Р Е Ш Е Н И Е
№74
гр. София, 12 април 2016 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 228 по описа за 2016г.
Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по подадени жалби от подсъдимите И. Л. Х. и В. Д. И. чрез защитниците им срещу решение № 192/18.12.2015г. по ВНОХД № 412/2015г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 43/23.04.2015г. по НОХД № 551/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
В касационната жалба на подс.Х. се оспорва решението и в наказателната, и в гражданската му част. Навеждат се доводи за неправилност по отношение на приложението на материалния закон, за допускане на съществени процесуални нарушения и се твърди необоснованост. Твърди се, че неправилно деянието било квалифицирано като опит за убийство, липса на мотив, липса на опит за умъртвяващо действие и това се изразило в липса и на мотиви на съдебните актове, като грешката на съда от първата инстанция била потвърдена и от въззивната. Неправилно се била възприела само обвинителната теза, а нямало доказателства, че този подсъдим бил действал като помагач на опит за извършване на убийство. Иска се отмяна на решението, като подс.Х. бъде оправдан и гражданският иск – отхвърлен, алтернативно се иска връщане на делото за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, които нарушавали правото на защита.
В касационната жалба на подс.И. се сочи неправилност, незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция, а и на присъдата на първоинстанционния съд, като се настоява и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразили се в необсъждане на направените възражения при обжалване на първоинстанционната присъда.
Основното възражение за липсата на предварителен сговор и на намерение за извършване на убийство не било коментирано от въззивната инстанция. Излагат се съображения за нелогичност в действията, относно външния вид на подсъдимата, смяната на автомобила и и причините за това, относно огнестрелните оръжия. Друг акцент в жалбата е относно приложението на материалния закон, което изисквало квалификация по чл.129, ал.1 от НК, като отново се повтарят доводи относно действията и конкретно незареждане на използваната карабина в спокойна обстановка. Настоява се за възприемане на различен мотив за действията на подсъдимата - за сплашване, както и за възприемане на доказателствата по защитната теза, с акцент на неправилен анализ на доказателствената съвкупност. Прави се позоваване на възникнал словесен и физически спор, вместо стрелба от засада, различно време за възстановяване на нападателите и пострадалия.
Прави се искане за изменение на решението и присъдата, като деянието се преквалифицира от такова по чл.115 в престъпление по чл.129 от НК, с намаляване на наказанието лишаване от свобода на три години и приложение на чл.66 от НК. Алтернативно се иска само намаляване на наказанието поради влошеното и здравословно състояние, както и това на сина и, а също се иска и намаляване на присъденото обезщетение.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, че жалбата на подсъдимите е основателна. Посочва пет момента, при които подсъдимата е можела да възпроизведе изстрел, но не го била сторила, като твърди, че от обективните действия се извеждала липса на умисъл за умъртвяване. Според прокурора, съдът от въззивната инстанция не бил изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на присъдата. Иска приложение на закона за по-леко наказуемо престъпление и налагане на по-леко наказание, като съдът ес произнесе и по гражданския иск. Алтернативно пледира за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Частният обвинител и граждански ищец Г. Х. се явява, представлява се от повереник, който настоява да бъде потвърдена решението на въззивната инстанция, като и двата акта- присъда и решение, били постановени след задълбочен и обективен анализ, били правилни, като отговор на всеки един въпрос бил даден.
Частният обвинител и граждански ищец лично заявява,че поддържа тезата на повереника си, изразява становището си по отношение на защитната интерпретация, включително и в становището на прокурора.
Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от защитници. Защитата на подс.И. допълва становището си по жалбата с размера на действително наложеното наказание, оспорва излагани от съда съображения за наличие на предварителен сговор , отново се позовава на незаредено оръжие и липсата на пречки подсъдимата да зареди карабината, на детайли от облеклото и - носена шапка, на показанията на нейните близки, на хвърлянето на оръжия на различни места. Защитата настоява на изложените в жалбата доводи, че е извършено деяние по чл.129 от НК.
В реплика анализира показанията на свидетел по делото и се позовава на показанията на пострадалия, който бил чул зареждането пред него на карабината.
Защитата на подс.И. Х. се солидаризира с доводите на първия защитник, поддържа касационната жалба изцяло и оспорва решението относно възприемането на наличието на предварителен сговор, като се позовава на обясненията на подсъдимата, на липсата на засядане на проектил в тялото на пострадалия. Моли да се върне делото за ново разглеждане , алтернативно иска намаляване на наложеното наказание.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
Пловдивски окръжен съд с присъда № 43/23.04.2015г. по НОХД № 551/2014г. е признал подс.В. Д. И. и подс.И. Л. Х. ,при условията на съучастие, за виновни в извършен опит за убийство по 115 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 (за подс.И.) вр.чл.20, ал.4 от НК (за подс.Х.), вр.чл.18, ал.1, вр.чл.58,б.“а“ вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, на 17.12.2012г. и на пострадалия Г. Ж. Х..
Наложил е и съответни наказания – за подс. И. в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, за подс.Х.- в размер на 4 години лишаване от свобода.
Подс.И. е призната за виновна и в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като по реда на чл.54 от НК и е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, а при условията на чл.23, ал.1 от НК е наложено за изтърпяване най-тежкото наказание от 4 години и 6 месеца.
Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията на двамата подсъдими,в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът от първата инстанция е уважил предявения граждански иск от пострадалия Г. Ж. Х. срещу двамата подсъдими солидарно, като е осъдил последните да заплатят сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в останалата част за размера до 70 000лв. го е отхвърлил.
Съдът се е произнесъл и по отношение на приспадане на задържането, както и по разноските и веществените доказателства по делото.
С решение № 192/18.12.2015г. по ВНОХД № 412/2015г. състав на Пловдивския апелативен съд е потвърдил атакуваната с жалби от двамата подсъдими присъда в наказателната и гражданската части.
Жалбите са подадени в срок, процесуално са допустими, и разгледани по същество, се явяват неоснователни.
На първо място не е допуснато претендираното нарушение на материалния закон. Деянието – опит по чл.115, разгледано от обективна и субективна страна, в рамките на установените фактически положения, се явява осъществено от обективна и субективна страна. Съдилищата по фактите са имали на разположение богат доказателствен материал, представен както от обвинителната теза, така и от страна на защитата.
Касационната инстанция, както е известно, не е съд по фактите, и може в установените предели на касационната проверка да се произнесе по релевираните нарушения, използвайки установената и възприета доказателствена основа на съдилищата по същество. По отношение на основните възприети факти не съществува спор относно познанството и отношенията между подсъдимата И. и пострадалия Х. ( където се открива мотивът за извършване на престъплението), относно предоставянето на автомобил от св.М. на подсъдимата, относно облеклото и снабдяването и с установеното по делото огнестрелно оръжие.
Изтъкнат е повод, свързан с повреда на личното превозно средство на подсъдимата, но въпреки това именно с него и с автомобила на св.М., двамата подсъдими са се придвижили до обособения паркинг на МБАЛ [фирма]. Все така е възприето наличието на пригодено за стрелба с пистолетни патрони , калибър 9х18 и със саморъчно изработен заглушител, огнестрелно оръжие, марка „У.“, модел „1873“, със 7 патрона в пълнителя.
Съдът от първата инстанция, както и въззивната, са приели идентична фактическа обстановка, свързана с нападението над пострадалия Х. – часът от денонощието, приближаването в близост до автомобила на пострадалия, изчакването му да се приближи, неговата реакция, схватката между него и пострадалата, която използвала шапката във вид и на маска за лице, намесата на подс.Х. и възпроизвеждането на два изстрела, вторият от които засяга вдигнатата лява длан на пострадалия, причинявайки транзитно нараняване.
При така установените и възприети факти изводът за касационния състав е, че материалния закон е приложен правилно, с цялата условност на това понятие, доколкото още с квалифицирането на деянието обвинителната власт е проявила завидна снизходителност. Може с положителност да се заключи, че подсъдимата на първо място е взела мерки, съобразно своя достъпен житейски опит и познание в това отношение, да прикрие своята самоличност – чрез използването на чужд автомобил, използването на тъмни дрехи и шапка, която може да се използва и като маска за лице. След това може да се направи извод, че подсъдимата е използвала огнестрелно оръжие, като се е подготвила с такова, което е пригодено за стрелба със съвременни бойни заряди, а освен това е снабдено и със саморъчно изготвен заглушител. Това оръжие е годно да причини смъртоносно нараняване, без това да има значително звуково отражение. Габаритите на това оръжие са такива, че скритото носене не е било възможно, за другия подсъдим е било видно. Впрочем, за него е било очевидно и използването на друг автомобил, вместо годния да се придвижва автомобил на подс.И.. Било е видно и нейното облекло, успоредно с носенето на оръжие, годно да причини смърт. Подс.Х. не е бил само водач на превозното средство, не е изпълнявал само транспортни функции, а се е бил снадил предварително с палка, която е предназначена да въздейства физически на телесната неприкосновеност на пострадалия и е използвана именно по това предназначение.
Извършването на тази поредица от действия , при това в една стройна система, може да доведе единствено до извод, че е налице приготовление – снабдяване на дейците със средства, изучаване на маршрут и начин на придвижване на жертвата, разпределение на роли и не на последно място, участие в действия, които са от естество да елиминират съпротивата на пострадалия, която пък от своя страна е аксиоматично проявление на института на неизбежната отбрана. Тези обстоятелства не водят до извод за инцидентно възникнал и формиран в хода на развитието на инцидента умисъл, но така или иначе те са останали извън полезрението на обвинителната власт и не следва да бъдат дискутирани подробно (с изключение, разбира се, през призмата на оценката на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства).
Фактите обаче, така възприети, изключват защитната теза и изложените доводи за намерение за сплашване на пострадалия, за причиняване единствено и само на телесна повреда. Намерението за сплашване следва да намери своето визуално и звуково изражение, в случая такова не е търсено от подсъдимата. Ако може да се приеме прикриването на самоличността за възможно поведение при опит за оказване на принуда, под формата на заплашване, то е необяснимо и в определена степен нелогично, използването на заглушител на бойното огнестрелно оръжие. При желанието за оказване на принуда, на заплашване, житейски оправдано и логично е да се използва звуковия ефект на огнестрелното оръжие. Това обаче не е сторено, което обстоятелство подкрепя така или иначе обвинителната теза. Независимо от нейните недостатъци , изразили в квалифициране на деянието като значително по-леко наказуемо, в крайна сметка материалния закон, с уговорката дотук, е приложен правилно.
Основното възражение в касационните жалби е всъщност за допуснато нарушение на процесуалните правила, зад чието позоваване по същество се навеждат доводи и се търси необоснованост на въззивното решение, а и на първоинстанционната присъда. По този начин се търси и промяна на фактите, което по начало в касационното производство не е възможно.
И двете инстанции по същество са изпълнили задълженията си по анализ и оценка на фактите, в съответствие с вътрешното си убеждение. Касационната инстанция не намира вътрешно противоречие при отдаването на предпочитание на обвинителната теза, за сметка на изтъкваните от защитата оправдателни обстоятелства. Целеният резултат не е постигнат благодарение на техническа невъзможност, на дефект, получен при експлоатацията на преправеното огнестрелно оръжие, а не поради доброволен отказ от довършване на започнатото изпълнително деяние. Тезата на защитата за възпроизвеждането само на един изстрел (изразена в репликата по време на заседанието пред касационната инстанция) влиза в непреодолимо противоречие не само с гласните доказателства – показанията на св.Д. П. (доколкото се прието, че пострадалият Х. няма звуково възприятие на втори изстрел), както и обясненията на неговата подзащитна, подсъдимата И., но и с веществените доказателства по делото. По делото с надлежните процесуални способи – в случая оглед, на мястото на извършване на престъплението е установена гилза, изстреляна от оръжието, използвано от подс.И. – снимка № 5 от фотоалбум, л.25, том 1-ви от досъдебното производство. Отново с оглед е установено и оръжието на престъплението – цитираната карабина, като на снимка № 8 от приложеният фотоалбум на л.47 от том 1-ви на досъдебното производство е показана гилза на изстрелян патрон, с използван (взривен чрез открития ударник) капсул-детонатор на барутния заряд. Самата карабина е намерена с пригоден за съвместно ползване пълнител от пистолет „М.“, в който могат да бъдат побрани и изстреляните два броя бойни патрона. Със средствата на балистическата експертиза и специалните познания на експерт е установено, че намерените две гилзи- на мястото на престъплението, и в карабината, са изстреляни именно от последната – отговор 5-ти от заключението, стр.94 от том втори на досъдебното производство. Твърдението на защитата е алогично и упрекът към аналитичната дейност на съдилищата следва да се приеме като неоснователен.
Разбира се, в реда на възраженията е включен и резултатът от възпроизведените изстрели, както и създадената възможност за пострадалия да отнеме огнестрелното оръжие, тоест от липсата на изпреварващ директен изстрел от подготвената подсъдима ( доколкото се приема, че тя е имала предварителна стрелкова подготовка). В такъв аспект (за предходен опит в стрелбата) са собствените и обяснения, лист 206,гръб, от съдебното производство пред първата инстанция, стр.16 от съдебно заседание от 10.12.2014г.).
По делото са установени редица неудачи на подсъдимата И., а впрочем и на подс.Х., свързани с неумело разположение и боравене с избраните от двамата средства за извършване на престъплението. Подготовката на подс.И., поне доколкото става известно от материалите по делото, не включва стрелба по движещи се и най-важното, живи цели, като може да се заключи , че именно липсата на подобен опит е довел до отразяване на нападението от страна на пострадалия Х.. Тази липса на такъв опит обаче не може да бъде ценена като обстоятелство, което изключва или намалява отговорността за замисленото и изпълнено деяние от страна на двамата подсъдими (разбира се, подс.Х. с действия като помагач, съобразно действителното обвинение). Защитната теза, както и тази в становището на прокурора от ВКП, се основава на допускане на действия при пълно отсъствие на психологически фактори, на хладнокръвно осъществяване на изпълнителното деяние, с безупречна система от телодвижения, без отчитане на реакцията на пострадалия ( която е спасила живота му, без съмнение). Обстоятелството, че подс.И. и нейният помагач не са способни на подобна прецизност, в никакъв случай не изключва намерението на подсъдимата да умъртви пострадалия Х., преминало в довършен опит, нито изключва помагаческата дейност на подс.Х., прераснало като участие в изпълнителното деяние и останало несанкционирано ( без надлежна квалификация) от обвинителната власт. Динамиката на движението на тримата участници в инцидента е довела до прострелването в дланта на постр.Х. и само тя не е позволила фокусиран изстрел, който да причини леталния изход. Но изводът, че подсъдимата е целяла да причини единствено и само телесна повреда, е напълно произволен и не държи сметка за останалите известни и изтъкнати дотук обстоятелства. Когато се оценяват отделните доказателства, единичната преценка е от значение, доколкото по начало се търси съответствие с правилата за събиране и процесуална годност на използваните способи и доказателствени средства, а също така се преценява достоверността на установените по такъв начин факти. Тази дейност не е достатъчна, сама по себе си реализирана, тя би била едностранчива, затова доказателствата трябва да се преценяват взаимосвързано. Процесуалният закон налага след тази преценка, ако отделни доказателства се отхвърлят изначално, или се ценят други за тяхна сметка, да бъдат изложени и съответните съображения. Друго изискване е тези съображения да бъдат убедителни и що се отнася до въззивната инстанция, тя е изпълнила напълно добросъвестно и прецизно това свое задължение, подлагайки на задълбочен анализ поведението на подсъдимите, реакцията на пострадалия и невъзможността да бъде извършено умъртвяването. Трябва да се допълни, че не само съпротивата е допринесла нападението да бъде прекратено, а и техническата невъзможност да бъде произведен пореден, трети изстрел след вклиняването на гилзата в цевта на карабината и неизхвърлянето (екстрахирането) и.
Тези съображения са изчерпателно развити от въззивната инстанция, споделят се напълно от касационната и не е необходимо да бъдат повтаряни за пореден път. Обясненията на подсъдимата са както средство за защита, така и доказателствен източник, без обаче да се надценява или подценява нито едната, нито другата функция на това доказателствено средство. Тя е дала разяснение за всеки един етап от своето поведение, които можеха да бъдат възприети единствено ако не се опровергават от насрещните доказателства по делото. Но в обясненията като цяло отсъства логическо и рационално единство, случайното съвпадение е въздигнато като поредица от закономерности. Така например се твърди, че подсъдимата не е носела маска, а е носела шапка, тази шапка е можела да се използва като маска, но е била използвана като маска, всъщност била използвана спусната, с отвора за очи само, но не била поставена и на устата, а под брадата. Успоредно с това обаче се твърди, че бойното оръжие, специално пригодено за стрелба с пистолетни патрони и саморъчно направен заглушител за безшумно, тоест скрито от околните, използване, е предназначено само за сплашване, не бил насочван прицел към пострадалия. Възразява се за липсата на предварителна подготовка и зареждане на оръжието в автомобила, неприбягването до засада, без обаче да се държи сметка за обективно установените факти по делото – оръжието е с открит спусък, при затвореното и ограничено пространство на автомобила рискът от самонараняване или нараняване на водача на автомобила и неин съучастник. Изборът на стрелба и начинът на извършване на деянието зависи не само от намерението на дееца, но и от психологическите му възможности, физически данни , опит и подготовка, а както вече се отбеляза, недостатъчните умения и устойчивост на дееца не могат да бъдат извинителни обстоятелства. Изборът на автомобил е също от категорията на обстоятелствата, които показват ниска степен на прецизно планиране на замисленото престъпление, но така или иначе подс.И. е използвала неистински предлог, за да ползва автомобила на св.М., доколкото нейният автомобил е бил в движение, за да достигне до паркинга на болничното заведение. Съвсем не без значение е и насрещната реакция на пострадалия, която не е била изначално предвидима, но е била своевременна и бърза, като е попречила да бъде произведен насочен и съответно смъртоносен изстрел – вместо да бяга, той е скъсил дистанцията и е изненадал подсъдимата, успявайки да отнеме оръжието от ръцете и.
Опониращата обвинителна теза се позовава на показанията на пострадалия, като касационната инстанция намира този подход за напълно правилен и законосъобразен. Другояче не би и могло да бъде, тъй като обикновената съпоставка на двата доказателствени източника, на обясненията на подсъдимата и показанията на пострадалия, който е и очевидец на деянието, следва да отдаде предпочитания на вторите. Те са напълно последователни, непосредствени и повлияни от случилото се в позитивен аспект. Така например постр.Х., който наистина е и заинтересована страна в процеса, съвсем добросъвестно пресъздава собствените си възприятия, без ни най-малък опит да ги модифицира съобразно обвинителната теза, макар тя да е на негова страна. Той не споменава за два изстрела, въпреки, че обективно те са били толкова. Всеки един детайл от показанията на пострадалия намира опора в останалите събрани по делото доказателства и не им противоречи, логиката и взаимовръзката на описаните събития не буди никакво съмнение, за разлика от застъпваните в обясненията на подс.И. обстоятелства. От неговите показания и от тези на св.Т. е направен извод за наличието на мотив в нападението от страна най-вече на подс.И., изразил се в създадената търговска конкуренция между тях, подс.Х. е бил повлиян и поведен от мотива на подсъдимата, като именно поради тази причина възраженията им относно липсата на мотиви, не са основателни, това е доказателствената основа, която изгражда изводите на съдилищата точно в тази връзка.
В именно този аспект и като цяло възраженията на защитата пред въззивната инстанция с основание са възприети като неоснователни. По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК съдът от втората инстанция също е отговорил на направените възражения относно пистолета „Б.“ и боеприпасите, този отговор не страда от нелогичност и изолираност от доказателствата по делото, връзката между използваната карабина и боеприпасите, намерени до пистолета, е несъмнена. Техният ( на боеприпасите) калибър отговаря на този на преработената цев на огнестрелното оръжие, с което са произведени изстрелите по постр.Х.. Намерени са четири кутии с патрони, две от тях запълнени, две- частично – стр.6 от приложен фотоалбум – л.38 от том първи на досъдебното производство. В липсващия брой патрони от частично запълнените кутии – 17, се включват аритметично и намерените в пълнителя към карабината „У.“, както и изстреляните два броя патрона от подс.И., общо 7. Не са намерени 10 броя патрона, или поне техните гилзи, но е без значение дали те са били използвани при тренировъчна стрелба или са просто изгубени, важното обстоятелство е, че пряко свързаните с подс.И. патрони в използваната от нея преработена карабина се включват в липсващите като цяло брой патрони, а не обратното – да са извън този брой. Само в този случай може да има съмнение относно връзката на намереното оръжие, пистолет „Б.“, при това съвсем в близост до паркинга, където са разменяни автомобилите, с подс.И., но такова несъответствие липсва.
Неизползването на пистолета между другото, е въпрос на избор, но освен това в него не може да се намери подкрепа на защитната теза. Подс. Х. е решил и е използвал друго средство при извършеното нападение, и това е неговото лично решение. От значение в случая са реално осъществените от него действия при започнало от страна на подс.И. нападение. Последното е било с годни средства, можело е да доведе до осъществяване на намерението постр.Х. да бъде лишен от живот и подсъдимият напълно е съзнавал това. При това осъзнаване той е започнал и извършил действия, които са попречили от една страна на постр.Х. да завърши защитата си, а на подс.И. от друга са дали възможност да завърши противоправното си нападение. Без никакво правно значение е причината, поради което е взел горното решение за избора на средство, дали например защото това му е удобния за ползване предмет или е липсата на опит при употреба на огнестрелно оръжие. Съдът от контролираната инстанция, както и този от първата впрочем, са описали напълно добросъвестно и последователно системата от телодвижения на подс.Х. и нищо от възраженията му не може да бъде прието за основателно – той е упражнил достатъчно целенасочена физическа сила по преодоляване съпротивата на постр.Х., включвайки душене и затискане на устата, освен че е дал възможност на подсъдимата да се опита да простреля нападнатия. Отново само силната съпротива на пострадалия е попречила последният да бъде лишен от живот чрез самостоятелните действия на подс.Х..
Касационната инстанция поради тези причини няма никакъв упрек към аналитичната дейност на съда от въззивната инстанция, като заключава, че не е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Относно произтичащите от възведените до този момент касационни основания оплаквания за размера на наложените наказания, както и на начина на изтърпяването им, касационният състав по отношение и на двамата подсъдими намери, че не е налице претендираната явна несправедливост. Наказанието е определено при съобразяване наличието на опит, значително под долната граница на предвидената в закона санкция от 10 години лишаване от свобода. Проявеното снизхождение от инстанциите е изключително, с оглед тежестта на обвинението, конкретното деяние и степента на неговата обществена опасност (предвид степента на предварителна подготовка и практически осъществената форма на съучастие), както и тази на дейците, включително и с оглед възприетите мотиви за извършването на престъплението. Няма никакво основание за по-нататъшно снизхождение, като изтъкнатите съображения относно подс.И. и здравословното състояние на нейния син, иманентно са отчетени при драстично ниското определяне на наказанието под най-ниския предел. При така подготвено и извършено престъпление, приключило във фазата на довършения опит, при който, разбира се, не са настъпили предвидените в закона и целени от дейците общественоопасни последици, целите по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с налагането на по-ниско наказание, което пък обезсмисля и излагането на доводи относно неприложимост на искането във връзка с чл.66 от НК.
Касационната инстанция не намери основание за намаляване на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Неговият размер не е напуснал очертанията на рамките по чл.52 от ЗЗД, макар и голяма част от претенцията да е отхвърлена. Отчетена е конкретно причинената вреда, която в сравнение с целения резултат е относително малка. При все това преживените болки и страдания, изживеният стрес, психологическия натиск, упражнен от възникналият страх не могат да бъдат подценявани чрез допълнително , съгласно искането, намаляване на обезщетението. В този си размер, но не и по-нисък, то ще репарира, доколкото е възможно, тези силно негативни и увреждащи преживявания на гражданския ищец.
Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, поради което то следва да се остави в сила.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 192/18.12.2015г. по ВНОХД № 412/2015г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|