от имота, придобита на основание договор за доброволна делба от 28.12.2000г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

 

 

Членове: