Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 304

София, 14.07. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело 842/2022 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Имот БГ Груп“ ЕООД „чрез адв. К.Г.- Т. срещу определение №608 от 22.07.2021г по ч.гр.д № 2723/2021 на Върховен касационен съд 3-то г.о. с което е оставена без разглеждане частна касационна жалбана настоящия касатор срещу определение №409 от 27.05.2021 г. по ч. гр. д. № 610/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С потвърденото първоинстанционното определение от 17.02.2021 г. по гр. д. № 3092/2020 г. на Бургаския районен съд е прекратено производството по исковете на настоящия жалбоподател с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и при условията на евнтуалност – по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2016 г. с уговорено арендно плащане за една стопанска година в размер на 800 лв. Тези са били и твърденията на ищеца за размера на едногодишното арендно плащане , но в исковата молба е посочена цена от 8 000 лв., определена предвид 69, ал.1, т.4 ГПК ,върху тази сума е внесена и държавна такса ,без въпросът за цената да повдиган по възражение на ответника , или служебно от съда съгласно чл. 70 ал.1 ГПК , не е прилаган и чл. 70 , ал.3 ГПК
За да остави без разглеждане касационната жалба съставът на ВКС е изтъкнал ,че съдът сам определя цената на иска, прилагайки законов и норми.В случая приложимата норма за определяне на цената е чл.69, ал.1, т.5 ГПК.В общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена.Съгласно т.т. 2 и 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/20.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г., договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието, а и сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем,ако са налице предпоставките за конверсията, т.е. недействителният аренден договор да съдържа съществените елементи на договора за наем. По тази причина и цената на иска при спор за нищожност на договор за аренда се определя по правилата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК. В този смисъл съставът е споделил практика на ВКС,установена в определение №22 от 16.01.2020 г. по ч. гр. дело №95/2020 г. на ВКС IV г.о. и цитираните там съдебни актове. Според изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по за граждански дела Производството е образувано по гражданско-правен спор и по искове, чиято цена е 800 лв. и поради това въззивното определение не е подлежало на касационно обжалване .

Касаторът обжалва преграждащото определение като незаконосъобразно. Счита, че след като е посочил цената на иска от 8000 лева и до приключване на първото съдебно заседание не е повдиган и решаван въпрос за друга цена ,в нарушение на чл.70 , ал.1 ГПК съставът на ВКС повдига преклудиран спор ,като изменя цената па предявен иск. Цената на иска е винаги една , определена при завеждане на делото, от нея е следвало да изхожда съдът и в обжалваното определение ,постановено в нарушение на постановките в ТР №3 /2014г по т.д № 3/2014г ОСГТК Като установена съдебна практика по сходен случай се сочи опр. № 241/2020г по ч гр.д № 1297/2020г Трето г.о на ВКС .
Съдът, след като прецени направените оплаквания и обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима.
Частната жалба е по същество неоснователна . Съображенията на състава на ВКС 3-то г.о по ч.гр.д № 2723/2021г за недопустимост на постъпилата касационна частна жалба се споделят от настоящия състав на ВКС, тъй като се основават обстоятелствата, с които законът свързва цената на иска и нейното определяне. При положение ,че цената в случая се определя съгласно чл.69, ал.1, т.5 ГПК ,при съдържанието на заведената искова молба тя се изразява в посоченото,че е договорено арендното плащане от общо 800 лв за една стопанска година - за всички 92,745 дка земеделски земи. Това е указаната и посочена по смисъла на чл. 70 , ал.1 цена на иска и тя е съответна на безспорните факти,както са установени до приключването на първото съдебно заседание по делото .Други ще бъдат констатациите , съответно и разрешението на въпроса за цената на иск като предявения , ако ищецът твърдеше да е уговорена арендна( респ. наемна ) цена за една година от 8000 лева(сума,която е посочил за цена в титулната част на исковата молба поради позоваване на неприложима норма ), от своя страна ответниците не въведат твърдение за друга величина и съдът служебно не изтъкне такава за определяне цената на иска съгласно чл. 69,ал.1 т.5 ГПК - сам или с помощта на вещо лице.Цената на иска е тази, която е определена при завеждане на делото.След първото по делото заседание цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска.Въпросът за цената на иска може да се повдигне най-късно в първото по делото заседание, след което тя се стабилизира и не може да се изменя до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в ТР № 3 от 27.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГТК, определения № 241 от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1297/2020 г. на III ГО, № 74 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 3745/2019 г. на IV ГО, № 184 от 24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1744/2019 г. на II ГО, № 14 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 27/2019 г. на IV ГО, №112/2021г по ч.гр.д.№1009 / 2021 на III ГО и др. Възприетото в обжалваното определение не е в противоречие с чл. 70, ал. 1 ГПК и установената практика на ВКС по прилагането му .Различен е случая , разгледан в определение№ 241/2020г по ч гр.д № 1297/2020г Трето г.о на ВКС.Съобразявана е цена на иск за нищожност на договор за аренда, установена до приключване на първото заседание (чл. 70 , ал.1 ГПК) съгласно чл.69 ал.1 т.5 ГПК , на база арендното плащане за една година, което е било договорено в натура ,затова е взето предвид заключение на вещо лице. Цената е била в размер на от 5 011.65 лв съдът е определил същата предвид плащането за една година - с изрично разпореждане и по обвързващ за всички инстанции начин.
Нормата на чл.70, ал.1 ГПК има предвид посочване, оспорване и изясняване до първото по делото заседание на онези факти , които са от значение за цената на разглеждания по делото иск,когато е оценяем.За различните искове, тези факти са различни.Посочването им е задължение , обусловено от съответния иск , а не от избор на ищеца към коя уредена в закона хипотеза да отнесе оценяването на иска си .За изпълнението му съдът следи и служебно .Внасянето на по-висок размер държавна такса от ищеца при неприложима за оценката на иска хипотеза,не обуславя обвързване с тази цена , а единствено вземане на вносителя към бюджета до размера на недължимо внесената държавна такса.Императивно е отграничението в чл.69 ГПК, което свързва цената на иска с характера и вида искова защита.За различните случаи, цената е предвид : търсената сума ;данъчната оценка,пазарната оценка ; стойността на договора ; наемът за една година ; сбор от платежи за опрелено време. Ищецът не може да избира приложимата хипотеза на чл. 69, ал.1 т.1-7 ГПК по отношение на своя иск.Факти посочени от ищеца като цена на иска, без да са относими към нея ,съдът не взема в предвид нито до приключване на първото заседание , нито след него. Така е подходил и съставът на Трето г.о на ВКС при постановяване на обжалваното определение,което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно .

С определение №179 от 12.05.2022г към настоящето дело е присъдинено за разглеждане ч. гр.д № 843/2002г по описа на ВКС , Трето г.о , образувано по частна жалба на на „ИМОТ БГ ГРУП“ ЕООД и С. Т. Г. срещу определение № 60342 от 29.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2723/2021 г. Трето отд. на ВКС,., с което е оставена без уважение молба на частните жалбоподатели за изменение на основание чл. 248 ГПК на определение № 608 от 22.07.2021 г. по делото в частта за разноските поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съставът се е произнесъл по реда чл. 248 ГПК и по същество е приел ,че няма основание да намалява като прекомерно адвокатско възнаграждение от 500 лв за всеки от ответниците по частната касационна жалба, защитавали се самостоятелно и установили тези разноски като заплатени Всеки от ответниците ги е заплатил самостоятелно , на ангажиран със защитата адвокат. .Минималното възнаграждение съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за защита като преценяваната,е в размер 200 лв.Преценена е действителната фактическа и правна сложност на делото и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси относно допустимостта на касационно обжалване при конкретния случай ,като е изтъкнато ,че няма несъответствие между, размера на възнаграждението и проведената защита .
В жалбата се изтъква ,че не е отчетен факта на присъдено възнаграждение от по 500 лв на всеки от ответниците,което обстоятелство е следвало да доведе съда до обратен извод по отношение на изтъкнатата прекомерност и неправилно съдът е съпоставял възнаграждението , което жалбоподателите са заплатили за адвокатска защита ,със заплатеното от насрещната страна .
Обжалваното определение е законосъобразно и не е налице основание изводите на съда, който го е постановил , да бъдат ревизирани като неправилни. Неоснователно се настоява ,че минимумът по наредбата е определящ спрямо сборното задължение на страната ,задължена за разноски . В обжалваното определение съответно е преценяван размера на платеното адвокатско възнаграждение при всеки от двамата ответници по жалбата , тъй като всеки от тях самостоятелно е ангажирал защита срещу постъпилата частна касационна жалба,осъществена от различни адвокати при депозирането на отговор,за което свидетелстват своевременно представените и взети предвид от съда договори за правна помощ и процесуално представителство

Воден от горното ,Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение №608 от 22.07.2021г по ч.гр.д № 2723/2021 на Върховен касационен съд ,Трето отд. на ВКС

Потвърждава определение № 60342 от 29.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2723/2021 г. Трето отд. на ВКС

Определението не подлежи на обжалване

Председател :

Членове 1.

2.