Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                           №  965                                               гр.София, 21.01.2010 г.                                                                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година в състав:        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                        ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2483 по описа за 2008 г. на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. срещу решение № 148 от 31.03.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 68 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 688 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 409 от 2007 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявен от Г. К. срещу ОбСЗГ- гр. С. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за признаване правото на наследниците на И. Т. К. на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 28 дка, находяща се в землището на с. М., община С., включена в ревир „М”, стопанисван от ГПК „С”, учредена през 1937 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че стопанската карта на ревир „М”, документът за учредяване на ГПК „С”-с. Момчиловци и списъка на членовете на тази ГПК не доказват правото на собственост на наследодателя на ищеца върху процесната земя, въпреки че тези доказателства са посочени като такива в чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ. По делото липсвали доказателства член-кооператорите на тази кооперация да не са изплатили петинките за г. , включени в предмета на ГПК, съгласно Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г. Поради това съдът следвало да приеме, че г. са били изплатени на държавата от членовете-кооператори на ГПК „С” в 5-годишния срок, посочен в Закона за изменение и допълнение на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., изменението и допълнението на същия закон от 05.02.1923 г. и разширението му за П. , публ.в ДВ бр.47 от 1927 г. Ако г. в този ревир били само държавни, то нямало възможност по закон да бъде създаден и одобрен от държавата ревир „М” и процесните гори да бъдат включени в кооперация „С”. Обстоятелството, че не са представени крепостни актове и не е налице деклариране на г. в емлячните регистри от 1935 г. и 1949 г., не изключвало възможността за възстановяване на собствеността върху процесните гори въз основа на други посочени в чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ доказателства. Ответниците по касационната жалба О. с. земеделие- гр. С., Д. горско стопанство- С. , Д. горско стопанство- к.к. Пампорово и Р. дирекция по гори- гр. С. не вземат становище по жалбата.   Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 410 от 09.10.2008 г. на ВКС, Второ г.о. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за признаване правото на наследниците на И. Т. К. на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 28 дка, находяща се в землището на с. М., община С., включена в ревир „М”, стопанисван от ГПК „С”, учредена през 1937 г. е неоснователен, тъй като по делото липсвали доказателства за правото на собственост на И. К. върху горепосочената гора. По делото са били представени протокол за учредяване на ГПК „С”- с. М. от 29.07.1937 г., списък на членовете на тази кооперация, провизорен стопански план от 1930 г., от които се установява, че наследодателят на ищеца И. К. е бил член на ГПК „С”. Въззивният съд е игнорирал и въобще не е обсъдил тези доказателства, тъй като е приел, че след като се касае за гори под режима на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г., който изисквал продажбата на г. да става с нотариален /крепостен/ акт, доказването на правото на собственост на наследодателя на ищците върху процесната гора можело да бъде направено само с нотариален /крепостен/ акт. Тъй като такъв нотариален акт /крепостен/ акт не бил представен, искът е отхвърлен като неоснователен. Касационното обжалване на това решение е допуснато от ВКС на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречиво решаван от съдилищата въпрос относно това кои доказателства за собственост са допустими в производствата по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ и по-конкретно: дали в производствата по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за установяване правото на възстановяване на собствеността върху гори, за които се е прилагал Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г., са допустими други доказателства за собственост, освен нотариални /крепостни/ актове. По този съществен за делото процесуалноправен въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ, в производствата пред поземлените комисии /сега ОбС „З”/, а и в аналогичните съдебни производства по чл.13, ал.2 от този закон, правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Обстоятелството, че г. , които се претендират, са били държавни гори, които са можели да бъдат продадени на частни лица по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г. и разширението му за П. от 1931 г., не изключва възможността в производството по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ правото на собственост върху тези гори да се доказва и с други писмени доказателства, различни от нотариални и крепостни актове. Действително, пар.7 от Закона за изменение и допълнение на този закон, публ.в ДВ бр.18 от 1931 г. предвижда нотариална форма за действителност на сделките за продажба на държавните гори в С. околия и П. Към този момент обаче такава нотариална форма за действителност на сделките с недвижими имоти /независимо дали се касае за гори или за други недвижими имоти/ е предвиждал и чл.219 от Закона за задълженията и договорите от 1892 г. /отм./, след изменението му през 1910 г. Поради това няма основание да се приеме, че разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ /която допуска доказването на правото на собственост върху г. и с други доказателства, освен с нотариални и крепостни актове/ касае само г. , за придобиването на които действащите закони не са изисквали нотариална форма за действителност, защото това тълкуване на чл.13, ал.3 би обезсмислило изцяло тази разпоредба. С оглед горепосоченото разрешение на съществения за настоящото дело процесуалноправен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че правото на собственост върху процесните гори може да се доказва само с нотариален или крепостен акт, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Смолянския окръжен съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства: затова дали горовладелска производителна кооперация „С”-с. Момчиловци е била учредена по предвидения в Закона за кооперативните сдружавания от 1907 г. ред /чрез вписването й в търговския регистър и публикуване на това вписване в ДВ/, затова като каква е била учредена и създадена тази кооперация /като горовладелска, тоест учредена от собственици на гори или като трудово-производителна, тоест учредена от владелци и ползуватели на гори/, затова прегрупирана ли е тази кооперация по реда и в срока, предвидени в чл.27 от ПР на Закона за задружно стопанисване на частните гори, публ.в ДВ бр.25 от 1942 г. и затова дали наследодателят на ищците И е бил член-кооператор на тази кооперация „С” или на прегрупираната кооперация към датата на заличаването на тази кооперация от регистрите и ако е бил- колко идеални имуществени дяла от ревира на кооперацията е притежавал към момента на заличаването на кооперацията. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 148 от 31.03.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 68 от 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.