Р Е Ш Е Н И Е № 60231 гр. София, 02 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 851 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано по жалба на подсъдимия К. Ж., чрез защитника му адв. А. А., против въззивно решение № 46/30.07.2021 г., постановено по внохд № 12/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НК. Посочено е, че нарушението на материалния закон е функция на неправилната доказателствена оценка, изразяваща се в неизясняване на понятията археологически обект и културно-историческо наследство, каквито характеристики иззетите от подсъдимия 6 бр. обекти не притежават. Според защитника част от гласните доказателства по делото са събрани в противоречие с разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че липсват факти, доказващи противозаконното държане на инкриминираните вещи за повече от 7 дни. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивното решение, да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение при условията на чл.24, ал.1, т.1 от НК или делото се върне за ново разглеждане. Подсъдимият К. Ж. и защитникът адв.А., редовно призовани се явяват в съдебно заседание и пледират да се уважи жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 236/14.09.2020 г., постановена от Окръжен съд - Бургас по нохд № 455/2020 г. подсъдимият К. И. Ж. е признат за виновен в това, че на 08.02.2019 г. в [населено място] е държал повече от три археологически обекта, по смисъла на чл.146, ал.1 и ал.3 от Закона за културно историческото наследство /ЗКН/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – чл.96, ал.2 и ал.3 и чл.97, ал.3 от ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, 6 бр. ранно османско акче на обща стойност 90 лв., поради което и на основание чл.278, ал.6 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК определеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл.278, ал.7 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК, са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника е образувано внохд № 12/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първонистанционната присъда. Касационната жалба е напълно идентична със съдържанието на въззивната, като направените от защита възражения са получили законосъобразен отговор в постановения съдебен акт на апелативния съд, който се споделя изцяло и от настоящия състав. Въпреки че се е солидаризирал с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният състав всеобхватно е обсъдил доказателствения материал, посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Законосъобразно и в съответствие с трайно установената съдебна практика относно допустимостта на свидетелски показания предходните инстанции са приели, че по отношение показанията на двамата полицейски служители И. В. и А. А. не е налице забраната по чл.118, ал.1 или ал.2 от НПК, препятстваща възможността те да бъдат свидетели по делото. Нито един от тях не е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество, освен като свидетел, не е извършвал действия по разследването, следователно липсва процесуална забрана те да предоставят информация за фактите и обстоятелствата, които лично са възприели, въпреки че като оперативни работници са установили Ж. и са приели от него чрез протокол за доброволно предаване 18 бр. монети, 6 бр., от които впоследствие са възприети като автентични паметници на османското монетосечене – предмет на престъплението. Цитираните в жалбата решения на ВКС, като пример за постановени в обратния смисъл, нямат нищо общо с настоящия казус и касаят забраната на чл.118 от НПК за разпит в качеството на свидетел на специалист - технически помощник, участвал в изземването на дактилоскопни следи на местопрестъплението. По делото не е спорно, че процесните монети са държани от подсъдимия на инкриминираната дата, без те да са идентифицирани и регистрирани. Основното възражение в жалбата е поставено върху твърдението за отсъствие на обективния признак на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, а именно – квалификацията на монетите като „археологически обекти“ и задължителността на тяхната идентификация и регистрация, които били свързани с предвидения в ал.1 на чл.278 от НК, но неизтекъл 7-дневен срок за несъобщаването на властта за откритата „културна ценност“. На първо място следва да се посочи, че в конкретния казус по отношение на подсъдимия е повдигнато обвинение единствено за държане на повече от три археологически обекта и предходните инстанции законосъобразно са се произнесли в тези рамки. Легалната дефиниция на „археологически обект“, използвана в бланкета на чл.278, ал.6 от НК, се съдържа в разпоредбата чл.146, ал.1 от ЗКН, докато понятието „културна ценност“ е регламентирано в чл.7, ал.1 от същия закон. Анализът на посочените правни норми налага извода, че „културна ценност“ е по-широкото понятие от „археологически обект“, като разпоредбата на чл.146, ал.3 от ЗКН въвежда необоримата презумция, че археологическите обекти са една от категориите културни ценности, при това с най-висока степен на значимост, за които законът налага най-интензивни мерки за защита и като такива те следва да се идентифицират и регистрират независимо от начина, по който са открити. Изложените от въззивния състав съображения /стр.9-13/ за преценката, че инкриминираните 6 бр. османски акчета са движими археологически обекти се споделят изцяло от настоящия състав и не следва да се преповтарят. В основата на този правен извод е заключението на приетата нумизматично – археологическа експертиза и разясненията на вещото лице М. в съдебно заседание, съобразно които инкриминираните вещи като следи от човешката дейност са автентични ранно-османски акчета от 15-17 век, които са били в монетна циркулация в преломен момент за целия Балкански полуостров. По изложените съображения възраженията на защитата за несъставомерност на деянието са неоснователни, тъй като са налице всички елементи от състава на вмененото във вина на Ж. престъпление. Неоснователно се явява и напълно бланкетно ангажираното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. Индивидуализираната при условията на чл. 54 от НК комплексна санкция от шест месеца лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66 от НК и глоба от 3 000, е съответна на тежестта на деянието и на личната опасност на дееца и е съобразена с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага желаната от защитата корекция за намаляването й. По изложените съображения въззивният съдебен акт следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 46/30.07.2021 г., постановено по внохд № 12/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: