Р Е Ш Е Н И Е № 283 гр. София, 10.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети май ..две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 806 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Ч. А. за възобновяване на ВНОХД № 453/2011 г. на Сливенския окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 164/18.01.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 646/28.06.2011 г. по НОХД № 581/2011 г. на Сливенския районен съд. С тази присъда подсъдимият С. Ч. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че за времето от 05.11.1010 г. до 08.11.2010 г., в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с подсъдимите Д. М. и С. И. и използване на техническо средство, извършил кражба на телефонен кабел в големи размери - на обща стойност 19 324. 80 лв., собственост на [фирма] с управител Д. А., поради което и във вр. с чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 5 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Всички подсъдими са били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Д. А. обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от престъплението, както и разноските по делото. В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС лично от него и от служебния му защитник, се изтъкват доводи за явна несправедливост на наказанието, като се претендира намаляването му. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не изразява позиция по искането на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Неоснователен е довода за явна несправедливост на наложеното от първата инстанция и потвърдено от въззивната наказание. Производството е протекло по реда на глава 27, чл. 371, т. 2, вр. чл. 372 ал. 4 от НПК с оглед изразената позиция на всички подсъдими, като това е налагало определяне на наказанието съобразно чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК или в контекста на обвинението по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 2 от НК в пределите от 5 до 15 години и съответно намаляването му с 1/3. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо е приел наказание от 8 години лишаване от свобода, което е намалил с 1/3 или до размера на 5 години и 4 месеца. Въззивният съд също много общо е разглеждал претенцията на подсъдимия С. А. (необжалвал присъдата, но присъединил се към жалбата на друг подсъдим в с. з.) за намаляване на наказанието му с 1 месец. Порочният подход и на двете инстанции обаче не изисква задължително отмяна на въззивния съдебен акт, тъй като ВКС и сам може да го поправи. В тази връзка ВКС съобрази индивидуалната тежест на деянието с оглед неговата специфика, извършването му при продължавана престъпна дейност (два пъти в рамките на 3 дни), както и наличието на два квалифициращи признака - предварителен сговор и ползване на техническо средство, а не на последно място и висока стойност на отнетите вещи и намери, че тези обстоятелства с отегчаващ характер доминират над смекчаващите като млада възраст на подсъдимия и тежко социално положение. Всичко това, оценено и в светлината на липсата на корекция след множество предходни осъждания, изисква прилагането на по-строго наказание, което да е достатъчно както за поправянето на дееца, така и за постигане на генералната превенция. В този аспект ВКС намира, че определеното наказание 8 години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 до размера на 5 години и 4 месеца е справедливо, тъй като съответства на извършеното и в пълнота обслужва всички цели на чл. 36 от НК, поради което и липсва необходимост от намаляването му. По изложените съображения ВКС намира, че не е налице соченото основание за възобновяване, поради което и направеното искане от осъдения следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ч. А. за възобновяване на ВНОХД № 453/2011 г. на Сливенския окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 164/18.01.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 646/28.06.2011 г. по НОХД № 581/2011 г. на Сливенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: