1 Р Е Ш Е Н И Е № 174 Гр. С., 01.06.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 3 май през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1250/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на МБАЛ „Доктор Бр. Ш.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по гр.д. №75/10 г., на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Прието е, че по материалноправния въпрос: включва ли се в брутното тр. възнаграждение, което е основа за изчисляване на обезщетението по чл.224, ал.1, вр. с чл.177, ал.1 от КТ, сумата, която лекарят получава над основната работна заплата от разпределени му плащания по клинични пътеки, дължими за предходни месеци, но начислени и платени му в последния отработен месец, въззивното решение противоречи на Р №493/10 г. по гр.д. №538/10 г. на ВКС, четвърто гр. отд., постановено по чл.290 от ГПК. В жалбата се правят оплаквания за частична недопустимост и за неправилност на въззивното решение и се искат обезсилването и отмяната му. Ответникът по жалба Г. С. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното решение е уважен в размер на 5575,75 лв. искът на Г. С. срещу касатора по чл.224, ал.1 от КТ. Сумата е обезщетение за 93 дни неползван платен годишен отпуск за периода 2006-2008 г., и е присъдена ведно с мораторната и законна лихва. Прието е, че обезщетението се дължи при прекратяване на тр. правоотношение между страните на 1.09.08 г. Във възнаграждението по чл.177 от КТ към тази дата, на базата на което се изчислява обезщетението – чл.224, ал.2 от КТ, се включват и сумите за работа по клинични пътеки, които ищецът, като лекар в ответната болница е получил през последния отработен месец – август на 2008 г., като дължими за работа по клинични пътеки през м.юни на същата година. Прието е, че това допълнително възнаграждение е с постоянен характер и се включва в брутното тр. възнаграждение на осн. чл.17, ал.1,т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/. Д. за недопустимост на решението за сумата над 4 738 лв. до присъдената по иска с пр. осн. чл.224, ал.1 от КТ е неоснователен . Искът за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е за 6 000 лв. и е предявен в обективно съединение с иск за мораторна лихва от 742 лв., както са приели районният и окръжният съд. Или въззивният съд не се е произнесъл над поисканото и решението му в посочената от касатора част е допустимо. Изводите на въззивния съд по съществото на спора са отчасти незаконосъобразни: В решение №493/10 г. на ВКС, четвърто г.о. е прието – както и в обжалваното въззивно, че сумите за работа по клинични пътеки се включват в брутното тр. възнаграждение на осн. чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ, като възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното. Така са регламентирани от работодателя / чл.22 от НСОРЗ/ в правилата за работната заплата – разпределят се между работещите в болницата по критерий ”брой изписани болни”. Противно на приетото с въззивното решение обаче, според ВКС тези суми не се включват в базата за определяне на обезщетението по чл.224, ал.2 от КТ, когато са начислени и платени през последния отработен месец, но са дължими като възнаграждение за труд по клинични пътеки, положен преди този месец. Даденото в Р №493/10 г. на ВКС тълкуване на закона по поставения въпрос се споделя от настоящия състав на ВКС като практика, въз основа на която следва да се постанови решението по делото – чл.291,т.1 от ГПК. По делото ищецът е получил доплащане по клиничните пътеки от 1070 лв. със заплатата си за м. август, видно от представения фиш. Това е месецът, предхождащ прекратяването на тр. договор, през който ищецът има 21 отработени дни, а основната му заплата, заедно с другите допълнителни възнаграждения с постоянен характер е 630,96 лв. / в.л. П., на л.27 и сл. от делото на РС/. Неплатеното обезщетение на ищеца, ако в брутното тр. възнаграждение за последния месец се включи сумата по клинични пътеки е 5575,75 лв., а без тази сума - 955, 51 лв./ с възнаграждението за нощен труд и нощни дежурства по график – чл.15, ал.2 от НСОРЗ, ред.2007 г./. Според в.л. Т., назначен от въззивния съд, сумата от 1070 лв. е била изплатена през м. август. Тогава са разпределени суми, фактурирани от здравната каса за дейност през м.юни., тъй като е технически невъзможно плащането им през месеца, в който са изработени. За м. юли и август ищецът не е получавал суми по клинични пътеки, поради решение на управата за това /л.66 и 67 от делото на ОС/. При тези данни по делото и отговора на правния въпрос, във връзка с който е допуснато обжалването, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени по иска с пр. осн. чл.224, ал.1 от КТ за размера над дължимите 955,51 лв. до присъдените 5 575, 75 лв. и по иска с пр. осн. чл.86 от ЗЗД – за размера над 121,87 лв. до 711,17 лв. За тези разлики исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. В останалата част решението е правилно и следва да остане в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Смолянски окръжен съд по гр.д. №75/10 г. от 26.05.10 г. в частта, с която искът по чл.224, ал.1 от КТ е уважен за размера над 955,51 лв. и този по чл.86 от ЗЗД – над 121, 87 лв., както и за разноските към ищеца и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. К. С. срещу МБАЛ „Доктор Б. Ш.”, [населено място] по чл.224 от КТ за размера над 955,51 лв. до 5 575,75 лв. и по чл.86 от ЗЗД – за размера над 121,87 лв. до 711,17 лв., като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Смолян в останалата му част. Осъжда МБАЛ „Д-р. Б. Ш.” да заплати на Г. К. С. деловодни разноски от 50 лв., по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: